1937 г. изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон е патентован от фирмата „Дюпон”. Любопитен факт е, че името на найлонът съвсем не е случайно. То идва от съкращението на Ню Йорк (NY) и първите букви на Лондон (LON), тъй като е продукт на съвместна разработка на американски и английски учени от американската компания Дюпон.
Съществува история, че истинският изобретател на найлоновите чорапи всъщност е Джулиан Хил, който работел за лабораторията, ръководена от Уолъс Каротърс. Хил бил изследовател и работел с екипа си за откриване на заместител на коприната.
Учените търсели заместител на коприната и един ден през 1935 г. открили, че чрез изтегляне на нагорещен прът, смес от каменовъглен катран, вода и спирт може да се създаде нишка от материал който е силен, прозрачен и с вид подобен на коприна. По-нататъшните изследвания довели до първите синтетични влакна, които скоро станали известни с името „полимер 6.6”. Две години по-късно било патентовано първото синтетично влакно.
Легендата „носи”, че на откритието се зарадвали всички освен Каротърс, който не можел да си представи за какво би могла да се използва новата материя.
Каротърс бил много добър химик, но страдал от депресия. През 1937 г., малко след като жена му му съобщила, че е бременна, той се самоубил като погълнал голямо количество цианид. Като знак на почит към неговата работа, от Дюпон решили, че той трябва да се приветства като изобретател на полимер 6.6. Така „Дюпон” го затрупва със слава, посочвайки го като „изобретателя на найлона”.
Откриването на найлона довежда след себе си и една от най- големите революции в женския гардероб. Появяват се найлоновите чорапи. Преди революционното откритие жените носели вълнени или копринени чорапи. Вълнените обаче били доста тежки, а копринените пък далеч не били тънки и прозрачни, а и се късали лесно. Прототипът на първите найлонови чорапи е представен през октомври 1939 г. на Световната изложба. Заедно с тях са представени и други революционни открития от типа на цветната фотография, телевизори и различни ел. уреди.
Седем месеца по-късно - на 15 май 1940 г., найлоновите чорапи се появяват в магазините. Само за един ден те се превръщат в най-популярната и най-важна стока за женския гардероб. Още с пускането на чорапите в търговската мрежа на САЩ само за три часа са продадени 4000 чифта, за един ден 72 000 чифта, за четири дни - 4 милион чифта, а за една година 64 милиона чифта.
Втората световна война внезапно прекъсва връзката между жените и найлоновите чорапи. По това време те се раздавали само с купони. Тъй като получаването им било много трудно най-запалените по модата жени рисували с молив за очи тънки линии на босите си крака, за да създадат усещането, че са с чорапи.
Революционното откритие - найлонът- тогава бил необходим на армията. Използвал се за изработката на дъждобрани, парашути и палатки. Дори и вече произведените найлонови чорапи били претопени и използвани за военни цели.
1948 г. холандско-американският астроном Герард Кайпер открива Миранда - петият по-големина естествен спътник на Уран. Спътникът носи името на дъщерята на Просперо от пиесата на Уилям Шекспир „Бурята”.
Единственият апарат, посетил Миранда, е „Вояджър 2”, който премина през урановата система през януари 1986 г. По време на наблюденията е заснето южното обърнато към Слънцето полукълбо на спътника. По добро стечение на обстоятелствата „Вояджър” преминава близко до Миранда и заснема необичайната й геология.
Герард Кайпер е откривател и на естествения спътник Нереида на Нептун. Освен това той е предсказал наличието на пояс от комети и космичен прах около Слънчевата система, чието съществуване е било доказано 20 години след неговата смърт, а самият пояс в негова чест е именуван Пояс на Кaйпер.
1959 г. Фидел Кастро встъпва в длъжността министър-председател на Куба. Кастро заема поста след Кубинската революция, която отхвърля, подкрепяната от САЩ, диктатура на Фулхенсио Батиста.
След дипломирането си Фидел Кастро става адвокат в Хавана, но остава активно ангажиран с Ортодоксалната партия, с която се свързва още през 1947 г. Той става известен със своите силно националистически възгледи и своето противопоставяне на влиянието на САЩ в кубинските вътрешни работи. През 1952 г. Кастро се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени след военен преврат, оглавяван от генерал Фулхенсио Батиста. Режимът на Батиста се ползва с подкрепата на консервативните среди в Куба и е официално признат от САЩ. Кастро, който по това време се разграничава от Ортодоксалната партия, прави опит да предяви формални обвинения срещу Батиста в нарушение на Конституцията, но Конституционният съд отказва да разгледа внесената от него петиция.
През следващите месеци Фидел Кастро изоставя адвокатската си практика и организира нелегална група, в която участва и брат му Раул. Тя се стреми да организира преврат срещу Батиста и активно се снабдява с оръжие. За тази цел на 26 юли 1953 г. те организират нападение срещу казармата Монкада, военен гарнизон край Сантяго де Куба. Резултатът е катастрофален, като над 60 от 135-те души, участващи в атаката се убити. Кастро с група други участници успява да избяга в планините Сиера Маестра, но малко по-късно и те са заловени.
След нападението на казармата Монкада Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор. Той започва да излежава присъдата си в затвор за политически активисти на остров Пиньос, но през май 1955 г. е освободен при обща амнистия и заминава за Мексико. На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно с 80 свои последователи, сред които е и Че Гевара. 18 месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра. През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. и след един месец става министър-председател на Куба.
