28 декември: Братя Люмиер прибират първи печалби от... билети за кино

1065 г. осветено е Уестминстърското абатство. Катедралата на свети Петър е сред най-известните сгради в Лондон, намира се в централната част на града, в района Уестминстър. В абатството се провеждат коронациите на британските монарси от 1066 г. насам.

През 616 г. на мястото на днешното абатство е имало храм. Абатството е строено от Едуард Изповедника в периода 1045-1050 г. и е осветено на 28 декември 1065 г. Параклисът на Хенри VII е построен през 1503 г. и е един от най-красивите в Европа. От 1245 г. до 1517 г. сградата претърпява реконструкция, след която добива сегашния си готически стил.

В сградата са погребани много монарси, учени, музиканти и държавници като Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Георг Хендел, Хенри Пърсел, Чарлз Дикенс, Уилям Шекспир. Комплексът на Уестминстърското абатство е и в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

1612 г. Галилео Галилей става първия астроном, наблюдавал Нептун. Астрономическите скици на Галилео Галилей свидетелстват за наблюдението му на Нептун и на27 януари 1613 г.

И в двата случая обаче Галилео смята, че е наблюдавал звезда в непосредствена близост до Юпитер, а не обект в Слънчевата система. Поради тази причина Галилео не се посочва като откривател на Нептун, въпреки че в записките си отбелязва взаимното движение на Юпитер и „звездата”.

През 1821 г. Алексис Бувар публикува астрономически таблици на орбитата на Уран. Последващи наблюдения на планетата обаче показват различия между наблюдаваните и предвидените от таблицата координати, което води до хипотезата, че съществува тяло, оказващо влияние върху орбитата на Уран. През 1843 г. Джон Коуч Адамс изчислява орбитата на неизвестната осма планета и изпраща изчисленията си на опитния астроном сър Джордж Ери.

През 1846 г. Юрбен Льоверие независимо от Адамс изчислява орбитата на Нептун, но също както своя британски колега не среща съдействие у сънародниците си за издирването на планетата. През същата година Джон Хършел усъвършенства математическия анализ на орбитата и убеждава скептичния си колега-астроном Джеймс Шелис да започне търсене през юли 1846 г.

Междувременно льо Верие пък убеждава Йохан Готфрийд Гал от Берлинската обсерватория да започне търсене. Асистентът на Гал - Хейнрих д'Арест - тогава все още студент, предлага сравнение на обектите в района за търсене, предложен от льо Верие с предишна звездна диаграма с цел откриване на нови обекти.

Нептун е открит вечерта на 23 септември 1846 г. почти ведната след започване на наблюденията. На следващата вечер придвижването на планетата спрямо звездите е документирано и откритието на новата планета е оповестено.

1835 г. индианският вожд Оцеола повежда войните си срещу армията на САЩ. Още към средата на 17 в. индианците вече не само са фактор в непрекъснатите сблъсъци между англичани и французи за надмощие в Северна Америка, но и отварят истински войни срещу европейските заселници.

Пръв провежда подобна мащабна кампания вождът на племето уампаноаги Метакомет, наречен крал Филип. Той обединява всички племена от днешните североизточни щати и преминава в тотално настъпление против християнизираните индианци и англичаните. От 90 селища поне 60 са обсадени, като 12 са превзети и изгорени. На 12 авугст 1677 г. Метакомет е заловен и екзекутиран.

След почти едни век Понтиак, легендарният вожд на отавите, отново успява да обедини всички племена от Великите езера до Тенеси. Заедно с дъщеря си Паките той обикаля с кану по Мисисипи и притоците й, убеждавайки вождовете в необходимостта от съгласувани действия. И успява да създаде истински генерален щаб, който разработва план за общо настъпление. Съгласно плана на Понтиак, всяко племе след даден общ сигнал ще атакува този английски форт, който е най-близо до него. След това обединените индиански сили трябва да продължат на изток към океана.

