Всъщност това, което се случи с роуминга, е един дългосрочен проект. Казвам го не от любов към уточненията, а затова, защото просто нещата не могат да се случат в рамките на едно председателство. Тъкмо заради това успешният мандат на едно председателство зависи от това как е работило предишното и как ще работи следващото.
В този смисъл това е едно председателство, очертало обхвата си за 18 месеца. Какво ще се случи в следващите шест? Безспорно най-важното е развитието на опростения договор за Европейския съюз. Имам все още, признавам, трудности да го... да не го наричам конституционен договор, но след като Европейският съюз реши, че това ще бъде един опростен, модифициран договор за Европейския съюз, който ще даде възможност на Европейския съюз да се развива и на гражданите, разбира се, да се чувстват добре и да се чувстват наистина способни да се справят с живота във и извън Европейския съюз, това вече е конкретна политическа линия.
Най-напред постигането на една кратка междуправителствена конференция, в която междуправителствена конференция трябва да се съгласят страните членки, точно това е, което прави председателството - да стимулира този консенсус, за да имаме такъв нов европейски договор.
Това е конференцията, която очаквате този месец още?Да, най-напред ще се свика сега, но вероятно резултатът от тези разговори, от тази конференция ще може да завърши по-късно, не в рамките на този кръг от размяна на мнения. Това, което се очаква и което е записано в дневния ред на председателството, е, че сега е моментът за действие. Много се настоява на този факт, защото Европа в плановете си имаше по-ранна дата за постигане на този консенсус. През това време се случи енергийната криза. През това време се развиват пазарите на Китай. През това време се намираме в нова фаза на отношенията си с Русия, включително и по отношение на така наречения случай с полското месо, където Европа имаше нужда и продължава да има нужда от това да говори с един глас.
И разбира се, промените в климата, разговорите със Съединените щати. Всичко това са все аргументи за това защо трябва по-бързо да имаме един различен договор от този, който имаме в момента. Нещо, което ще интересува безспорно България, е в контекста на бъдещето на Европейския съюз, това е усъвършенстването на политиката на свободно движение на хора със съвсем конкретно предложение - възможността да отпадне граничният контрол между страните, които са от Шенгенското пространство, и останалите страни - членки на Европейския съюз. Това е много важно за България. Надява се председателството преди края на това председателство да имаме резултат в това отношение.
А какво значи като кацнем, български самолет от София като кацне в шенгенска столица, например в Берлин, все едно си кацнал във Варна. Не минаваш през... Точно така, точно така, тоест... Никой няма да ти гледа лична карта, нито няма да гледа. Да, това се нарича, така наречено SIS one for all т.е. SIS, това е системата, шенгенската система, която да бъде една за всички, преди още ние да сме станали формално членове на това шенгенско пространство. И това може да стане практически, казвате, още по време на португалското председателство, т.е. до края на тази година. Да, това е в раздела, аз ще ви кажа конкретно раздела, в който това се намира - бъдещето на Европейския съюз. Защо това е част от този раздел в дневния ред на председателството? Защото ние не можем само да говорим за задълбочаване на връзките между страните членки, за задълбочаване на чувството, че принадлежиш като европейски гражданин на този съюз, ако нямаме такова равно третиране на всички страни членки. Това означава, че няма да има, няма да има, само за да свършим, няма да има и изходящият контрол. Когато летиш от София за която и да е държава в Европейския съюз, вече няма пак да ти гледат личната карта. Нека да не отговарям до степен на подробност лична карта, защото това все пак зависи от репутацията на страната, доколко страната може да се справи вътре, доколко добри са нейните инструменти със справяне със сигурността. Тоест то или трябва да стане като между Лондон и Брюксел, както е например в момента - никой не ви проверява, или няма да стане, от гледна точка на българския гражданин. Каква репутация ще играе... От гледна точка на българския гражданин това е цел на председателството до края, т.е. до месец декември, ако всички страни, защото повтарям, че това не е Европейската комисия, това са страните членки, които решават как може да стане това. Тоест нашите министри - на вътрешните работи, на правосъдието, ще трябва да дадат своя принос и да кажат как България се готви за това и как ние бихме могли наистина без всякакъв проблем, нищо, че не сме член на Шенгенското пространство, въпреки това да имаме контрол над това, което страните членки на Шенгенското пространство упражняват, т.е. едни добри вътрешни информационни системи. Затова е моята предпазливост, защото това е цел на председателството. Но вие поставяте въпроса ще стане ли до края на годината. Да, ще стане, ако министрите постигнат съгласие. Ако спрямо страни като България, като Румъния, т.