Това, че на бъдещия румънски комисар бе възложено да отговоря за езиковото разнообразие, предизвика шеги в Брюксел. Всички веднага се запитаха какво конкретно трябва да прави титулярът на този пост, за да запълни времето си.
Създадена през 2004 г., при формирането на комисията „ Барозу ” , длъжността бе възложена последните години на словашкия комисар Ян Фигел, натоварен успоредно с това с обучението, образованието и културата. Като се има предвид, че тези области са по принцип от компетенциите на отделните държави, Фигел не изглежда чак толкова заринат с работата. Така да се каже, новодошлият Леонард Орбан, на който от 1 януари ще бъде възложено да отговаря само за проблематиката на езиковото разнообразие, също не е заплашен от пренатоварване.
Въпреки че отговорностите на комисаря, отговарящ за мултилингвизма, нямат политическата тежест на тези на неговите колеги, отговарящи за конкуренцията или за вътрешния пазар, тяхното символично значение е съществено, тъй като езиковият въпрос е в сърцевината на разсъжденията върху идентичността на Европа и начина, по който тази идентичност съдейства за нейното единство. Какво друго пречи на практика на европейските граждани напълно да се почувстват граждани на една и съща общност, ако не езиковите отлики?
Каквито и усилия да предприема Европейският съюз за взаимното разбиране, както и да допринася за изграждане на единно европейско пространство, езиковата разединеност днес изглежда основната пречка за раждането на истинска европейска култура.
В тези условия би могло да възникне изкушението за създаването на един общ език, който да улесни общуването между европейците и да подпомогне формирането на колективно съзнание. Такъв език съществува. Това не е есперантото или смесицата от различни езици волапюк ( изкуствено създаден световен език ), които генерал Де Гол отричаше, а английският.
Според публикувано преди година проучване на Европейската комисия с името "Европейците и езиците" , което е проведено от „ Евробарометър ” през септември 2005 г. английският се говори от 47 на сто от гражданите на съюза. Следва т го немският с 30 на сто и френският - 23 на сто, след което идват италианският - 15 на сто и испанският - 14 на сто.
Английският се превърна в доминиращ език сред европейските чиновници, лобистите и останалите действащи лица на брюкселската сцена. Предимствата от това са очевидни. Все по-голям брой хора в Европа могат да си общуват и да се разбират, което е една от амбициите на съюза.
Как да помирим хегемонията на английския с уважението към културното р азнообразие, вписано в договорите и препотвърждавано при всеки възможен случай от европейските ръководители? В това е трудността на проблема.
Франция има основания да защитава своя език, макар понякога прекалените й старания да предизвикват сарказъм. Тя би била по-убедителна, ако в същото време окуражава по-ефективно изучаването и на други европейски езици. Това би засилило позицията на лингвиста Клод Ажеж, който пледира за използването на трите най-говорими езика в съюза - английски, френски и немски. Би дало и аргументи на тези, които призовават за преодоляване на това, което философът Жак Дерида нарича "монолингвизъм на другия".
Европейският съвет препоръча през март 2002 г. усвояване от най-ранна възраст на най-малко два чужди езика. През ноември 2005 г. комисията представи "нова стратегическа рамка на езиковото разнообразие", илюстрирана от словашката поговорка: "Колкото повече езици знаеш, толкова пъти си човек". В сферата на обучението, превода и субтитрирането бяха предложени разни инициативи.
Румънският комисар ще трябва да следи за прилагането на тази програма, за да може липсата на съгласуваност между времената в Европа да бъде възприемана като богатство, а не като проклятие./БТА/
