Георги Лозанов: Успяхме да обезсмислим деня за размисъл

Председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов в „Седмицата” на Дарик:

Честни ли бяха изборите? От вашата камбанария, като предизборна кампания в медиите, поведение в самия ден на изборите.

Особени бяха тези избори. Отговорът - честни или не, не е в моята компетентност, за да го дам, но, първо, предизборната кампания, в медиите имам предвид, нямаше почти никакво значение. Това, което сме свикнали да наричаме предизборна кампания и което е описано в Избирателния кодекс - хроники, диспути, клипове и т.н. Сигурен съм почти, че ако въобще ги нямаше, нямаше да има особена разлика в резултатите, защото кампанията за хубаво или за лошо се проведе на журналистическа територия, на територията на информационно-коментарната част от програмите и беше свързана с две събития - подслушването в началото на кампанията и разкритието на бюлетините в печатницата в края на кампанията. И вижте, който участваше в тези събития или в диалога около тях, независимо в каква роля, независимо дали е упрекван или упрекващ, или каквото и да е, той взе гласове. Дори партии като тази на г-жа Кунева, дори и г-н Костов, сините, тъй като нямаха важно участие в тези дебати, не ги виждаме сега на политическата карта. Така мина кампанията. По отношение на честността, аз в много колегиални отношения съм и в съвета работим с ЦИК, и е в тяхна компетентност да прецени това, да кажем, за изборния ден. Но моето впечатление във всички случаи е, че в деня за размисъл имаше политическа пропаганда и партийна пропаганда, макар и не толкова буквално почиваща, така, влизаща в рамките на закона.

В нашия закон пише, че не можеш да агитираш за себе си и че това е пропаганда.

Да, точно така.

Обаче, ако плюеш по другия не е проблем…

Но това е буквата на закона. Не, това е буквата на закона и никога досега в предизборна
ситуация не е имало такава форма на изказване на остри политически тези към опоненти и т.н. Сега, аз не казвам, че събитието, свързано с печатницата, не трябваше да се комуникира, не трябваше да влезе в новините…

То е новина.

То е новина, нито казвам, че не трябваше да се коментира политически, защото и това не може да бъде спряно. Но казвам, че превръщането на това събитие във важен, така да се каже, предизборен пропаганден аргумент, това вече е извън закона.

Ами, това, значи, важно е, ако…

То е важно в границите…

… прокуратурата излиза и казва - намерихме, това е… и не казва точно какво е…

Точно така, прокуратурата трябваше да говори този ден, а политиците да мълчат, а стана обратното. Защото прокуратурата говори от позициите на легитимността на фактите и закона.

Това не е ли поредният случай, който показва пълната безсмисленост на съществуване на ден за размисъл? Нека не забравяме, че през 2009 г. ден за размисъл нямаше и от това не произтекоха никакви трагедии, които се описваха - колко щяла да се нажежи обстановката, ако народът не размишлявал в събота.

Въобще няма да се нажежи обстановката. Ние сме водили с вас този дебат от години. Виждам, че аргументите все повече са във ваша полза, но първо да кажа, че денят за размисъл е един демократичен деликатес. И е вярно, че ние заради това, че тук, в България, нищо не е като в развитите демокрации, не е достатъчно демократично красиво, може с лека ръка да жертваме и деня за размисъл, и тя работата нататък отива. Но казвам, че е демократичен деликатес…

Да, ама това поставя ли под съмнение Съединените щати колко са демократични, където…

Не, нито това, че за мен няма никакво съмнение…

… очевидно нямат проблем.

… че този път денят за размисъл беше нарушен с партийна пропаганда, е основание да бъдат касирани изборите.

Да, но ако те не бъдат касирани, тогава това означава, че оттук нататък всеки път, когато има ден за размисъл, ще може да се открива една печатница, в кавички.

