Нови проблеми покрай пренасянето на Софийския районен съд в нова сграда. Най-натовареният съд у нас се мести в бившето ГУСВ и по този начин очаква да бъдат решени част от проблемите му, които са наболели вече от много години. Този път проблемите са свързани с отводняването на сградата, която се пълни с вода в приземните си етажи и по този начин ремонтът й не може да бъде окончателно завършен.
Проблемът ще бъде решен, макар и със закъснение, обясни председателят на съда Методи Лалов пред Дарик. Преместването на съда в новата сграда обаче ще се забави и със сигурност няма да стане тази година.
Преди време Лалов алармира Висшия съдебен съвет, че служителите на ръководения от него съд са готови да излязат на улицата, ако проблемите им не бъдат решени. Дали това все още е така и какво е нужно за окончателното финализиране на ремонта на новата сграда – разговор с председателя на СРС Методи Лалов:
М. Лалов: Беше взето решение и темата със сградния проблем на Софийския районен съд беше определена като приоритетна от Висшия съдебен съвет, беше взето решение за определена на работна група, която интензивно да работи в тази насока, тъй като съдебната сграда на бул. „Цар Борис III” е почти готова, остана да се направи отводняването. Иначе, като ремонт вътре сградата е завършена, но пък няма оборудване. Липсват ни 5,2 млн. лева, което е нашата обосновка за мебели и оборудване. Тези пари в момента се търсят. Министърът на правосъдието пое ангажимент да работи с финансовия министър за евентуално отпускане на допълнително средства, макар че първоначалната заявка беше, че вероятно няма да може да бъдат отпуснати средства в пълния, искан от нас размер.
Сигурно е, че тази година няма да може да стане преместването?
Да, сигурно е, че тази година преместването няма да бъде факт. Тъй като дори парите да бъдат отпуснати, оборудването и мебелите следва да бъдат закупени след провеждането на обществена поръчка, която изисква технологично време да се реализира. И в момента, в който да бъде факт, няма как преместването да бъде извън съдебната ваканция, тъй като става въпрос за огромна администрация, огромен брой дела, дейност, която е непрекъсната, така че ние не можем да си изберем една събота и неделя и да кажем „отиваме да се преместим сега”.
Казвате, че ремонтните дейности в сградата на бившото ГУСВ вървят.
Да, те са приключили. С очите си виждам, че сградата е напълно готова. Министерството на правосъдието като възложител трябва по съответния ред и процедури да прецени дали ремонтът е извършен спрямо договора, който е сключен с изпълнителите и да приеме сградата. Това е въпрос обаче на малко време. На 19 юни министърът на правосъдието е подписал и са обявени на страницата на Агенцията за обществени поръчки публична покана за отводняване на сградата, т.е. изграждане на отводнителна система около нея, тъй като и към настоящия момент сградата се наводнява. Проблем, за който аз като председател на Районния съд, многократно съм сигнализирал Министерство на правосъдието, още от миналата година ноември месец, и който проблем, в интерес на истината, не беше решен своевременно. В момента се действа, ще намери своя завършек, но не може очевидни неща в тази държава да се решават толкова бавно и с толкова усилия. Това разочарова както мен, така и колегите. Очевидни неща, които е ясно, че трябва да бъдат свършени, всъщност много време имаше съпротива, дали, кога, защо, дали няма средства… Не може да не могат да се намерят 260 000 лева, виждам сега на страницата на Агенцията, е стойността на тази обществен поръчка, да не се намерят след като това вреди на сграда, която само ремонтът й струва близо 9 млн. лева. Щом бяха намерени, значи е имало начин, но забавянето доведе до това, че многократно се наводнява сградата и тя се уврежда.
Преди време, когато бяхте във Висшия съдебен съвет, казахте, че съдиите и администрацията на Софийски районен съд са готови да излязат срещу лошите условия на работа. Това все още ли е така?
Да, това е така, защото положението към настоящия момент е непроменено. Т.е. ние сме при лошите материални условия, които водят до невъзможност да си изпълняваме задълженията. При лоши материални условия, които водят до невъзможност да бъде увеличен реално щатът в тази сграда. Това от своя страна води до изключително високата натовареност. Докато не е решен този въпрос, напрежението остава. Хората заявиха, че ако не се ускори решаването на този проблем, част от който е сградния проблем, ние сме готови да извикаме, че това така не може да продължава. Достатъчно десетилетия сме проявявали търпимост в тази посока и сме оставяли властите, които имат правомощията да решат този проблем, да го направят. Не се случваше и явно назря момента, в който да кажем, че още малко може би имаме търпение. На финалната права, аз казах и пред ВСС, когато пътят е дълъг, преди финала човек е най-уморен и тогава търпението му е изчерпано. Ако този финал се отлага многократно, както се случи сега. Вместо тази година да се пренесем в новата сграда, имаше недобра координация между ВСС, Министерството на правосъдието и Софийския районен съд, и ето, няма да успеем да се пренесем тази година. Което означава, че финалът се отлага, тези хора губят търпение. Служителите и магистратите в СРС, когато виждат, че този финал все не можем да го достигнем. Не бива така. Така че готовността е налице и най-вероятно ще бъде реализирана във всеки момент, в който се наблюдава забавяне. Просто така не може да продължава.
Това би ли довело до някаква промяна в работата на съда?
Ние сме грамотни хора, хора,които сме научени да спазваме закона. Ако се стигне дотам, най-вероятно ще дадем няколко сигнала по начин, който да не засегне съдебната дейност. По закон нямаме право да стачкуваме, но понеже работим в извънредни условия, в крайна сметка нищо не изключено. Аз всъщност съм изненадан от търпимостта на гражданите по отношение на проблема, свързан с работата на Софийския районен съд - сграден и натовареност. Гражданите го виждат това и десетилетия им е пред очите. Виждат негодната сграда, сблъскват се с трудността да се придвижват в нея, сблъскват се с оглед натовареността да чакат решения, които се бавят във времето многократно, нямат нормални условия да си прочетат делата, тъй като в сградата няма читалня, има изключително лоши деловодства, на които няма условия да се запознават с с делата… и тези граждани, това е техният съд, в крайна сметка десетилетия наред казват „Това не наш проблем, да се оправя съда”. А ние не правим това, ние говорим за правосъдието, което е на гражданите. Адвокатските организации са по същия начин потърпевши, колкото и съдиите и останалите граждани. Този проблем трябваше да бъде казан през годините не само от съда, но и от останалата част от обществото. Ние чакахме някой друг да бъде инициатор за тази промяна. Явно сме грешали, че сме чакали, сега дойде времето ние да стимулираме промяна.