Щурмът започва на 2 май 1763 г. Падат почти всички фортове около Големите езера. На пътя на червените воини е само Детройт. Той е обсаден от 2000 индианци от различни племена начело със самия Понтиак. Обсадата продължава четири години. Накрая уморените и разочаровани племена едно по едно сключват мир с англичаните, а останал сам със своите отави, Понтиак се оттегля на юг.

През лятото на 1813 г. индианците крийк, водени от Червения орел, нападат един форт в щата Алабама, но на следващата година са разбити и отстъпват немалка част от земите си на белите.

Скоро след тези събития на мястото на британските колонии в Северна Америка се ражда нова държава ¬Съединени американски щати. Отначало тя е държава само на белите. Вождът на племето шоуни¬ Текумсе организира различните племена не само за координирани военни действия срещу белите, но и за създаване на паралелни Съединени щати, само че - индиански. И успява през 1807 г. да свика първия индиански конгрес, а през 1811 г . - втория. След него в местността Типенканое се събират хиляди воини от десетки племена.

Притесненото федерално правителство изпраща военни части под командата на генерал Харисън. Текумсе обаче събира сили и не бърза с обявяването на война на официален Вашингтон. Една безсмислена атака, предприета от брат му Тенксватава, позволява на генерал Харисън да разгроми събралите се индианци.

Индианците от племената сок и фокс, водени от Черния ястреб, през 1831 г. избират пътя на войната с белите, но са разгромени. Вождовете на команчите Странстващият вълк и Слънчевият орел водят преговори с белите, да им дадат коридор за преминаване през земите им срещу държавни субсидии за племето. А през 1835 г. и индианският вожд Оцеола повежда войните си срещу армията на САЩ.

Последна съпротива оказват семинолите, водени от своя вожд Оцеола. В продължение на осем години ¬ от 1832 до 1840 г., семинолите водят партизанска война в джунглите на Флорида, унищожавайки цели подразделения от американската армия, като например - отряда на майор Дейд. В крайна сметка обаче семинолите също са принудени да се предадат и да бъдат изселени в земите на днешния щат Оклахома.

Това е последният опит за организирана съпротива против белите с цел те да бъдат изгонени от Северна Америка. Индианските племена постепенно са изтласкани на Запад от великата река.

1867 г. САЩ анексират първата си територия извън континента - атола Мидуей. Островите са открити на 5 юли 1859 г. от американския капитан Джордж Брукс. Първоначално служат главно за станция по пътя между Калифорния и Япония.

През 1903 г. Мидуей става една от станциите на тихоокеанската телефонна компания Commercial Pacific Cable Company и на него се настаняват първите заселници. След оплаквания заради зачестилите появявания на японски рибари в акваторията на атола, островите стават грижа на американското министерство на военноморския флот. През 1940 г. там е построена военновъздушна база на Военноморските сили на САЩ.

Островите остават в историята с битката при Мидуей (4-7 юни 1942 г.), проведена между САЩ и Япония. Това е една от най-важните битки на тихоокеанския театър по време на Втората световна война. Япония губи четири самолетоносача и трябва да прекрати опитите си за завземане на Мидуей. От 1943 до 1945 г. атолът се използва като база за подводници. Особено по време на Корейската и Виетнамската война Мидуей е използван като станция за транспорт на машини и за други нужди.

1869 г. Уилям Семпъл от Охайо патентова дъвката. Тя представлява хранителен продукт, предназначен за дъвчене, не за ядене.

Всъщност варианти на дъвката са познати още от древността. Още около 4000-3500 г. пр.Хр. освен, че брезовата смола била употребявана за залепване на счупени керамични съдове и върхове на стрели, хората през неолита използвали и антисептичните й свойства - дъвчели я, за да лекуват инфекции на устната кухина. По-късно около 50 г. древните гърци дъвчели смола от мастиково дърво. През 16 в. испански документи разказват, че маите дъвчели дъвка, направена от сока на саподилово дърво, а през 17 в. коренните американци споделят навика си за дъвчене с европейските колонисти.

