Митът за красивата Лорелай, която с песните си мами корабите по Рейн и ги завлича към дъното, е пресъздаден в редица стихове и песни. Каква е всъщност историята на тази легенда и коя е Лорелай?
Митичният образ на Лорелай от легендите е свързан с една стръмна и висока скала, намираща се на десния бряг на Рейн в Санкт Гоарсхаузен в Западна Германия, пише Deutsche Welle. Но мястото е много повече от това – част е от списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. А и туристически магнит, привличащ хора от целия свят.
Лорелай е въплъщение на романтизма в литературата и изкуството, свързвани с Рейн. Легендата гласи, че Лорелай e била млада и красива девойка, която седяла на скалата и решела златистите си коси, примамвайки моряците по Рейн с песните си. Онези, които поглеждали нагоре, не можели да откъснат очите си от нея, а корабите им се разбивали в скалите и потъвали.
Едно опасно място
Лесно обяснима е защо именно тази част от Рейн е свързана с митовете за прекрасната Лорелай. Заради тесните завои и скалистото си дъно, точно това място от средното течение на реката се смята за един от най-опасните плавателни участъци.
Преди около 500 години е имало и поверие, че уникално красивото място се озвучава от необичайно ехо – говорело се, че то е от песента на митични гномове, които населяват пещерите наоколо. Това ехо постоянно отеквало между скалите.
Всъщност силните течения и водопадът в района създавали "ромолящи" звуци, а скалният отвес действал като своеобразен усилвател на ехото. Всичко това довело до появата на името Loreley, в която "ley" е старинна дума за скала, а Lore носи в себе си различни значения като "ромон, вой или бучене".
Лорелай в поезията
Като литературен образ Лорелай е увековечена в известното едноименно стихотворение на Хайнрих Хайне от 1824 година, по което е създадена и популярна народна песен. Германският писател Клеменс Брентано през 1801 г. възпял в баладата си "Zu Bacharach am Rheine" (В Бахарах, на Рейн) историята за омагьосващата женска фигура, свързана с "ромолящата скала".
Красивата "Лоре Лай", както я нарича Брентано, била измамена от своя любим и обвинена, че омагьосва мъжете и ги води към смъртта. За наказание била изпратена в девически манастир, но на път за там тя помолила да ѝ разрешат да погледне за последен път Рейн отвисоко. След като се изкачила на върха на скалата, тя се хвърлила в бездната, а легендата гласи, че на това място още отеква ехото от нейното име.
Брентано навярно е бил вдъхновен и от класическата митология. За песента на сирените се говори например в "Одисея" на древногръцкия поет Омир. Възможни са и други образци – например древният мит за планинската нимфа Ехо, която била нещастно влюбена в Нарцис. В скръбта си тя се превърнала в камък, от който можел да отеква само гласът ѝ.
Въздействие върху съвременната култура
Известният американски писател Марк Твен говори за Лорелай в сатиричния си пътепис „Един скитник в чужбина“, публикуван през 1880 г., като за "древна легенда от Рейн". Тя вдъхновила и стихотворение на американката Силвия Плат, публикувано през 1960 година.
Една от най-забележителните съвременни интерпретации на митичната женска фигура е на Мерилин Монро. С провокативното изпълнение на песента "Diamonds Are a Girl's Best Friend", Мерилин играе "Лорелай Лий" във филма от 1953 г. "Джентълмените предпочитат блондинки", който става касов хит в САЩ.
Митичният образ на Лорелай от легендите е свързан с една стръмна и висока скала, намираща се на десния бряг на Рейн в Санкт Гоарсхаузен в Западна Германия, пише Deutsche Welle. Но мястото е много повече от това – част е от списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. А и туристически магнит, привличащ хора от целия свят.
Лорелай е въплъщение на романтизма в литературата и изкуството, свързвани с Рейн. Легендата гласи, че Лорелай e била млада и красива девойка, която седяла на скалата и решела златистите си коси, примамвайки моряците по Рейн с песните си. Онези, които поглеждали нагоре, не можели да откъснат очите си от нея, а корабите им се разбивали в скалите и потъвали.
Едно опасно място
Лесно обяснима е защо именно тази част от Рейн е свързана с митовете за прекрасната Лорелай. Заради тесните завои и скалистото си дъно, точно това място от средното течение на реката се смята за един от най-опасните плавателни участъци.
Преди около 500 години е имало и поверие, че уникално красивото място се озвучава от необичайно ехо – говорело се, че то е от песента на митични гномове, които населяват пещерите наоколо. Това ехо постоянно отеквало между скалите.
Всъщност силните течения и водопадът в района създавали "ромолящи" звуци, а скалният отвес действал като своеобразен усилвател на ехото. Всичко това довело до появата на името Loreley, в която "ley" е старинна дума за скала, а Lore носи в себе си различни значения като "ромон, вой или бучене".
Лорелай в поезията
Като литературен образ Лорелай е увековечена в известното едноименно стихотворение на Хайнрих Хайне от 1824 година, по което е създадена и популярна народна песен. Германският писател Клеменс Брентано през 1801 г. възпял в баладата си "Zu Bacharach am Rheine" (В Бахарах, на Рейн) историята за омагьосващата женска фигура, свързана с "ромолящата скала".
Красивата "Лоре Лай", както я нарича Брентано, била измамена от своя любим и обвинена, че омагьосва мъжете и ги води към смъртта. За наказание била изпратена в девически манастир, но на път за там тя помолила да ѝ разрешат да погледне за последен път Рейн отвисоко. След като се изкачила на върха на скалата, тя се хвърлила в бездната, а легендата гласи, че на това място още отеква ехото от нейното име.
Брентано навярно е бил вдъхновен и от класическата митология. За песента на сирените се говори например в "Одисея" на древногръцкия поет Омир. Възможни са и други образци – например древният мит за планинската нимфа Ехо, която била нещастно влюбена в Нарцис. В скръбта си тя се превърнала в камък, от който можел да отеква само гласът ѝ.
Въздействие върху съвременната култура
Известният американски писател Марк Твен говори за Лорелай в сатиричния си пътепис „Един скитник в чужбина“, публикуван през 1880 г., като за "древна легенда от Рейн". Тя вдъхновила и стихотворение на американката Силвия Плат, публикувано през 1960 година.
Една от най-забележителните съвременни интерпретации на митичната женска фигура е на Мерилин Монро. С провокативното изпълнение на песента "Diamonds Are a Girl's Best Friend", Мерилин играе "Лорелай Лий" във филма от 1953 г. "Джентълмените предпочитат блондинки", който става касов хит в САЩ.
