Гърция няма да излезе от еврозоната, категоричен е финансистът Емил Хърсев. По думите му по отношение на еврозоната няма проблеми с Гърция, но за Атина биха възникнали много проблеми при опит за връщане към валута с плаващ курс била тя драхмата или която и да било друга. Според него, гърците интуитивно чувстват, че няма да се разделят с общата европейска валута и дори политиците в южната ни съседка като лидера на радикалната левица Алексис Ципрас, който говореше за скъсване на отношенията с еврозоната и едностранно излизане от споразумението с кредиторите на страната, са поели друг курс. Хърсев припомни, че страната ни не е кредитор на Гърция, а нетен получател на капитал, поради което няма негативен ефект от изписването на гръцки задължения, нито би имало такъв при евентуален нов подобен ход.
Финансистът напомни, че вече са дадени 40 млрд. евро за рекапитализиране на гръцката банкова система. По мнението му изтеглянето на капитали от гръцките банки няма да доведе до проблеми за тях, защото те са били подкрепени с много мощен прилив на капитал от страна на европейските донори. Освен това нито в един момент не е бил спрян достъпът им до кредити от ЕЦБ и те нямат проблем да устоят на сложното и тежко положение.
Според Емил Хърсев със съставянето на правителство и тръгването на Гърция напред изтеглените капитали от страната ще се върнат отново в южната ни съседка. Ето какво още каза Хърсев пред Дарик:
Според Вас по-добрият вариант за гърците и еврозоната ли е Гърция да излезе оттам и вашият коментар за резултатите.
При всички положения е било по-добър вариант изобщо да не влиза, но веднъж установила интергационни отношения с една такава общност, според мен изключително трудно, мъчително и с много големи загуби би било свързано излизането на една страна от валутна общност. Не знам с какви аргументи, особено когато слушам големи лидери да говорят за подобни възможности, с какви аргументи мотивират подобен ход. Той не води до никъде. Идеята, че възстановяването на една валута с плаващ курс, която позволява инфлация, обезценка, изобщо всички онези начини за незабележимо за хората измиване на дохода и инфлационно изчистване на старите дългове вече биха довели до повече загуби, отколкото ползи. Но това е един спор, който вероятно дълго ще се води, защото Гърция няма да излезе от еврозоната. Интуитивно го чувстват и гръцките граждани, че гръцките политици, в това число и онези, които преди първите избори радикално заявяваха намерението си да скъсат отношенията си с Европейския съюз, с еврозоната, да анулират едностранно пакта с кредиторите, имам предвид лидера на радикалната левица Алексис Ципрас, очевидно в момента имат съвсем друг курс. Защото те се върнаха назад към сигурното.
Оставането на Гърция в еврозоната няма ли да остане източник на нестабилност по принцип на валутния съюз, на еврото?
Мисля, че от гледна точка на еврозоната проблемът с Гърция е преодолян. Еврозоната отдавна е поела случая с Гърция и проблеми за нея не биха могли да възникнат каквото и да се случи, честно казано. Друг е въпросът, че за Гърция биха възникнали много проблеми при опит за връщане към валута с плаващ курс била тя драхмата или която и да било друга. Има, разбира се, начини технически да се извърши това. Технически проблем няма, подчерта го и председателят на ЕЦБ Марио Драги. Подчертават го и всички, които познават техниките на централното банкерство и пускането на паралелни валути в една и съща страна. Всички знаем закона на Грешам. Още през хиляда четиристотин шестдесет и някоя година е доказано правилото, че при пускане на паралелна валута... Примерно представете си, че в Гърция, както е в обращение еврото, се пусне една друга валута, наречена примерно драхма. И драхмата започне да се обезценява, значи винаги по-лошата валута, тоест тази с по-бърза обезценка измества стабилната, твърдата валута от обращение. Лошите пари заместват добрите, това е аксиома, всъщност е теорема, но никой не я доказва вече, всички я знаят във финансите.
Много се говори и от хора, които разбират и които не разбират, че Гърция ще обяви фалит. Какво значи това, възможно ли е да се случи?