През 1848 г. Джон Къртис започва да произвежда първата дъвка за търговска продажба в САЩ - т.нар. дъвка от чист смърчов сок отщата Мейн. През 60-те години на 19 в. Мексиканският генерал Антонио Лопес де Санта Ана донося в САЩ смола от саподилово дърво, надявайки се да я продаде като суровина за направа на гума. През 1869 г. пък зъболекарят от Охайо Уилям Семпъл получава и първия патент за дъвка.

По-късно - през 1928 г., Уолтър Димар случайно създава рецепта за дъвка, която прави балончета. Той добавя в нея единствения оцветител за храна, с който разполага - светлорозов. През 1941-1945 г. дъвката „Дабъл Бабъл” влиза и във войнишкия порцион.

1895 г. братя Люмиер правят първата платена прожекция на филм. Това става в сутерена на „Гранд кафене” на Булеварда на Капуцинките. Огюст Мари Луи Никола и Луи Жан остават в историята като основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори.

Баща им притежавал фотографско студио и двамата бъдещи изобретатели работели при него. Огюст започнал да помага като управител, а Луи се заел с физика. Една от новостите, които той открил, било заснемане на движещ се образ. Братята окончателно изоставили фотографията и се заели само с кинематография, след като баща им се пенсионирал през 1892 г.

Първият филм, направен от тях, се нарича „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време” и е с продължителност 46 секунди. Направен е с патентования на 13 февруари 1894 г. апарат, наречен кинематограф. Това е многофункционална кинокамера с грайферен механизъм, която осигурява равномерно поддържане на каданса при снимането и плавното темпо на прожекцията.

Първата прожекция на „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време” е още на 21 март 1895 г. пред заседанието на дружеството за подпомагане на националната промишленост. Но първата публична прожекция те правят едва в края на същата година. Първият ден били продадени едва 35 билета. Но само седмица по-късно 2500 души се блъскали, за да видят новото изобретение.

Любопитен факт е, че първоначално братята обявяват киното за „изобретение без бъдеще”. Едва после размислят и отказват да продадат патента си на Жорж Мелиес, който има желание да го превърне в индустрия. Междувременно се появяват съмнения, че камерата е изобретена и патентована като „Cinematographe Leon Bouly” от френския изобретател Леон Були на 12 февруари 1892 г., но в крайна сметка авторските права стават притежание на братята Люмиер.

През 1896 г. братята осъществяват кинообиколка в Лондон и Париж. Правят прожекции на кратките филми „Пристигането на влака на гара Ла Сьота”, „Храненето на бебето” и комичната сценка „Полетият поливач”.

Двамата братя започват да се занимават с цветна фотография и през 1903 г. патентоват устройството „Автохром Люмиер”. Компанията „Люмиер” се превръща в един от най-големите производители на фотографски продукти в Европа.

1939 г. осъществен е първият полет на японския изтребител „Мицубиши A6M”. Лекият палубен изтребител - моноплан е може би най-известния японски самолет от тези години. Произвеждан серийно от 1940 до 1945 г., от него са произведени 10 449 единици.

Благодарение на войната с Китай от 1937 г. японското командване и особено това на военно-морския флот, бързо разбира, че работата над нов самолет трябва да се започне тогава, когато предхождащия го модел все още се приема на въоръжение. И затова веднага след приемането на въоръжение на „Мицубиши A5M” през 1936 г. се формулират новите технически изисквания към новия самолет, които получават обозначението „12-Ши”.

Новият самолет е създаван с две цели - за прехват на вражеските бомбардировачи и за съпровождане на своите и затова той трябва да превъзхожда всички бойни самолети на евентуалния противник.

Разработката на самолет, който да отговаря на „12-Ши” е предложена на 19 май 1937 г. едновременно на две фирми - „Мицубиши Дзукогьо Кабушики Кай¬ся” и „Накаджима Хикоки К.К”. След консултации в Щаба на морската авиация и разбор на изводите от тях, на 17 януари 1938 г. двете фирми получават официална поръчка за разработката и производството на самолета.

