В. Димитров: Защо не  посегнат на партийното  финансиране? За да си  правят митинги ли?
В. Димитров: Защо не посегнат на партийното финансиране? За да си правят митинги ли? / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николова

Заради пасивността на синдикатите в България страната ни е на последно място в Европа като процент от брутния вътрешен продукт, отделян за трудови доходи. Това коментира в интервю за Дарик икономистът и бивш депутат Венцеслав Димитров.

Той каза, че не би нарекъл популизъм намерението на властта от догодина да се връща данъка на най-бедните работещи българи. Димитров допълни обаче, че не знае какви са аргументите на правителството при липса на инфлация в момента да прилага схема, при която първо да събира, а после да връща данъка на хората с минимални заплати.

Според него и това правителство действало като правителствата досега - запушвало дупки в сектори, в които има недоволство. Това, което липсва е сериозна борба с бюрокрацията, администрацията расте, отбеляза още Венцеслав Димитров.

Как си обяснявате този ход на правителство и мнозинство, дни след първото гласуване на бюджета и месеци, в които се отказваше категорично да се приеме идеята за необлагаем минимум?

Те искат по някакъв начин да отговорят на желанията на техните избиратели. Това е нормално. Една политическа сила като обещава нещо, когато дойде на власт се мъчи да го изпълни. Какво се изненадвате? Изненадата идва между двете четения. И друг път са правени подобни неща... Така че няма нищо ненормално. Сигурно са направили разчети, намерили са пари, разбрали са, че маже да се направи и го правят. Хубаво, че не се вписва данъкът като размер, да се слага прогресивен данък. Това също беше обещано в програмата на БСП

Разглеждате ли този ход все пак като първа стъпка към отмяната на плоския данък, макар и само за най-ниските доходи?

Вижте, БСП няма мнозинство, няма самостоятелно правителство, така че и да иска не може да отмени плоския данък. Знаете, че от ДПС са категорично против. И се съмнявам, че дори и да има избори утре, ще си намерят партньор, който ще се съгласи да се отмени плоския данък. Защото това е едно от малките неща, които сме съумели да направим - плосък данък за доходите, за печалбите. И това е един от онези стимули, с които се надяваме да привлечем чужди инвестиции, защото в много малко страни го има. Но пък България, макар че е най-бедна страна, именно поради това, че е най-бедна страна, може да си го позволи, тъй като акцизите са прекомерно високи. Примерно доходите са 10 пъти по-ниски, а акцизите са 2-3 пъти по-ниски от минималните нива, сравнение със средните равнища в ЕС. И можем да си позволим да поддържаме плосък данък като приходите от бюджета са долу горе, като процент от брутния продукт, на равнището на средното в ЕС.

Имаше доста гласове, които коментираха, че това е изгоден ход на кабинета - от една страна се прави жест към най - бедните, работещи в България, а от друга страна това няма да засегне хазната догодина. Всъщност ще се заложи като разход, вероятно в бюджет 2015 година.

Дали ще се заложи 2015 година или 2016, оттук нататък трябва да се залага ако управляват, така че те да си направят сметките. Аз се съмнявам, че има сериозна политическа сила, която да управлява и която да залага едни приходи, едни разходи, които няма как да се компенсират с приходи. Сигурно са си направили сметката. Но има нещо друго, на което винаги сме обръщали внимание толкова години. България, освен че е с най-ниска абсолютна заплата или трудови доходи, нека така да го кажем, сравнение с другите страни от ЕС, има и най-нисък процент на трудови доходи - работна заплата плюс пенсии като процент от брутния вътрешен продукт. И това, винаги съм казвал, че се дължи на пасивността на синдикатите. Синдикатите би трябвало да намерят форми и начини този процес да се повиши. Не може в нормалните страни да е примерно 50-55%, а при нас да е около 30-35%. Защото те мислят, че вършат някаква работа, обаче, когато се погледне този процент се оказва, че не вършат такава работа, че да защитават доходите на нормалните хора. Не става дума само за най-ниските доходи. Става дума за средните доходи, за всички видове доходи. И затова трябва по-активно да работят.

Те днес са на протест.

Не един протест. Протестите са най-ефективни като не постигат това, което трябва да се постигне. Трябва всеки ден да са на протест. Или нещо друго да измислят.

От това, което казвате разбирам, че не бихте сложили подобно намерение за този практически необлагаем минимум в графа популизъм?

