Московските издания днес се занивамават подробно с въпроса за противоракетната отбрана на САЩ. "ПРО в Румъния и в България: ще има ли отговор?" е една от основните теми в руския печат, обобщава БТА.
Огласените планове на САЩ за ПРО и миролюбивите изявления на вашингтонски политици са само върхът на айсберга, пише московският в. "Парламентская газета".
Американските планове за разполагане на ПРО предвиждат разширяване на ракетната "география". След Полша и Румъния американците искат да разположат ракети и в България. Това става до самите граници на Русия - на 100 километра от Калининград и на 50 от руското черноморско крайбрежие, изтъква изданието. А още през 1997 г. лидерите на НАТО бяха обещали да не разполагат допълнителни въоръжения в новите държави, влизащи в алианса, припомня то.
Наистина прехващачите, които се предвижда да бъдат разположени в Румъния, не могат да заплашват руските междуконтинентални ракети и техните бази, признава вестникът. "Така е сега, но какво ще стане след няколко години, когато тези (американските - б. р.) ракети ще бъдат модернизирани?" - пита "Парламентская газета".
Вашингтон твърди, че няма намерение да застрашава стратегическите нападателни сили на Москва. Междувременно обаче Пентагонът заявява, че през 2018-2020 г. ще бъде създадена нова модификация на системата "Иджис", която ще може да прехваща междуконтинентални балистични ракети. Тоест към края на днешното десетилетие ядреното възпиране ще бъде поставено под въпрос, коментира "Независимая газета".
Миналата година Русия и САЩ се споразумяха да започнат дискусии по евентуалните ракетни заплахи и начините да бъдат отразени. САЩ обаче не се отказват от едностранни действия, заключава всекидневникът. "Москва е в правото си да изразява загриженост от едностранните решения на Вашингтон. Дошло е обаче времето да направи конкретни предложения за формите и методите на сътрудничеството в ПРО. Време е да минем от общи приказки към обсъждане на конкретни параметри на едно двустранно споразумение (радари, прехващачи, зони на отговорност и т. н.)", заявява изданието.
Според него, този бъдещ документ би могъл да стане и многостранен с цел "съвместната регионална ПРО с участието на Русия и на НАТО да е сред основните елементи от новата общоевропейска система за сигурност". Това сътрудничество би могло да стане крайъгълен камък на стратегическата стабилност през 21-и век, добавя "Независимая газета".
"НАТО не е враг за Русия, никога не е била и няма да бъде", уверява пред "Росийская газета" бившият генерален секретар на алианса Джордж Робъртсън. "Засега няма планове за разполагане на елементи от ПРО в посочените страни (България и Румъния - б. р.)", заявява той в отговор на въпрос.
Българският външен министър Николай Младенов "е убеден, че на територията на държавата му няма да има ПРО", пише софийският кореспондент на "Росийская газета" в статия, озаглавена "Думи без дела". В момента на българска територия са разположени четири американски военни бази, които впрочем засега не са изцяло усвоени от САЩ. Летището в Бургас бе активно използвано от американски самолети само по време на войната в Ирак, отбелязва той.
Географското положение на страната обаче все пак дава възможност да се наблюдава както територията на Иран и на Ирак примерно, така и тази на Русия - защото нашата територия е на една ръка разстояние през Черно море, посочва авторът на "Росийская газета".
"Националната ПРО на САЩ в Румъния и в България: ще има ли отговор?" - пита в заглавие електронният в. "Фонд за стратегическа култура". Изданието коментира по-специално предложението на приднестровския лидер Игор Смирнов Москва да разположи в региона свои ракети "Искандер" като ответна мярка. То съзира в него "великолепен повод за сериозна дискусия как да се премахне уязвимостта на територията и населението на Русия при евентуално пълномащабно разполагане на националната ПРО на САЩ (което се предвижда да приключи до 2015 г.)".
През 2008 г. президентът на Русия спомена, че федерацията може да отвърне на плановете на САЩ да разположат ПРО в Полша и Чехия с разполагане на руски ракети "Искандер" в Калининградска област. Обсегът им е 500 километа, а разстоянието от руския анклав в Балтика до Полша и Чехия е съпоставимо с разстоянието от Приднестровието до България и Румъния, добавя "Фонд за стратегическа култура".
Подписаният в сряда от президентите на Русия и на Абхазия договор за разполагане на руска база в сепаратистката грузинска република "веднага бе обявен от НАТО за нелегитимен", пише "Комсомолская правда". "Незнайно защо откриването на бази на САЩ в Румъния и в България е нещо съвсем легитимно - а Русия, значи, не може да прави нищо подобно? Казват ни, че държавите от Северноатлантическия съюз не били признали независимостта на Абхазия . . . Но пък Русия отдавна е признала суверенитета й. И то първа", допълва вестникът.
Междувременно "иранската заплаха се е превърнала в мощен фактор, определящ рамките на подходите в гарантирането на сигурност за Европа, което вече пряко засяга интересите на Русия", пише електронният "Утро". Изданието има "усещането", че президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад подпомагал Вашингтон, "създавайки поводи третият ешелон от американската ПРО да бъде преместен край руската граница".
"Докато по-рано ставаше дума за Чехия и Полша, сега центърът на тежестта се измества на юг: България, Румъния и Балканите (...) Всичко това е много сериозно, особено с оглед на рисковете заради неясното положение в Украйна и Молдова, заплахите откъм Тбилиси и нарастващата активност на Турция, която използва ситуацията, за да заздрави своето влияние в Кавказ и целия Черноморски регион", предупреждава "Утро". (БTA)