От Накаджима обаче отказват практически веднага, тъй като конструкторите от фирмата смятат поръчката за неизпълнима. След отказа на Накаджима, Мицубиши получава монополното право над разработката и строежа на новата машина, но не бързат с тях, тъй като в момента всички сили са хвърлени върху проектирането на нов бомбардировач по спецификацията „11-Ши”. След силен натиск от страна на военните, работата върху бомбардировача е изоставена и усилията се насочват към изтребителя.

Цялата концепция на проектиране и дизайн на самолета е подчинена на максималното олекотяване на машината и осигуряване на по-добра маневреност и за тази цел са използвани всички известни технически решения и достъпни технологии.

Почти година след началото на работата по „12-Ши”, самолетът е готов и на 16 март 1939 г. започват стендовите му изпитания. Тъй като край завода няма летателна писта, машината е разглобена и с две волски каруци е превозена до намиращият се на 40 км армейски полигон Кагамигахара, където отново е сглобена и на 1 април 1939 г. започват полетните изпитания. По време на изпитанията се оказва, че скоростта на самолета е по-ниска от изискваната. Военните настояват на машината да се монтира двигателят на „Накаджима” Сакае-12 и Хорикоши е принуден да се подчини.

Първият самолет с новия двигател излита на 28 декември 1939 г. и характеристиките му надминават очакваното. Войсковите изпитания започват практически веднага, тъй като в това време в Китай все още се водят бойни действия.

1941 г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта. По време на блокадата на Ленинград от Вермахта ученичката започва да води дневник в бележник, останал от нейната безследно изчезнала сестра Нина. В този дневник има само 9 листа като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини.

Днес този дневник е изложен в Историческия музей на Ленинград, а негово копие е изложено в параклиса на Пискарьовското мемориално гробище в Санкт Петербург.

Таня е родена на 23 януари 1930 г. като най-малкото дете в семейството на хлебар и шивачка. Нейният баща умира, когато тя е едва на шест години, оставяйки майка й Мария с пет деца: три момичета - Евгения, Нина и Таня, и две момчета - Михаил и Леонид.

Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но германската интервенция в Съветския съюз на 22 юни разрушава плановете. Всички с изключение на Михаил, който вече е напуснал града, решават да останат в Ленинград. Всеки от тях работи в подкрепа на армията - майката Мария шие униформи, Леонид работи като плановик в Адмиралтейството, Евгения е в завод за боеприпаси, Нина строи укрепления около града, а двамата й чичовци, чичо Вася и чичо Льоша, служат в противосамолетната отбрана. Таня, която по това време е на 11 години, копае окопи.

Един ден Нина отива да работа и никога не се връща. Тя е изпратена на Ладожкото езеро и след това спешно евакуирана, но семейството не знае за това, защото комуникациите са изключително затруднени. Затова считат Нина за починала. След няколко дни, в памет на Нина, майката Мария Игнатиевна дава на Таня малък бележник, който е принадлежал на сестра й и това по-късно става дневникът на Таня.

Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 г. на страниците тя разказва как всеки ден Женя става сутрин и върви 7 км пеша до завода за боеприпаси, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Тя умира в завода от изтощение. След нея умира баба Евдокия Григориевна. После е брат й Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама.

През август 1942 г. тя е едно от първите 125 деца, които са евакуирани от Ленинград и отведени първо в село Шатки в Нижегородска област, а след това в село Красний бор. Децата са физически изтощени, но само пет от тях са инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и тя има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня.

1950 г. във Великобритания е обявен първият национален парк „Пийк Дистрикт”. Паркът е разположен основно на територията на Дербишир, Централна Англия. Намира се между градовете Манчестър, Шефилд и Дарби.

„Пийк Дистрикт” е и първият открит национален парк на територията на Великобритания. Идеята за парка възниква с цел да не се пренаселва района и да може да се запази културния ландшафт, характерен за Викторианска Англия. Голяма част от земите са притежание на частни собственици и това налага намесата на държавата и нейните закони, за да може това кътче да запази своя облик.

