Оставащите месеци до края на мандата на правителството на ГЕРБ са прекрасно време за реформи в здравеопазването и ако те не бъдат направени това ще бъде пагубно за следващото управление. Това каза в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе Илко Семерджиев, бивш здравен министър в кабинета на Иван Костов. По думите на Семерджиев Десислава Атанасова би била успешен здравен министър, ако успее да развие здравно-осигурителния модел с въвеждането на частни здравни каси в страната. Стъпка, която би отнела по думите му една година.
Бившият здравен министър разкритикува прехвърлянето на резерва на НЗОК към фискалния резерв, защото това обезсмислило здравното осигуряване и увеличило броя на българите без вноски. „Тези пари пак можеха да бъдат използвани да се помогне на държавата, но под формата на заем. Нека да си ги вземе финансовият министър, нека да си плати лихвите за това, за да се знае, че тези пари, с които здравеопазването е помогнали на държавата един ден ще се върнат обратно", каза още бившият министър.
Стартова позиция на нашия разговор неизбежно е приемането на оставката от Народното събрание на третия здравен министър в това правителство и да бъде избран четвъртият - Десислава Атанасова. Една метафора от вчерашния ден - от първото интервю на д-р Константинов откак е подал оставка, каза „след тежката артилерия ни чака ядрено оръжие". Само той си знае какво имаше предвид, дано да не говори така обобщено за сектора и онова, което ще се случва там като събития. Вие отписвате ли реформите в този сектор до края на мандата на тази власт независимо от новото лице, което ще оглави министерството на фона на краткото оставащо време до следващите избори?
Не. По никакъв начин не отписвам реформите, стига някой да иска да ги прави. Вие си спомняте, че всъщност големите реформи ние направихме през последните две години от нашия мандат, тоест 2000 и 2001 година. Така че тези заклинания, че реформи не се правели в края на мандата, а в неговото начало, обикновено ги правят хора, които нямат понятие от властта, първо, и второ, от хора, които очевидно смятат, че властта служи за лична употреба и в собствена полза, а не в полза на обществото. Няма значение кога ще направите нещо добро за обществото. Така че тези по-малко от две години, които остават, са прекрасно време за реформи и между другото аз виждам, че се създават условия за едно разбирателство в здравната система, най-малкото понеже и новоизбраният председател на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов и новият здравен министър Десислава Атанасова са хора, които се познават, те са работили заедно в Русе, очевидно между тях ще има добър синхрон. Управляващите си избират и нов управител на здравната каса, така че един изцяло нов екип има шанса да сработи добре и да постигне добри резултати, ако си постави това за цел.
Има ли обаче визия? Защото, ако лекарствата и скандалът около цените им взеха главата на д-р Константинов чисто формално, май не виждаме политика, различна от „проба-грешка" в този сектор от началото на мандата.
За съжаление е така. Това е факт, не можем да го отречем. Той се потвърждава вече две години и половина и това, че четвърти министър ще бъде назначен за трета година в Министерството на здравеопазването говори зле от чисто политическа гледна точка. Но нека не объркваме нещата, казвайки, че лекарствата са били причината д-р Константинов да си тръгне. Лекарствата бяха поводът, той е тежък повод, разбира се, защото поради бездействие, неинформираност, незнание се стигна до огромен преразход на публични средства, но истинската причина е това, че не бяха правени реформи. Реформите са нещо неслучайно. Те се правят, за да ни адаптират системите, на които разчитаме, към действителността. Ако пропуснете да направите това нещо, системата става неадекватна към действителността и започва да генерира кризи. Ние сме в перманентни кризи вече две години и половина, отчетливо видими. Това не означава, че в предишния и по-предишния мандат не са били отчетливо видими, но все пак живеем днес и говорим за ситуацията в момента. Така че липсата на реформи до края на този мандат би се отразила пагубно и на следващия мандат.
Тоест, ако тук нещо не успеем все пак да направим в тази година и малко, следващите управляващи, които и да са те, съвсем....