Е, какъв популизъм е, след като е ефективно. Популизъм е нещо да правиш с надежда да спечелиш гласове, което се оказа, че е неефективно. Дайте тогава да си изберем популист. Ако си изберем популист, който да ни увеличи заплатите 3-4 пъти. Всички ще гласуват за него ако разберат, че наистина ще го направи. Там е работата, че не може да го направи. Популизъм е да обещаваш нещо, което не можеш да свършиш. Примерно чешмички да правиш или градинки. Това е популизъм преди избори.

Не, тъй като се коментираше...

Не, че искам да ги защитавам, но когато е ефективно това, което искат да направят, особено когато е изненадващо, защо пък не.

Добра стъпка. Реално обаче хората ще си получат обратно данъка през 2015 година. Някои веднага побързаха да коментират...

Не знам защо тази схема я измислят, вероятно имат някакви причини. Нека да обяснят.

Някои казаха, че може би друга власт ще връща тези пари.

Не вярвам да го мислят това, но ако бяхме в инфлационна обстановка, беше лесно обяснимо. Примерно сега го вземем и да им го върнем след една година, когато инфлацията го изяжда поне с 10%. Но сега даже отрицателна инфлация има. Инфлацията се движи 1-2-3 %, страната е в депресия, потреблението е силно потиснато и наистина трябва да се правят такива популистки мерки, както искате им казвайте, да се съживи малко потреблението.

Излязохте с коментар по бюджета за догодина. Вашето най-сериозно притеснение в този документ? Липсват ли наистина онези реални буфери, които да дадат гаранции, че приходната част няма да се издъни?

Буферите ги оставете правителството да ги мисли и то да мисли откъде да ги вземе. Но онова, което липсва, е сериозна борба с бюрокрацията. Казват, че с корупцията ще започнат да се борят, макар че дали ще започнат да се борят ще се види след година, да видим дали ще се получат приходи, дали ще спрат ДДС измамите, да намерят още няколко милиарда митнически документи, които се преоформят и се лъже България и всички българи, дали ще продължават. Но аз не виждам някаква сериозно намерение в борбата с разрастващата се държавна администрация. Всеки казва, че ще прави съкращения, а непрекъснато държавната администрация нараства. В България се нароиха толкова много агенции, организации и така нататък, каквито ги има в развитите страни, да кажем в Англия, Франция и най-вече в Германия. България е доста по-малка и доста по бедна. Там си имат стотиците служители, получават си пари за сметка на народа. Вижте какво става в Министерството на здравеопазването с тези хиляди чиновници, които има. И аз не знам какво правят. Всички казваме, че нямаме пари. Отдели се Здравната каса, за да изземе функции на министерството и да поеме разпределението на парите. А какво става. Министерството си остана със същите или повече административни служители и Здравната каса с още толкова. И къде отиват парите ни, ние се чудим после. Парите отиват да храним чиновниците. А и представете си какво става, когато се пенсионира някой прокурор, или военен. Те му плащат по 20 заплати, по 40. И аз не знам какви са тези бонуси, какви са тези премии, които дават възможност на един държавен служител да взема няколко пъти повече от министър-председателя. И това не мога да си го обясня. Ето затова трябва да се борим съвсем сериозно, защото там изтича една грамадна част нашите пари.

Да, но виждате, че ситуацията в момента никак не дава знаци за сериозни намерения на властта да правим каквито и да е реформи, камо ли административната.

Прави точно това, което правеха правителствата досега - запушваха дупки. Като някой викне примерно таксиметровите шофьори или лекарите, или учителите и те започват да правят всичко възможно да запушат дупката до следващия протест. А тези, които не могат да се организират да протестират, какво правят. Те си остават с ниски доходи и общото средно равнище се увеличава. Имаше куриози. Примерно, когато се вдигнаха учителите на протест, получиха пари и се оказа, че вземат повече от университетски преподаватели. Не че вършат много важна работа, но все пак трябва да има някаква градация.

От това, което казвате, по притеснен сте от тази част на разпределението на пари от хазната, отколкото за това дали изобщо ще се изпълнят тези заложени приходи. Защото мнозина са тези, които изразиха скептицизъм в това отношение, че е реалистично да се съберат тези по-високи приходи, за да се направят тези по-големи харчове.

