1494 г. Испания и Португалия си поделят Новия свят с Договора от Тордесиляс. Те уточняват разделителната линия, определена година по-рано с була на папа Александър VІ „Inter caetera”, между Стария и Новия свят, открит от Колумб.
Договорът представлява споразумение между двете страни за разпределението на сферите на влияние в света. Споразумението е ратифицирано от Испания на 2 юли, а от Португалия - на 5 септември. Одобрено е с була на папа Юлий II от 1506 г.
На 3 май 1493 г. роденият в Испания папа Александър VІ Борджия (Родриго Борха) обявява, че всички земи, които Кастилия е открила или ще открие западно от меридиана, преминаващ на 100 лиги (470 км) западно от Островите Зелени нос, трябва да й принадлежат, а новите земи, които ще бъдат открити в райони източно от нея ще са на Португалия.
Естествено това не се харесва на португалския крал Жоан ІІ, който започва преговори с испанския крал Фердинанд ІІ Арагонски и кралица Изабела І Кастилска линията да бъде преместена по на запад до 370 лиги (1770 км) от островите в Азорския архипелаг и архипелага Зелени нос.
Любопитен факт е, че поради неточните представи за света по онова време меридианът не преминава само по водите на Атлантическия океан, а засяга и източната част от днешна Бразилия и затова там сега се говори на португалски.
В момента на подписване на Тордесиляския договор Колумб извършва втората си експедиция, затова Испания прави уговорка, че до 20 юни демаркационната линия се премества на 120 лиги и ако в този район бъдат открити нови земи, те ще са за Испания. Мислената разделителна линия е условна, но прокарването й има значение за неутрализиране на възникващите конфликти между страните по отношение на последвалите я Велики географски открития.
Когато през 1500 г. Педру Кабрал открива Бразилия, става ясно, че тя е подарена от Испания, тъй като „папският меридиан” е изместил на запад бъдещите владения на Испания. Изпълнението на договора се усложнява неимоверно, когато Фернандо Магелан открива необятното пространство на Тихия океан след завръщането на оцелелите членове на експедицията му от първото околосветско пътешествие през 1519-1522 г.
Откритието на Магелан поставя страните пред необходимостта да определят и „източния папски меридиан” за разграничение на владенията им. Това става със Сарагоския договор от 1529 г., като новата демаркационна линия в Източното полукълбо е установена на 257,5 лиги източно от Молуските острови.
Трите „ощетени” и останали без придобити нови земи европейски сили - Холандия, Англия и Франция отказват да признаят споразумението и пристъпват към насърчение на пиратството като държавна политика. Договорът от Тордесиляс е денонсиран от страните през 1777 г. по силата на договора от Сан Инделфонсо.
1654 г. Луи XIV е коронясан за крал на Франция. Монархът остава в историята като Кралят Слънце понеже властва като абсолютен монарх.
Неговото управление, продължило от 1643 г. до смъртта му през 1715 г., започва когато той е едва четиригодишен и продължава седемдесет и две години, три месеца и осемнадесет дни, което го прави най-дългото документирано управление на европейски владетел.
Луи XIV започва да управлява лично държавата едва през 1661 г., когато умира неговият пръв министър кардинал Джулио Мазарини. Привърженик на теорията за божественото право на монарха, според която кралската власт има божествен произход и е независима от светски ограничения, Луи продължава усилията на своите предшественици за създаване на централизирана държава.
Той се стреми да премахне остатъците от феодализма, оцелели в някои части на Франция, заставяйки аристокрацията да живее в неговия бляскав Версайски дворец. Тази политика успява да усмири благородниците, много от които участват във въстанието Фронда в началото на неговото управление.
През по-голямата част от управлението на Луи XIV Франция е водещата европейска сила. За това време тя участва в три големи войни (Нидерландската война, Деветгодишната война и Войната за испанското наследство) и в два по-малки конфликта (Деволюционната война и Войната за съединенията).
