В Берлинската декларация, приета от държавните и правителствените ръководители на 27-те членки на Европейския съюз по случай 50-години от Римския договор, мълчи или е уклончива по някои теми, които дразнят. АФП откроява пет от тях.
КОНСТИТУЦИЯТА
Германското председателство бе обещало: нито дума няма да се спомене за нея. В текста се набляга на необходимостта да се преговаря по нов “договор” до 2009 година. Отхвърлянето от французите и холандците през 2005 година на проекта за Европейска конституция затруднява поставянето на дневен ред на идеята за “конституция”, а и редица страни от Източна Европа също са доста сдържани. Така че всички са съгласни думата “конституция” да не фигурира в името на бъдещия договор.
ХРИСТИЯНСКИТЕ КОРЕНИ
Не се споменават и “християнските” или ”юдейско-християнските” корени на континента за голямо съжаление на папа Бенедикт XVI, както и на ръководителите на редица страна с многобройно католическо население като Полша, Италия или Португалия. Канцлерът Ангела Меркел, която е дъщеря на протестантски пастор, искаше те да залегнат, но сподели, че се е отказала, за да се избегне изпадането в безизходица предвид несъгласието на страни като Франция и Белгия.
СОЦИАЛНА ЕВРОПА И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
Докато французите и британците са на различни позиции за съществуването и характера на “европейския социален модел”, г-жа Меркел намери компромисна формула: “Европейският модел съчетава икономическия успех със социалната солидарност. Единният пазар и еврото ни правят силни. Така ние можем да овладеем при зачитане на нашите ценности растящото интернационализиране на икономиката”.
РАЗШИРЯВАНЕТО
Някои искат разширяването на ЕС да продължи, други смятат, че Съюзът е стигнал до границите на възможностите си за “поглъщане”. Постигнатият компромис е следният: “Европейският съюз ще продължи да черпи сили както от отварянето си, така и от волята на своите държави-членки да задълбочават вътрешното му развитие.”
ПОДПИСВАНЕ Някои държави членки изразиха съжаление, че Декларацията е подписана само от председателстващата Европейския съвет Ангела Меркел и от председателите на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, от името на изпълнителната власт на ЕС, и от председателя на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг. Още повече че и тримата са членове на консервативната Европейска народна партия. Берлин обаче се аргументира като изтъкна, че подписването на документа от трите власти на ЕС придава тежест на Декларацията и че тя все пак няма договорна сила. /БГНЕС/