Съгласен съм, съгласен съм с вас. Оттук нататък денят за размисъл, общо взето, става безсмислен. Ние успяхме да обезсмислим това явление, този феномен. Но аз казвам, първо, че самият феномен е красив феномен. Един ден част от твоята лична неприкосновеност да бъде политическият ти вот, политическата идентичност, както всяка друга идентичност, да е част от твоята лична неприкосновеност в този момент и да не си атакуван непрестанно от разни агресивни послания, когато искаш да си дадеш сметка за кого в последна сметка е… на чия страна е твоят избор.

Да, но в съвременния технологичен свят това изглежда абсурдно, защото…

Така е. Ами, то…

… обсъждахме и с председателя на ЦИК откъде накъде една социална мрежа с милиони хора да можела да си агитира, защото не била медия, а едно сайтче да не може?

В мрежата трудно, трудно се справяме и със защитата на интелектуалната собственост, но това не значи да кажем - хайде, вече няма интелектуална собственост, и т.н. Да, имаме технологични трудности по много въпроси, и по този също. Казвам пак, аз съм повече склонен и мисля, мисля, че и такива ще са препоръките, България да се откаже от деня за размисъл, просто защото тя не може да удържа този стандарт на публична комуникация.

Ама вие го представяте като нещо лошо.

Ами, лошо е, разбира се.

Това означава все едно да сложим същата терминология и да кажем - и Съединените щати са се отказали от деня за размисъл, защото не могат да удържат този стандарт.

Не, не, има различни причини, поради които е въвеждан, по които е отказван, да не правим тая дълга история. В момента в България обаче ще се откажем, защото не можем да го удържаме, не по друга причина. Иначе някакви много сериозни аргументи… Ние с вас сме спорили за друго и аз съм бил съгласен, че социологическите данни в деня за размисъл е излишно да бъдат забранени, защото в този ден човек трябва да бъде оставен сам на себе си да реши. А социологията му помага да реши. Аз мога да искам да видя как върви гласуването и във връзка с това да реша на кого да дам своя глас. На най…

А, тоест вие отивате и по-далеч.

…на този, който е най-зле.

Съгласен сте, че в изборния ден хората трябва да знаят как върви гласуването.

Да, да знаят, но не трябва да бъдат натискани с пропаганда. Това не трябва. Това е форма, това е форма на някакво насилие. Това е форма на насилие, макар и риторическо.

Противно на това, което казвате, и Дарик официално обяви и цитира резултатите от вашата среща с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с един от техните комитети по човешките права, които наблюдаваха изборите, вие тогава много остро съвместно, да подчертаем, с тези наблюдатели се изказахте срещу правенето на класации в изборните дни.

Да, защото… Вие знаете ли защо? Защото имаше…

Дарик радио тази година се отказа дори песни да предложи на хората.

Не се отказвате, но това е друга тема. Но…

Какво? Вие сте чули класации на песни по Дарик радио?

Вижте… Не, не на песни, имаше други класации.

Не, това, сайтове представяха какво е времето…

Да, представяха… Да, да.

Или има проблем да се казва какво е времето?

Да, ами, времето беше политическо…

Информационни агенции…

Политическо подходящо. Добре. Сега да не влизаме в това, ами да поприказваме по друга, по друг въпрос. Аз винаги съм настоявал и сега настоявам да се спазва това ограничение, защото го има в закона. Може да спорим и аз, когато е въпрос да се промени законът, ще поддържам това, че социологическите класации трябва да могат да се съобщават по време на деня за размисъл. Но докато го има в закона, едни хора, които печелят от това, а други, които спазват закона, губят от това, това ми се струва неравнопоставено и аз в защита, така да се каже, на наивните ще бъда винаги, а не на хитрите.

Какво…

И затова съм, и тогава за това сме спорили. Но мисля, че и сега класациите вече също станаха… то какво, какво ли не се случи в тоя ден за размисъл, та…

Аз намерих девет.

… та опряхме до класациите.

Девет класации, някои много интересни, къде например най-много според хората стои крайслерът…

За мен имаше очевидна пропаганда през този ден, а пък в крайна сметка…

През деня за размисъл.

Ами, да, за съжаление.

Повод ли е това да се касират изборите?