Те ще бъдат поставени в още по-тежка ситуация и ще им бъде още по-трудно да се справят.
Добре, де, ето - реформи - казвате, - обаче ако не знаеш накъде вървиш? Накъде върви здравеопазването? Изобщо ГЕРБ заяви ли някаква позиция преди три години какво смята да прави в този сектор? Като че ли на тази фигури, които се назначават там, на върха на това министерство, политическият екип, не им се дават достатъчно ясни задачи или те не генерират достатъчно ясно като силни фигури посоката.
Честно казано, преди последните парламентарни избори, четейки програмата на ГЕРБ, специално в областта здравеопазване, аз бях до голяма степен обнадежден. Защото видях, че там се декларира желание за развиване на здравно-осигурителния модел. Всъщност обаче видяхме точно обратното да се случва на практика. Специално последният министър той направи тотално одържавяване в сектора. Той централизира максимално много неща за решаване в Министерството на здравеопазването. Стигна се дори до конфликт с НЗОК. Дори ако си спомняте, когато касата загуби своите управител и шеф на надзора, самият министър свика надзора, а това може да се прави по закон от трима членове на надзора. Тоест свръхцентрализацията, връщане обратно на тоталитарното, административно-командно държавно начало оказа много лоша услуга на министъра на здравеопазването. Не може държавата да върви към демократично развитие, а в един от своите сектори да се рецентрализира и одържавява. Няма как това да бъде успешен процес и да доведе до добри резултати.
В предварителния разговор, като ви попитах, накъде върви здравеопазването, май нямаме посока, вие бяхте на друго мнение каква ни е посоката.
В съответствие с това, което до преди малко говорих посоката е обратна на тази, в която трябва да вървим. Вместо да развиваме здравно-осигурителния си модел, ние одържавихме касата, спряхме приватизационните процеси в здравната система и сега тези, които работят в здравната система, говоря не за лекарите, а предимно за мениджърите, я ползват като частна своя. На практика се получава приватизация на печалби и национализация на загуби, защото те като хора, които не са собственици, а просто наемници, работят единствено за краткосрочни приоритети и те са предимно в частен интерес, а не в обществена полза.
Виждате шанс известен в този нов екип, който ще поеме здравния сектор. Новият министър даде знак обаче, че ще разчита по-скоро на лесни и малки стъпки. Смята да махне таксата за избор на екип, тавана за лечение на деца в чужбина от 180 000 лв. Това беше декларирано като ясно намерение. Оттам насетне...
Да, действително това са лесни и малки стъпки. Те могат да бъдат извършени буквално светкавично. В правомощията на министъра са и той би трябвало да успее за два-три дни да се справи с толкова малки и лесни задачи. Всъщност голямото предизвикателство са проблемите на сектора. Нека ясно да си кажем. Много дълго време чувахме най-различни защитници, включително бившия вече министър, че изборът на екип представлявало някакъв начин на дофинансиране на здравната система. Всъщност това е едно голямо недоразумение. В закона за лечебните заведения има текст, който позволява вие да правите избор. Защо? Защото дава до десет процента от леглата в една болница да могат да се използват за частен прием, при положение че има някой, който да го пожелае и да си плати сам. Ако той не желае такова нещо, естествено, минава по каса. Това е единственият механизъм за дофинансиране на болничното лечение. Всичко друго е противозаконно и подсъдно. И фактът, че човек на най-високо ниво в изпълнителната власт се опитваше да въвежда подобни не само нерегламентирани, ами антизаконови практики, говори много зле. Тоест отмяната на един такъв режим от новия министър, може да бъде светкавична и да възстанови справедливостта.
Факт е обаче, че въпросът е спорен и мнозина пък казват, че това ще стимулира плащането под масата - практика, която съществуваше и преди официалното регламентиране на избора на екип. Но така или иначе това е детайл от общия спор за това какво трябва да бъде направено.
