1 май: На състезание в Сан Марино загива бразилският пилот Аертон Сена

1707 г. е създадено Кралство Великобритания. Кралството просъществувало до 1801 г. То е създадено като политически съюз между Кралство Шотландия и Кралство Англия, което включва Уелс.

Договорът за съюз от 1706 г. (ратифициран с Акт за уния през 1707 г.), постановява единно, обединено кралство, обхващащо целия остров Великобритания и заобикалящите го малки острови. Той не включва Ирландия, която остава извън съюза, но е подчинена на новосъздадената британска корона.

Новото кралство се подчинява на един парламент и едно правителство, разположени в Уестминстър. Съставните кралства преди това вече са имали един и същ монарх (лична уния) от управлението на Джеймс I, който през 1603 г. след смъртта на кралица Елизабет I, става едновременно крал на Шотландия и Англия.

През 1801 г. Кралство Ирландия също влиза в състава на съюза, като парламентите на двете държави приемат Закон за съюз 1800 г. и държавата става Обединено кралство Великобритания и Ирландия. По-голямата част от Ирландия напуска съюза през 1922 г. и образува Ирландска свободна държава водейки през 1927 г. до преименуването Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, което е името и на днешната държава.

Любопитен факт е, че в своя апогей Британската империя се разпростира на една четвърт от повърхността на земята. През първата половина на 20 в. мощта на Британската империя и на Обединеното кралство е силно намалена, а през втората му половина Британската империя се разпокъсва.

1776 г. е създадено тайното общество на илюминатите. Орденът бил основан в Инголщад, Германия, от философа Адам Вайсхаупт. Целта на ордена е била чрез просвещение да се постигне морално възвишаване на човека, което да обезсмисли господството на едни хора над други и да подкрепи половото равенство и образованието на жените. През 1785 г. е забранен в Бавария и прекратява съществуването си.

Символът на ордена е бухалът на Минерва, римската богиня на мъдростта. Причина за създаването на такъв съюз е атмосферата в университета - по това време ръководен почти само от бивши йезуити, чийто орден е закрит през 1773 г. с була на папата, която само Германия и Русия отказват да признаят.

Тогава 28-годишният Вайсхаупт се чувства изолиран като единствен професор без йезуитско минало. Същевременно той се интересува силно от идеите и ученията на просвещението. За да защити студентите си от йезуитските интриги, които предусеща навсякъде, и да им улесни достъпът до църковнокритична литература той основава „Тайният Съюз на Мъдростта”, който първоначално съществува като литературен клуб с не повече от 20 членове. Освен от идеите на просвещението Вайсхаупт се страхува от Розенкройцерския орден, масонски орден придобиващ все по-силни позиции по това време и иска да му се противопостави.

Първият подем на ордена е през 1778 г., когато бивш ученик на Вайсхaупт и по-късен управляващ президент на регион Пфалц Франц Ксавер фон Цвак го реорганизира. Вайсхаупт предлага обществото да се прекръсти на „Орден на пчелите”, защото си представя, че членовете ще събират от нектара на мъдростта под управлението на пчела майка. В крайна сметка решението пада върху името „Съюз на илюминатите” и впоследствие „Орден на илюминатите”.

Реорганизация на ордена започва през 1780 г., след приемането на долносаксонския благородник Адолф Книге за негов член. До този момент орденът според самият Вайсхаупт още изобщо не е бил създаден, съществувал е само като идея в главата му. Книге структурира илюминатите подобно на масонска ложа. Висшето управление се поема от т.нар. ареопаг начело с Вайсхаупт и Книге,които ръководят ордена. С тази реорганизация Ордена на илюминатите успява да привлече редица масони и дори да инфилтрира цели ложи.

Броят на членовете нараства бързо, което същевременно води до проблеми - до началото на края. Покрай вътрешните си раздори тайните общества привличат вниманието на баварските власти. Властващите по това време се притесняват от просветителните цели на тези тайни ордени, целящи чрез инфилтрация на администрацията да променят обществения и социален ред и да създадат „рационална държавност”. Следователно всички общества, съюзи и сдружения, които са основани без разрешение от властващите биват забранени от баварския курфюрст Карл Теодор на 22 юни 1784 г.