Реалистично е да се съберат много повече приходи, но трябва да има желание от тяхна страна. Не да има такива, които да тръгнат да завладяват контрабандните канали и да ги дават на техни хора, или да ги използват за партийно финансиране, каквото безспорно има. Ето, вземете и партийното финансиране Защо не посегнат на него, защо са тези грамадни пари, които се дават на партиите - за да правят митинги, да си правят реклама, за ад хранят пиар агенции и така нататък. Това е официален корупция в държавата. Или вземете тези 2/3 на народните представители, които са безотчетни. Защо им ги дават още Аз, понеже съм участвал още преди 23 години в създаването на този механизъм, за възнаграждение на народните представители, тогава нямаше партийно финансиране. И казахме: понеже няма партийно финансиране, дайте на народните представители, че да се издържат - клубчета, да правят събрания и така нататък. Сега хем има партийно финансиране, хем се дават тези безотчетни 2/3 на народните представители. Те нямат ли съвест. Повдигнете този въпрос. За мен това не е нормално. Ако се наложи да им увеличават заплатите, ама такива пари под масата дето се вземат, безотчетни. И това не мога да го разбера, защо, след като на партиите се дават достатъчно пари, да правят даже и дарения, да се правят на велики, важни.

Днес основно се говори за исканията, свързани с работещите българи, било най-бедните, покрай синдикалния протест на КНСБ. защо толкова малко се говори тези, които са бедни заради липса на работа. Имаше едни обещания за откриване на n брой работни места от страна ан левицата. Като че ли не виждаме сериозни стъпки в тази посока. Статистиката отчита постоянен ръст на безработицата.

Така е, да. Това е един много сериозен въпрос. Аз затова се чудех едно време, когато левицата обяви, че ще открие 250 000 работни места. Въпросът беше как ще ги открие. Самата левица не може ад тръгне да отваря фабрики. Това става с подобряване на бизнес климата, с подобряване на доверието. Едно е, че левицата няма мнозинство да го направи, но всички тези протести, цялата тази нестабилност, тя работи точно по посока увеличаване на безработицата. Аз се съмнявам, ако не се получи стабилно парламентарно мнозинство, как бизнесът ще тръгне да инвестира наново. Да не говорим за чуждите инвестиции. Нека нашите хора да инвестират. С чужди инвестиции още по-добре става - европейски фондове и така нататък. Но затова трябва да има известна стабилност.

Протести всеки ден.

С тези протести няма как да се създадат нови работни места. Хората не знаят какво ще стане утре.

Докога ще я караме така, господин Димитров? Вие лично виждате ли изход от лабиринта, в който сме влезли?

Попитайте организаторите на протестите, какво смятат. То и ние едно време протестирахме, но ние знаехме защо протестираме. И като се реши въпросът, спираме протеста. Примерно гладната стачка. Тръгнахме да правим избори, изборите са хубаво нещо. А сега, едните загубиха изборите и протестират. Винаги ще има кой да протестира като загуби изборите. Такава е демокрацията. Днес един печели, утре друг. Стягай се и прави нещо друго. Не става само с протести. Това е непродуктивно, контрапродуктивно.

Контрапродуктивно, казвате, но сме безумно разделени вече и като общество...

Не е вярно. Тези, които казват, че сме безумно разделени... Няма какво да сме безумно разделени. Едно време имаше комунисти. Сега тези, които псуват комунистите и викат: червени боклуци... Комунисти в България отдавна няма. И това, което ние направихме, мисля, че беше положително, накарахме бившите комунисти да мислят пазарно. Кой от тях мисли да национализира, да експроприира собствеността, да прави уравновиловка, да реже високи заплати, да конфискува имущество. Комунисти няма. Може да има посткомунисти или екскомунисти, които са се възползвали... Но комунисти няма, обществото не е разделено. Има някои, които протестират и искат властта, има някои, които не е я дават. Това е вече друго. Но да се делим както едно време... Едно време бяхме разделени. Знаете ли какво беше да им кажеш на комунистите, че трябва да излязат от партийните организации по месторабота. Това беше 1990 година, ранните месеци на 1990 година. Те и затова се опъваха и не искаха. Но лека полека отстъпиха, както са и другите бивши комунистически партии в Европа - влизат в крак. И това, което казахте - защо в България гласуват за комунисти - това не е нито икономически, нито някакъв друг проблем, а повече психологически. Защото ако направите сметка, в бившето ГДР, западната част на Германия, колко пари изсипа там. Това са хиляди, милиарди пари и още им се плащат нататък. Но ако видите географията, а изборите, гласуването сега за Бундестаг, ще видите, че точно в бившите ГДР - ски провинции, гласовете, които събра бившата Партия на демократичния социализъм, така наречените нови леви, те събраха 20-25% . Това като че ли е константна величина за бившите комунистически държави. Гласуват си за бившите и толкова, без да мислят колко пари... И 10 пъти да бяхме станали по-богати, пак щяха да гласуват за тях.

Въпросът е държавата да върви напред, протестите да не спират правилните и нужните неща, които трябва да се случват в обществото.

Точно така.