След своята смърт, няколко дни преди да навърши 77 години, Луи XIV е наследен от петгодишния си правнук, който става крал Луи XV, тъй като надживява най-големия си син и старшия от внуците си.
1905 г. Швеция и Норвегия с договор прекратяват съществуването си като обединена държава. През 1814 г. Швеция и Норвегия влизат в съюз, а Норвегия успява да създаде собствена конституция, основана върху американския и френския модел. Датският крал Кристиан Фредерик е избран за крал на 17 май 1814 г.
Военните сили на Швеция обаче насилствено сключват договор с Норвегия, избирайки династията Бернадот като управляваща страната. В замяна Норвегия запазва своята демократична конституция и независими институции.
Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат, става министър-председател на Норвегия през 1905 и 1907 г. Той играе важната си роля в мирното разделяне на Норвегия от Швеция на 7 юни 1905 г. Растящото недоволство от съюза с Швеция през 19 в., заедно с национализма спомага за разтурянето на съюза.
1914 г. през новооткрития Панамски канал преминава първият кораб. Панамският канал е изкуствено прокопан канал, който пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантическия океан и разделя Северна от Южна Америка.
Това е един от най-големите и трудни строителни проекти, чието прокопаване оказва значително влияние върху корабоплаването между двата океана, като елиминира необходимостта от изминаване на дългия и опасен път през Магелановия проток или нос Хорн. Кораб, отправил се от Ню Йорк за Сан Франциско през канала изминава 9500 км - по-малко от половината на курса от 22 500 км около нос Хорн. Той е с дължина 81,6 км, дълбочина 12,5 м, широчина 150 м и е съоръжен с три двойки шлюзове.
Строежът на канала е започнат отначало от френска компания, но известно време след нейния фалит с проекта се заемат САЩ и го завършват. Изграждането на сегашното съоръжение трае от 1904 до 1914 г. От построяването си до 1999 г. каналът се контролира от САЩ, след това - съвместно от САЩ и Панама и от 31 декември 1999 г. се управлява от специална панамска правителствена агенция.
1929 г. папската държава е възстановена под името Ватикан, след като е ликвидирана през 1870 г. Началото на Папската държава полага през 756 г. франкският крал Пипин III, който подарява на папа Стефан III територията на бившия Равенски екзархат. През 1861-1870 г. територията на Папската област влиза в състава на Кралство Италия.
Папска държава съществува още от времето на Пипин Къси, но през 1870 г. италианските бунтовници, разрушили Кралството на двете Сицилии и откъснали голяма част от владенията на Австрийската Империя на Апенинския полуостров, успяват да окупират и 1100-годишната Папска държава.
Папите от 1870 г. до 1929 г. не признават създаденото по този начин Италианско кралство, принудени са през целия си понтификат да останат изолирани в частта от Рим, известна днес като Ватикан, и призовават всички католици да бойкотират политическия живот в италианската държава.
Държавата Ватикан е създадена на 11 февруари 1929 г. в резултат на подписването на Латеранските договори, между италианската държава и Ватикана. Договорът е подписан в Латеранския дворец и от там получава името си.
Държавата-град Ватикан днес е най-малката независима страна в света. Ватиканът заема едноименния хълм в западната част на град Рим, столицата на Италия, която е единствената държава, с която граничи. Общата дължина на държавната граница е 3,2 км. Пред площада „Свети Петър”, който се явява и официален вход към Ватикана, границата е обозначена с бели камъни, вградени в настилката.
1981 г. военновъздушните сили на Израел унищожават иракския ядрен реактор Озирак. Така те искат да предотвратят използването му за производство на ядрени оръжия.
Реакторът е построен в ядрения изследователски център Ал-Тувейта, на 18 км югоизточно от Багдад през 1977 г. Целият комплекс е сринат от американски бомбардировачи по време на Войната в залива от 1991 г.