На 2 март 1785 г., след натиск от страна на Патер Франк, канцлер фрайхер фон Крайтмайър, розенкройцерския фрайхер фон Тьоринг и други придворни, е издаден нов указ изрично забранявайки илюминатите и масоните като предателски и антирелигиозни организации. През април 1785 г. граф Щолберг-Росла обявява ордена за суспендиран, сиреч временно преустановил действията си. Боде използва това обстоятелство за да продължи сам да води дейността на сдружението.

1786 г. състои се премиерата на операта „Сватбата на Фигаро” от Волфганг Амадеус Моцарт във Виена. Моцарт проявява забележителни способности от най-ранна възраст. Той притежава феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски дар.

Кариерата на Моцарт във Виена започва окуражаващо. Той изнася концерти като пианист, а също така композира и се утвърждава като много добър композитор. През 1782 г. пише операта „Отвличане от сарая” по поръчка на император Йозеф II, чиято премиера на 16 юли 1782 г. преминава при небивал успех.

От 1786 г. настъпва изключително плодотворен период от живота му, през който той непрекъснато работи. През същата година Волфганг Амадеус Моцарт написва операта „Сватбата на Фигаро” за рекордните 5-6 седмици. Във Виена премиерата минава незабелязано, но в Прага жъне огромен успех.

„Сватбата на Фигаро” е вид продължение на събитията от „Севилския бръснар” и разказва за един ден в двореца на граф Алмавива. Розина е графиня. Нейният съпруг графа преследва Сузана, която съвсем скоро ще се омъжи за своя любим - Фигаро, който е камериер на графа. Когато графа забелязва у Керубино, младият паж интерес към графинята, той се опитва да се отърве от него, изпращайки го за офицер от неговия личен полк. Но Фигаро, Сузана и графинята замислят план за притиснат графа и да разкрият неговата неверност.

1931 г. в Ню Йорк е открит 102-етажният Емпайър Стейт Билдинг. Една от най-известните появи на сградата е във филма „Кинг Конг” от 1933 г., в който гигантска горила се изкачва по нея, опитвайки се да избяга от своите преследвачи.

През 1799 г. общината на Ню Йорк продава голям празен терен, разположен между днешните Медисън авеню, 33-та улица, Шесто авеню и 36-та улица, на Джон Томпсън, който построява на него ферма. През следващите десетилетия земята сменя многократно собствениците си, докато е придобита от семейството на Джон Джейкъб Астор, първият американски милиардер. През 1893 г. неговият внук Уилям Уолдорф Астор построява на мястото на сегашната Емпайър Стейт Билдинг първия хотел Уолдорф-Астория. През 1928 г. хотелът е продаден на Бетлехем Енджиниъринг Корпорейшън.

През 1929 г. е основана компанията Емпайър Стейт Инкорпорейтед, чиято цел е изграждането на нова административна сграда на мястото на стария хотел Уолдорф-Астория. Основен участник в нея е Джон Джейкъб Раскоб, заемал преди това ръководни постове в Дюпон и Дженеръл Мотърс и една от водещите фигури в националната организация на Демократическата партия.

Проектирането на сградата е възложено на архитектурното бюро Шрейв, Ламб и Хармън. Проектът е завършен само за две седмици, като е вдъхновен от Рейнълдс Билдинг в Уинстън-Сейлъм, също проект на Шрейв, Ламб и Хармън, и от Карю Тауър в Синсинати на архитекта Уолтър Алшлагер.

Изкопните работи за строежа на Емпайър Стейт Билдинг започват на 22 януари 1930 г., а изпълнението на първите конструкции - на 17 март. Броят на хората, работещи едновременно на строежа, достига до 4000 души, като много от тях са европейски имигранти и индианци мохок. От времето на строителството са останали множество впечатляващи снимки на монтажниците, сглобяващи елементи на стоманената конструкция на стотици метри височина, често без никаква предпазна екипировка.