Още в началото на 16 в. става ясно, че районът е много богат на полезни изкопаеми. Започва извличането на цинк, каменни въглища, олово и дори сребро. Местността започва да се превръща в миньорски център, което започва да застрашава естествената природна красота.

Националният парк се разпростира на около 1400 кв.км. И въпреки името си паркът не се отличава с типично изразен планински релеф и най-високият връх се извисява на скромната 636 м надморска височина. Сред основните забележителности са крепостта край село Кесълтън и четири пещери.

1981 г. в Норфолк, Вирджиния, се ражда първото американско ин витро бебе - Елизабет Джордан Кар. Първото в света „ин витро бебе” обаче е родено във Велокобритания.

Първата успешна ин витро бременност е постигната още през 1977 г. във Великобритания, където д-р Ричард Едуардс и д-р Патрик Степто - двамата първооткриватели, прилагат метода на двойката Лесли и Джон Браун, които нямат деца в продължение на 9 години поради запушени фалопиеви тръби.

С помощта на лапароскопски уреди д-р Степто успява да получи годна яйцеклетка от яйчниците на жената, която по-късно е оплодена със сперматозоидите на съпруга й и върната обратно в матката, където се имплантира успешно. Така първото „бебе в епруветка” - Луиз Браун, се появява на бял свят с цезарово сечение на 25 юли 1978 г., в болница в Олдъм, недалеч от Манчестър, Великобритания.

1987 г. започва излъчването на американския анимационен сериал „Костенурките нинджа”. Сериалът представя Костенурките нинджа, създадени първоначално под формата на комикс от Кевин Ийстман и Питър Леърд.

Анимационният сериал е продуциран от американското студио Murakami-Wolf-Swenson и японското Shogakukan Studios. Той дебютира като мини-поредица от пет части, анимирани от студио Toei Animation.

1996 г. на извънредно заседание 37-ото Народно събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов. Подава оставка след масови протести, заради хиперинфлация в страната.

След победата на БСП на парламентарните избори през 1994 г. Жан Виденов оглавява нейното правителство. Според изследване на Института за пазарна икономика некомпетентната финансова политика на този кабинет довежда страната до тежка икономическа криза. През есента и зимата на 1996-1997 г. страната е в състояние на хиперинфлация. Средната работна заплата е 5-6 долара, което поражда недоволство и масови протести в големите градове.

На 4 ноември 1996 г. 19 членове от ръководството на БСП отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 21 декември на проведения извънреден 42-ри конгрес на БСП Виденов обявява, че подава оставката си като министър-председател на България и като председател на БСП. За председател на партията е избран Георги Първанов. Оставката на правителството е гласувана на 28 декември на извънредно заседание Народното събрание. Опитите на БСП да състави нов кабинет са възпрепятствани от масови граждански протести, организирани от СДС.

2007 г. със заповед № РД-925 на министъра на околната среда и водите природният парк „Беласица” е обявен за национален парк. Общата му площ е 11 732,4 хектара и включва землищата на селата от Подгорието - Габрене, Скрът, Ключ, Яворница, Камена, Самуилово, Коларово, Беласица и град Петрич.

Обявяването на тази защитена територия е с цел опазване на вековните гори, съставени основно от обикновен бук и обикновен кестен, както и естествени чинарови местообитания, защитени и ендемични растителни и животински видове, като обикновен тис, бодливолистен джел, планински явор, карстова люцерна, албански крем, белогръб кълвач, черен кълвач и други, както и уникални и представителни съобщества и екосистеми в безлесната зона на Беласица.

До момента в Беласица са определени около 1200 растителни вида, някои от които са защитени от Закона за биологичното разнообразие, български и балкански ендемити (видове, които се срещат само в определен район), както и видове, включени в Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна. Установени са още 1500 вида безгръбначни и около 180 вида гръбначни животни.