Аз ще направя един паралел - когато въведохме здравното осигуряване, целта беше да се заплаща за извършена дейност, а не да си финансират здравни структури, които я са необходими, я не са необходими. Всъщност пациентът трябва да реши необходима ли е една здравна структура и той го прави - ако отиде в една болница или в едни медицински център, явно той харесва този център и лекарите, които работят там и парите вървят след него. Това е най-рационалният начин за разпределение на средства. Когато започнете да давате възможност на чиновниците да преразпределят обществен ресурс по структури, тогава пациентът става излишен за системата. Никой не му обръща внимание, защото той не носи пари на системата. Това тежките ефекти от въвеждането на така наречените делегирани бюджети, които всъщност са едни фиксирани бюджети. Тези фиксирани бюджети финансират структури и в момента с много повече пари се налага плащане под масата, защото когато финансирате структури, вие раздавате на калпак и там важни са връзките с тези, които дават парите, с тези, които управляват. Тоест системите за разпределение на средства вместо пазарни, логични, нормални, стават политически. Ето това е големият проблем - с тези толкова много пари, които се наливат в болничния сектор, защото преди десет години те бяха два пъти по-малко, да постигаме два пъти по-лоши резултати и да се искат пари от хората, това е абсурдно в момента. Това е въпрос на лош мениджмънт и на лоша организация.
Цъка ли наистина бомба със закъснител в болниците, както предупреди отиващият си министър?
Не приемам подобен начин на говорене. Ако трябва да отговоря директно на подобно предупреждение, то е с въпрос „Какви бомби е заложил, които цъкат, след като толкова добре ги познава и защо не ги е обезвредил, ако ги е имало и преди него?". Това е работата на един министър - да знае, да може да управлява и да предотвратява кризи, да не ни пуска близо до кризата.
Трябва ли наистина финансовият министър да е благодарен на здравната система, която успя да стабилизира финансовата система с парите от резерва на касата. Изобщо грешка ли беше това прехвърляне на парите от резерва?
Дефинитивно трябва да е много благодарен. Което обаче като цялостна оценка е абсолютно отрицателна. Аз още от година - година и половина, след като се свърши това екпрорииране на големия резерв на здравната каса, казвам едно много ясно нещо - това първо говори за стабилността на касата - тя като институция е изключително стабилна, много добре конструирана като модел и тя помага на държавата си. Но това не трябваше да става по този начин. Тези пари пак можеха да бъдат използвани да се помогне на българската държава. Но под формата на заем. Нека да си ги вземе финансовият министър под формата на заем, нека да си плати лихвите за това, нека да има един график за изплащане на този заем, за да се знае, че тези пари, с които здравеопазването е помогнало на държавата, един ден обратно ще се върнат и ще продължат да помагат на тези, които са ги давали за лично здраве. Защото в противен случай давам ви пример. Преди тази експроприация неосигурените бяха около 700 000, максимум до 800 000 души. След нея една година по-късно се качиха на 1,9 млн. души по данни на същия този финансов министър. Следователно той е обезсърчил хората да плащат повече за здраве, защото те виждат, че парите не отиват по предназначение.
Тоест обезсмисля се осигуряването.
Осигуряването е абсолютно обезсмислено в случая.
Може би трето правителство заговори за смяна - от клинични пътеки да се премине към диагностично-свързани групи. Вие защитавате от години модела на клиничните пътеки. Смятате ли че нещо тук трябва да се промени и има ли шанс това правителство да направи някаква промяна?
Клиничните пътеки много хора не съзнават какво означават. Клиничните пътеки са най-модерният метод за финансиране в света, най-новият и най-модерният. И ще ви кажа защо - защото те освен че се ползват за финансиране на конкретни дейности, извършени в болниците по диагнози, те и управляват качеството. Защото клиничната пътека е алгоритъм за клинично поведение, което гарантира качеството.
Тоест...