По официални данни на обекта загиват петима работници, но нито един от тях по време на монтажа на скелета, който на пръв поглед изглежда най-рисковата дейност. Зидарските работи започват през юни и за завършени на 13 ноември 1930 г. Средната скорост на строителството е четири и половина етажа седмично.

На 17 септември 1930 г. ръководителят на проекта Алфред Смит поставя символичния основен камък на сградата със сребърна плоча пред публика от 5000 души. Сградата е официално открита на 1 май 1931 г. на специална церемония, като осветлението е запалено лично от президента на САЩ Хърбърт Хувър чрез натискане на бутон в столицата Вашингтон.

Строителството продължава една година и четиридесет и пет дни или общо 410 дни, включително почивните, като в крайна сметка сградата е завършена преди крайния срок. Първоначалният бюджет на проекта, включително стойността на терена, е 40 948 900 долара, но дефлацията, предизвикана от Голямата депресия, намалява номиналната му стойност до 24 718 000 долара.

Сградата е висока 381 метра до 102-ия етаж. Заедно с радиоразпръскващата антена височината е 443,2 м. Това е първата сграда в света с повече от 100 етажа. Държи рекорда по височина в града в продължение на 41 години. В строителството на небостъргача са вложени 330 000 кв.м бетон. Има 6500 прозореца, 73 асансьора и е с разгърната площ 200 000 кв.м.

1941 г. състои се премиерата на американския драматичен филм „Гражданинът Кейн”. Драматичната лента е режисирана от Орсън Уелс, който също е съсценарист и изпълнител на главната роля.

Произведението представя живота и кариерата на медийния магнат мегаломан Чарлс Фостър Кейн (Уелс), чийто персонаж до голяма степен е базиран на реално съществувалите магнати Уилям Рандолф Хърст, Самуел Инсул и Харолд Маккормък. Започвайки в издателския бранш с идеалистична настройка за служба на обществото, героят на Кейн постепенно се превръща в безскрупулен преследвач на власт и облаги. След излизането на филма, бизнесменът Хърст забранява споменаването на заглавието му във всичките притежавани от него вестници.

Въпреки че в началото „Гражданинът Кейн” не донася задоволителен финансов дивидент, произведението получава положителни акламации от критиката. Филмът е сред основните заглавия на 14-ата церемония по връчване на наградите „Оскар” с номинации за награда в 9 категории, включително за „Най-добър филм”, печелейки „Оскар” за най-добър оригинален сценарий.

1948 г. образувана е Северна Корея, а Ким Ир Сен става първият й президент. Често за разграничаване от Република Корея, т.е. Южна Корея, за КНДР се използва названието Северна Корея, и понякога бива наричана „Страна на утринната свежест”.

КНДР е образувана от съветската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 г. е управляван от Японската империя. Политическите различия с Южна Корея, заемаща територията на американската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 г. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 г., но без официален мирен договор.

Официално Северна Корея е демократична република, но де факто е еднопартийна тоталитарна държава, следваща принципите на идеологиите чучхе и сонгун. Управляваща е Корейската работническа партия под формата на коалиция с две по-малки сателитни партии (Чондоистка партия и Корейска социал-демократическа партия).

Първи ръководител на страната е Ким Ир Сен, управлявал в продължение на 46 години (от 1948 до 1994 г.). След смъртта си е той обявен за „вечен президент” и наследен от сина си Ким Чен Ир.

Любопитен факт е, че КНДР е най-военизираната страна в света с общо 9 495 000 души военен персонал (редовни, резервисти и полувоенни), притежава и разработва атомно оръжие и има активна космическа програма.

1994 г. загива бразилският пилот Аертон Сена. В този ден трикратният световен шампион във Формула 1 води в рестартираното състезание в Сан Марино. Неочаквано неговият FW16B получава повреда, не променя посоката си на движение при навлизане в завоя „Тамбурело” и се удря в насрещната бетонна стена. Сена получава сериозна мозъчна травма, изпада в кома, а няколко часа по-късно, след като е установено, че липсва мозъчна дейност, семейството му се съгласява да бъдат спрени животоподдържащите системи.