е. новите страни членки, няма възражения от старите страни членки, ако ние успеем да докажем по време на тези разговори, че начинът, по който функционират нашите вътрешни системи, са също толкова надеждни, колкото и другите. Понеже обаче знам, че времето ви е доста малко, обикновено така е в радиото, нека да ви кажа за следващия раздел, който е свързан с... и той е много важен за всички европейски граждани, и разбира се, много за нас - за българските граждани, за т.нар. Лисабонска стратегия. Всъщност това е начинът, по който Европа се развива икономически, създавайки работни места и повече растеж. Особено внимание се обръща на публичните финанси. В процес на голяма реформа са публичните финанси почти на всички страни, т.е. колкото се може по-малко пари да се влагат в публични финанси с обаче по-голям ефект за гражданите. В момента самата Португалия прави един много, много труден преход към съкращаване включително и на администрацията, с много драстични мерки, опитвайки се едновременно с това, разбира се, да запазва и социална сигурност. Ще ви дам само за пример един факт. Оказва се, че в момента е по-добре според португалците да се плащат социални помощи на хора, които не са вече на работа в администрацията, а според конституцията те не могат да бъдат уволнявани, отколкото те да останат на работа в администрацията, но да не са част от тази реформа, т.е. да не бъдат достатъчно натоварени с това, което съвременната европейска публична администрация трябва да прави.Преди време имах няколко пъти повод да кажа, че министърът на държавната администрация включително и в България ще бъде най-важният министър за следващите години. И искам отново да го припомня, затова защото всичко, което предстои да се случи в България, ще мине през хората - и усвояването на парите, и контролът, и доброто управление, и начинът да се комуникира от медиите до бизнеса и неправителствените организации. Тоест това е една много важна посока, която би трябвало да използваме.
Пак ще кажа, че този процес се развива с участието на страните членки. Това е съветът, а не е комисията, където българските министри участват на равно основание, и е много важно какво България ще каже. Друг интересен момент е прегледът на вътрешния пазар, как функционира вътрешният европейски пазар, какво го спира, какво го кара да работи по-добре. Към края на годината ще имаме един такъв голям обзор, където съществена част ще заеме политиката за защита на потребителите, защото тази политика може наистина да постави нещата на място в един пазар...
Добре, права бяхте за времето, обаче кратко за Либия. Какви са първите сигнали от португалското председателство към либийците? Понеже чакахме до края на германското да се реши въпросът и германците изглеждаха много уверени, че ще успеят. Сега португалците какви сигнали дават? Вижте, това, което се опитвам да разкажа и ще ми разрешите все пак да довърша, за малките и средни предприятия, защото смятам, че това е много важно за България и е хубаво да се знае, за това, че се обръща особено внимание на образованието, и то на образованието, което има конкретни предложения в икономиката и че пак до края на това председателство се надява ЕС да има своя технологичен институт по подобие на Масачузетския технологичен институт. Това са все неща, които ми се струва, че са важни за България. По въпроса за Либия... Само преди това, ако позволите, да се пошегувам, може да се каже, че казахте колко са важни Николай Василев и Даниел Вълчев от квотата на НДСВ в правителството. Ако ми дадете възможност, аз би могла да говоря и за... всъщност, вече споменах икономиката, не знам дали го забелязахте. Но мога да продължа и със социалната политика, която също е част от програмата на председателството. Да, това са сферите, в които има най-много нужда от реформа в ЕС, а и в България. А иначе вашият коментар, разбира се, може да остане като вероятно израз на симпатия към тези политики, а не единствено към хората. Така, кажете за Либия накрая. Но по въпроса за Либия, да, предвижда се една голяма среща с Африка. Африка е в центъра на усилията на това председателство. Министър-председателят на Португалия в пленарната си реч каза, че дълги години, 8 години, каза той, не се е провеждала такава среща между Африка и ЕС. Важно е наистина как ще бъде включена и дали ще бъде включена Либия в тази среща. Конкретно в такъв тип разговори, това беше цялата Европейска комисия с всички министри от португалското правителство, конкретно този случай не беше въпрос на пленарни разговори, но сигналът за отношенията с Африка е нещо, което трябва да отчита и нашата политика, и нашето участие в съветите по външна политика и общи въпроси. Аз съм сигурна, че усилията ще продължат. Наистина за всички и за Европейската комисия, която направи страшно много усилия, особено комисар Бенита Фереро-Валднер, направи страшно много усилия в посока на предишното председателство за нашия случай. Но засега няма този резултат, който ние очаквахме до края на председателството, макар че, подчертавам, Европейската комисия се ангажира и със средства, и с конкретна политика. Продължава, Африка и Европа ще имат среща, ще има среща на върха, и това за нас е шанс, който съм убедена, че няма да изпуснем.