През 1981 г. операцията, наречена „Опера”, има за цел да не допусне режимът на Саддам Хюсеин да създаде програма за разработване на ядрено оръжие. През септември 1980 г., малко след началото на иракско-иранската война, два ирански самолета „Фантом” обстрелват площадката на реактора и го повреждат. Израел удря с осем самолета Ф-16, ескортирани от шест Ф-15.
Самолетите прелитат 1100 км над Йордания и Саудитска Арабия, бомбардират и разрушават „Озирак” и се връщат безпроблемно в базата си. При атаката загиват 10 иракски войници и един френски изследовател.
Ударът е осъществен само три седмици преди парламентарните избори в Израел и благодарение на успеха управляващата десница на премиера Менахем Бегин ги печели.
Любопитен факт е, че името на реактора произлиза от сливането на Озирис и Ирак, тъй като въпросната схема е била построена само на територията на Ирак. Иракските учени пък го наименуват „Тамуз 1” - името на месец от вавилонския календар, в който партията БААС взима властта.
1982 г. имението на Елвис Пресли „Грейсленд” отваря врати за посетители. Имението е открито от бившата съпруга на Елвис Присила Пресли.
„В знак на признателност за онова, което е постигнал Елвис и приноса му за културата и музикалната история, ние решихме да обявим „Грейсланд” за национален паметник”, каза министърът на вътрешните работи, подписвайки указ по време на церемония в парка на къщата, в която Кралят е живял в продължение на 20 години.
Имението „Грейсленд” е построено през 1939 г. в изцяло колониален стил. То се намира в Мемфис, Тенеси. Имението се простира върху площ от почти 14 акра.
Елвис го купил през 1957 г., за което платил 100 000 долара. Така изпълнил обещание, което дал на майка си, когато бил малък. Той й обещал да стане богат и да й купи красива къща, където да живее заедно с него и с баща му и да не й се налага никога повече да работи. Елвис успял да изпълни обещанието си - той живял с родителите си, които са погребани в имението. Гробовете им са в Медитативната градина.
Домът на Елвис се състои от 23 стаи, които са разпределени на два етажа, има няколко постройки, конюшни. Посетителите могат да разгледат музикалната стая на Елвис, трапезарията, дневната, кухнята, телевизионната стая, както и стаята джунгла. В музея могат да се видят и колите на певеца, както и тракторът, с който той обикалял понякога земите в имението си.
1983 г. от СССР е изстрелян автоматичен космически апарат „Венера 16”. Апаратът е изстрелян в 2.32 ч. (по Гринуич) и имал за цел да изследва повърхността на Венера от орбита посредством радар със синтетична апаратура.
„Венера 16” влиза в орбита около Венера на 14 октомври 1983 г. но през юни 1984 г. Венера се намира в горно съединение и това прави невъзможно изпращането на команди или получаването на данни от наземния контрол.
Поради тази причина орбитата на „Венера 16” е коригирана с цел повторно изследване на областите, за които данните са пропуснати поради горното съединение. В продължение на осем месеца „Венера 15” и „Венера 16” успяват да изследват релефа на около 25% от повърхността на Венера.
1988 г. изстрелян е съветския космически апарат „Союз ТМ-5”. Част от екипажа е и вторият български космонавт Александър Александров. Командир на полета е Анатолий Яковлевич Соловьов.
Мисията продължава до 17 юни.Александър Александров завършва Военновъздушното училище като летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в 22 изтребително-бомбардировъчен полк в Безмер, Ямболско.
През 1977 г. Александров e подбран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос” заедно с Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов.
По време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти.
По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с тогавашния лидер на държавата Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.
През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на бившия СССР в Москва. Получава научна степен „кандидат на техническите науки” (сега доктор).
Александров е военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. През 2002 г. е удостоен с военно звание бригаден генерал, удостоен с орден „Стара планина”.
В сянката на Александров завинаги остана неговият дубльор космонавт-изследовател Красимир Стоянов. Той напусна армията през 2008 г. като полковник в щаба на ВВС.