Гърция вече всъщност обяви фалит. Защото самата процедура несъстоятелността по принцип - фалит или банкрут са синоними, не е дефинирана за държава, но примерно по аналогия с корпорациите това е процедура преди всичко на защита от кредиторите. Една процедура на регулирано излизане от ситуация на свръхзадлъжнялост. Това означава сключване на споразумение между длъжника и кредиторите за разсрочване и намаляване на обема на дълга до размер, който да позволи да продължи да съществува и да продължи да плаща дълга. И тя е алтернатива на обратното - пълното спиране и ликвидиране на дейноста, от което загубата и за длъжника, и за кредиторите е много по-голяма. Всъщност Гърция мина през една такава процедура, говори със своите кредитори и с частните, и с официалните. Помните тази инфарктна събота и неделя, когато в Брюксел се водиха преговори едновременно с частните и официалните кредитори и споразумение беше постигнато. Сега в момента Гърция се намира в постфалитна обстановка, тоест това, което трябва да се случи, е да се изпълни договорената програма и да се облекчи бремето на натрупания държавен дълг. Друг е въпросът, че, разбира се, тази програма правилно критикуват, аз предполагам, че от всички възможни позиции в политическия спектър в Гърция критикуват програмата, наложена на страната от така наречената тройка, тоест екипа от експерти на ЕС, ЕЦБ и МВФ. Тя е неизпълнима. Тоест вероятно ще се наложи отново да се предоговаря. Страните от ЕС и основните донори, тоест Германия в лицето на министъра на финансите Волфганг Шойбле, Франция в лицето на новия президент Франсоа Оланд заявиха, че да, те имат възможност и виждат възможности да бъдат водени нови преговори, но цивилизовано, в никакъв случай не биха приели едностранно прекратяване на договорните отношения от страна на Гърция и, че разбира се, това ще бъде и краят на членството на Гърция в еврозоната и в ЕС.
Ефектът, който дава това развитие на ситуацията за България, ние сме съседи.
Първо, България не е измежду кредиторите на Гърция. От тази гледна точка ние нямаме негативен ефект от това, че бяха изписани задължения на Гърция, тоест кредиторите на Гърция регистрираха загуби в това споразумение за трансформиране, разсрочване и намаляване на гръцките държавни задължения. И няма да претърпи нови загуби от предполагаемите бъдещи разговори, които ще водят до нови намаления на тези вземания на кредиторите на Гърция. България е една от малкото страни, която е нетен получател, тоест ние само сме вземали от Гърция, просто такова беше времето. Знаете, че от най-сериозните инвестиции в България са на гръцки корпорации, не само банки. Имаме помислете колко много сериозни гръцки предприятия, работещи в България със свои клонове, тоест ние сме нетен получател на капитал. От тази гледна точка каквото и да се случва с нашия кредитор, ние не можем да дължим повече, тоест индиферентно е по отношение на България какво се случва с гръцките задължения, тъй като ние не сме кредитор, а длъжник на Гърция.
Най-опасно обикновено се счита присъствието на голям брой финансови институции от Гърция на българския финансов пазар, предимно банки, но има и небанкови финансови институции. По този повод трябва ясно да се каже на българите, които се страхуват от негативни развития в това отношение, че в споразумението между Гърция и нейните кредитори една важна част е отделена на рекапитализирането на гръцките банки. Сега при това споразумение бяха отделени 40 млрд. евро за рекапитализиране на банковата система на страната и те вече бяха дадени още преди изборите.
Обоснован ли е страхът от изтегляне на капитали?
Това изтегляне на капитали от гръцките банки няма да доведе до проблеми за гръцката банкова система, защото тя беше подкрепена с един много мощен прилив на капитал от страна на европейските донори на Гърция. Освен това нито в един момент не беше спряно рефинансирането, тоест достъпът на гръцките банки до кредити от ЕЦБ и те нямат проблем да устоят на това сложно и тежко положение. Аз съм абсолютно сигурен, че онези стотици милиони, включително милиарди се цитираха, всеки ден изтегляни от гръцките банки, сега постепенно след съставянето на правителство, след като се види, че трудният момент е преминат и макар и сложно, макар и с много противоречия в бъдеще, но все пак регулирано и управлявано Гърция ще върви напред, аз предполагам, че тези пари ще се върнат обратно в банките. Само неразумен човек би държал в банкноти спестяванията си.