По това време 34-годишният Сена вече е легендарна личност и то само след 10 години участие във Формула 1. Стилът му на каране е безкомпромисно решителен и рисков, граничещ с опасен. Предната година той постига договорка с Макларън, според която ще му се заплаща за всяко състезание отделно по 1 млн. долара. Той печели първите позиции не само в Бразилия и Япония, а също и в Италия.

В края на април 1994 г. Сена участва в поредния етап от световния шампионат Формула 1. На 29 април е поредната тренировка на пистата „Енцо и Дино Ферари” в Имола. На 16-та минута става тежко произшествие - Рубенс Баричело се разбива със своя болид. За щастие младият бразилец се разминава само със счупени ребра, но колата изглежда ужасно.

На 30 април започва квалификацията. Всички очакват основната борба за полпозишъна да се разиграе между Сена и Шумахер. Михаел е лидер в световния шампионат с 20 точки, Сена има в актива си две отпадания. ФИА въвежда нови правила, които забраняват използването на системата ABS, тракшън и ланч контрола, както и активното окачване. Който успява да се адаптира, постига добри резултати.

Сена обаче не е доволен от управлението на автомобила. На тестовете се оплаква, че кормилото му не е удобно разположено в кокпита, и моли механиците да го коригират. Те скъсяват кормилната ос и съединяват тръбната сглобка.

Само 18 минути след началото на квалификацията става катастрофа. Младият австрийски пилот Роланд Ратценбергер се разбива и загива. На скоростната права му се откъсва задния стабилизатор, притискащ го към бетона. С 320 км/ч той се отлепя от земята, прелита няколко метра и се врязва в бетонната стена над предпазните гуми. Умира на път за болницата, без да дойде в съзнание.

След шокиращия инцидент пистата следва да бъде закрита, състезанието отменено и да се проведе подробно разследване. За да не губят пари обаче, шефовете на ФИА и ФОКА се договарят с полицията и съдиите да не отменят старта.

На 1 май Сена взима в болида си австрийския флаг с цел при евентуална победа на финала да го развее в памет на загиналия Роланд Ратценбергер.

Сена повежда пред Шумахер. На трета редица не успява да потегли Юха Ярви Лехто (Бенетон) и Педро Лами (Лотус) се врязва в него. От Лотуса на Лами се откъсва колело. То излита в тълпата, удря полицай и трима зрители, един от които изпада в кома.

Парчета от болидите се разпръсват по пистата, но състезанието не е спряно. Излиза кола за сигурност, която води колоната няколко обиколки, докато изчистят отломките. После състезанието е подновено. Напрежението се сгъстява.

Повежда Сена пред Шумахер и Бергер. На седмата обиколка при влизането в бързия завой „Тамбурело” болидът на Сена „Уилямс Рено” с №2 без видима причина напуска пистата и се насочва директно челно към насрещните бетонни ограждения с 250 км/ч.

След удара колата се разбива в стената и се връща обратно на платното. Ударът е жесток. Колелата прелитат над главата на преминаващия Шумахер. Камерите показват Сена, който седи в кокпита и помръдва главата си, давайки признаци на живот. Това обаче е последното движение на пилота. Парче от окачването на болида пробива черепа му.

Лекарският екип идва само след минута. Състезанието е спряно и в продължение на 40 минути лекарите се опитват да стабилизират състоянието на бразилеца. Още на самата писта медиците правят трахеотомия, но без особен резултат.
След това полагат Сена на носилка и с хеликоптер го откарват в болницата „Маджоре” в Болоня, където така и не идва в съзнание.

В 18.20 ч. д-р Мария-Тереза Фиандри дава заключение: смърт вследствие на голяма загуба на кръв от прекъснатата сънна артерия и мозъчна травма. Впоследствие е доказано, че причината за смъртта на пилота е фаталната рана в областта на дясната вежда, причинена от пробилия каската носач от предното окачване, счупен следствие на сблъсъка с бетонната стена. Причината за повредата, довела до невъзможността на автомобила да завие преди фаталния сблъсък, и до днес е спорна: допуска се спукана гума, други си спомнят регулираната ос на кормилото.

Смъртта на Сена e последният смъртен случай във Формула 1 досега след взетите мерки за повишаване сигурността на пилотите.

netinfo