С диагностично-свързани групи не можете да управлявате качество. Ако искате да направите и диагностично-свързани групи за целите на финансирането, да, това е възможно. Но ще трябва да запазите и клинични пътеки, защото по някакъв начин трябва да управлявате качеството. Ако двата процеса ги обедините в едно, ще спестите 50 до 60 процента от административните разходи. Тези, които не са виждали как работят болници по диагностично-свързани групи, не им е ясно какво предстои да се случи. Аз съм бил в Щатите и съм наблюдавал такива болници. Два етажа от една такава болница са заети от кодировчици, които кодират извършените дейности в болницата, за да могат да ги вкарат в някоя от диагностично-свързаните групи и да получат финансиране. Два пъти ще се раздуе администрацията, два пъти ще се раздуе писането на документация, а крайният ефект ще бъде съмнителен. Тук бих искал да добавя само още едно нещо - клиничните пътеки са постижение на българските научни медицински дружества. Това са най-добрите лекари в страната, които се занимават едновременно с преподаване и медицинска наука. Те са изработени с техните максимални познания, каквито са възможни за България. И да отречеш един продукт, който е направен по австралийска методология, но от български специалисти, който не ни струва нито лев, и да тръгнеш да купуваш някакъв продукт, за да замениш това, което имаме като родно достижение, е най-малкото национален нихилизъм. Освен това клиничните пътеки могат да бъдат развивани. Ние ги писнахме като диагностично-свързани групи. Не знам дали си спомняте, но през 2000 година ние първоначално създадохме и вкарахме 30 клинични пътеки, които обаче обединяваха 156 диагнози. Те на практика бяха диагностично свързани групи. За съжаление от тогава досега те не се развиват като такива.
Тоест там има още какво да бъде правено. Кой е в състояние обаче да извърши така необходимата здравна реформа, за която говорим от години. Очевидно политиците нямат воля да го направят. Съсловието не знам доколко се чувства комфортно от статуквото, но то все пак няма политически лостове.
Единствено политиците могат да правят реформи в държавни структури и в посоката, в която ще върви държавата. От съсловието не можем да искаме нищо повече от качественото практикуване на медицина. Това не бива да се забравя.
Което е поставено под сериозна заплаха при сегашните условия.
Надеждите лекарите да ви направят здравната реформа са абсолютно неуместни. Единственото, което можем да искаме от тях, е да практикуват медицина качествено и с необходимото отношение към болните хора.
Какво за Вас ще бъде успех, ако бъде направено от този здравен министър в това оставащо време?
Да се развие здравно-осигурителният модел, защото това много бързо ще даде ефекти върху здравето на хората, върху начина на обслужване, ще прекрати корупционните модели, ще нормализира...
Какви са стъпките за неговото развитие?
Ще ви дам пример. Моделът така и беше проектиран. Ние направихме десет годишна стратегия, но за съжаление тя не беше изпълнена от тези, които ни последваха, тоест те не поеха щафетата, която ние им подадохме. Но пет години след нас Холандия разви своя здравно-осигурителен модел под формата на заместващо здравно осигуряване, тоест позволи конкуренция между частни фондове в рамките на националния пакет за здравна помощ.
Частни каси?
Да, частни каси. И по този начин чрез конкурентна битка между тях постави две фундаментални права на гражданите на масата. Първо, да избират къде да се осигуряват. Това право на избор е изключително важно. То вкарва в конкуренция здравните каси, там всички каси са частни. И второ - правото да избереш къде да се лекуваш, тоест на кой да повериш парите си за лечение и кой да те лекува.
Имаме ли шанс това да се случи скоро в България и колко време отнема една такава стъпка?
Една година. Такава стъпка трябва да се планира точно за едногодишен период от време. Така, както ние го направихме - на 1 юли 1999 година започнахме да събираме здравните вноски, а на 1 юли 2000 година вкарахме в извънболничния сектор здравно-осигурителния модел и на 1 юли 2001 година - в болнични сектор. Сега всички тези неща функционират и следващата стъпка може точно за една година да бъде планирана и реализирана.
Дадохте задача за новия здравен министър. Дано това като стъпка и полезен ход влезе в нейните планове и цели. Ще чуем тепърва и нейната позиция за това доколко и как една подобна стъпка може да бъде реализирана в България и то от правителството на ГЕРБ.