През 1965 г. става Първи секретар на Кубинската комунистическата партия и трансформира страната в еднопартийна система и социалистическа република. През 1976 г. става председател на Държавния съвет на Куба. Той също заема поста върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Куба.
Поради заболяване през лятото на 2006 г. прехвърля временно правомощията си на първия вицепрезидент - своя по-малък брат Раул Кастро. На 19 февруари 2008, пет дни преди края на своя мандат, той обявява, че не желае и няма да приеме нов мандат на президент или армейски главнокомандуващ. Така на 24 февруари 2008 г. Народното събрание на Куба избира Раул Кастро за президент на Куба.
1968 г. е открит първият телефонен номер за спешни обаждания 9-1-1 в град Хейливил, щата Алабама, САЩ.
Днес в различните държави телефонните номера за спешни случаи са различни. ВСАЩ и Канада спешния номер е 911, в Европа - 112, а във Великобритания хората разчитат да получат помощ на номер 999 от 1930 г. насам.
Любопитен факт е, че спешният номер в САЩ първоначално е бил обявяван като „девет-единайсет”. По-късно обаче това се променя на „девет-едно-едно”, тъй като американците най-редовно се оплаквали, че губят ценно време докато намерят числото „11” на телефонния си апарат.
Комбинацията „9-1-1” се свързва и с атентатите от 11 септември, което е едно от ключовите доказателства на поддръжниците на теорията за липсата на случайност в терористичните атаки от 2001 г.
1976 г. излиза първият модел „Камаз” (от рус. Камский автомобильный завод).
През 1969 г. Централният комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз и Министерският съвет на СССР решават да започне строежът на заводи за производство на тежкотоварни превозни средства в Набережние Челни. Първият модел „Камаз“ излиза от конвейера на 16 февруари.
На 14 април 1993 г. пожар унищожава фабриката за двигатели. До 2005 г. „Камаз” притежава значителен дял от ЗМА (Завод малолитражных автомобилей), произвеждаща микроколата „Ока” („ВАЗ-1111”).
Любопитен факт е, че камионите „Камаз” печелят 12 пъти Рали Дакар в категорията „Камиони”.
В България:
1836 г. султан Махмуд II подписва ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен - на Добри Желязков.
Добри Желязков Фетисов - Фабрикаджията бил сливенски абаджия, известен с това, че постоянно се опитвал да оптимизира процеса на производство на аба. След края на Руско-турската война през 1830 г., заедно с хиляди други българи, страхувайки се от репресии, напуснал родния си град и емигрирал в Русия. В Севастопол се захванал с търговия и скоро успял да натрупа прилично състояние.
През 1833 г. се преселил със семейството си в Екатеринослав, където имало голяма текстилна фабрика. За кратко време Желязков успял да изучи целия процес на производство, а чрез подкупи - да се сдобие с точни образци на доста от машините. През следващата 1834 г. се върнал в Сливен и в къщата на жена си в Мангърската махала открил собствена работилница, в която внедрил голяма част от наученото в Русия. Благодарение на познанията му и механизирането на по-голямата част от процеса работата му потръгнала, но това предизвикало недоволството на част от старите абаджии, които се оплакали от него.
Вестта, че един неправоверен поданик започнал да тъче сукно като европейското скоро стигнала до султан Махмуд II, който цял живот се борил за „низам-и джедид” („нов ред”) и в това видял още една възможност за обновление на империята. Добри Желязков бил поканен да представи продукцията си в двореца и на 16 февруари 1836 г. султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика.
Султанът отпуснал 2 млн. гроша, а Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. От Русия били внесени една част от необходимите машини, а други били изработени на място по образците, които Желязков вече притежавал. Фабриката заработила още същата година, а на следващата султанът отпуснал още 56 000 гроша за модернизиране на производството.
Във фабриката са се произвеждали аби, шаяци и сукна. В началото са работили 80 души от България и Моравия. По-късно текстилецът е построил още две фабрики в родния си град. През 1853 г., предвид задаващата се Кримска война, Високата порта решила, че е нецелесъобразно неправоверен да ръководи фабриката, която основно снабдявала войската със сукно и, вземайки под внимание клеветите от местни турци и български чорбаджии, изгонила Добри Желязков. Фабрикаджията така и не успял да се съвземе от нанесения му удар и умрял в нищета през 1865 г. в Сливен.
1898 г. излиза първият бюлетин на БТА. Българската телеграфна агенция е създадена с Указ на княз Фердинанд I от 27 януари 1898 г.
Първият бюлетин, написан лично от първия директор на агенцията - Оскар Искандер, съдържа 4 страници със 7 информации за борсови цени, събития в балканските страни и здравето на княгиня Клементина. На 17 февруари 1898 г., седемте информации с инициалите на БТА са публикувани в неофициалния раздел на „Държавен вестник”.
През 1898 г. бюлетините на БТА са по 2-3 страници на ден и излизат в ограничен тираж - за двореца, за министър-председателя и министрите, за някои вестници. В първите години БТА получава международна информация главно от две световни агенции – „Хавас” (Париж) и „Ройтерс” (Лондон).
Истинската революция в комуникациите за БТА настъпва през 1932 г., когато в агенцията се въвеждат радиоприемни апарати, с които започва приемането на 147 редовни емисии от чужбина. През 1952 г. е създадена редакцията „Пресфото”. Първият филм в архива е от 1 май 1952 г. за военния парад пред мавзолея на фона на строящия се Партиен дом.