Ами, не. Повод е обаче да се каже ясно, че е имало пропаганда. За съжаление, така, моят глас явно е самотен в това отношение. Не ми се струва, че е толкова голямо нарушение, че чак да се касират изборите, още повече дали и по какъв начин тази пропаганда е засегнала вота също е сложен, сложен въпрос.

Какво друго трябва да се промени според вас в уредбата на изборите в медиите?

Какво трябва да се промени? Първо, трябва абсолютно ясно да е кога нещо е платено и кога е резултат на журналистическа отговорност и журналистически избор. Това започва да се пооправя, но продължава да бъде голяма мътилка. И ми се струва, че тук трябва пълен радикализъм на законодателя. И както рекламата и парарекламните форми… търговското слово, интервюта…

То, напротив, точно в рекламата се отива към известна мътилка, като се допусна неща, които изглеждаха доскоро невъзможни…

Ами, всичко се развива…

… да сложиш една минерална вода пред камерата и да се вижда марката и накрая да пуснеш - абе, тук да знаеш, че някакви работи, дето си видял, едни може би са, така, случайно там, обаче други…

Не, аз съм за това дори да има политическо продуктово позициониране, да има платен политически репортаж, платено политическо интервю в предизборната кампания, да пише ясно, че е платено, да пише, когато има продуктово политическо позициониране…

То си пише, това, дето му викате „хроники”, то какво е - репортаж…

Така, нещо си пише, нещо не пише. Някъде има и платени, и неплатени участници… както беше казал Вазов - турци друг път не видели в едно да се бият живи и умрели. Такава една работа. Това нещо ми се струва, че бавно започна и сега да се оправя, макар че като цяло, както казах, кампанията, рекламата нямаше особено значение. Бавно започва да се оправя. Но се надявам, че за следващите кампании още по-чисто ще започне да стана това положение, за да може… Както и с търговската реклама - слушателят да знае сега, в този момент, какво става, някой си е платил, за да му кажеш това, или му го казваш, защото ти, на базата на своята редакционна отговорност, смяташ, че е необходимо той да го знае. Това е, това е, което аз като слушател, пък и като наблюдател на процесите, ми се иска да изясним. Ако това оправим в кампанията, оттам нататък вече и денят за размисъл не е толкова важен.

А беше ли осигурена според вас равнопоставеност на участниците в изборите, макар че това е доста интерес въпрос при 45 участника в изборите?

Първо. Второ, при голяма част от кампания, която е платена… и равнопоставеността е резултат на това да можеш да си платиш. Цените да са равни, но ако имаш парите. И това… естествено, че не всички са еднакво богати участници, както въобще е в живота, и т.н. Тоест имаше много други неща. Но имаше части от кампанията, която беше безплатна. Ние сключихме едно споразумение, както знаете, на базата на което медиите допуснаха в журналистическите формати… Сега, това доколко може докрай вече да се изясни - кое е безплатно и кое не е, е отделен въпрос, но като цяло за първи път имаше журналистическа част…

Проблемът е в избора, как да избереш от 45 участника, защото 45-ият казва - аз не мога да спечеля повече дори пред социолозите, защото не ме пускат да чуят колко съм хубав и умен.

Ами, аз не казвам да изчезне… (бел.ред. не се разбира) …част от кампанията, то ще е платено. Но той, четиридесет и петият, обикновено няма пари да си плати. И оттам нататък той разчита на някакъв тип журналистическо мислене и журналистическо съдействие избирателят да може да направи своя избор.

Да, на четири, на пет такива да им съдействаш, въпросът е как да ги избереш от четиридесет и петте.

Ами, както, както въобще журналистът прави избор кое от всичките тези събития наоколо, които стават, е важно и ще го вкара в дневния ред и кое няма да чуе…

Тоест, да обобщим, вие смятате, че е имало нарушения в деня за размисъл, имало е пропаганда имало е пропаганда, както го казвате направо…

Ами, да, да…

… обаче това не е основание да се касира вотът?

Да, макар че тази пропаганда не беше, не беше, така да се каже, по буквата на закона, на Избирателния кодекс, точно пропаганда, каквото се изисква, да агитираш за себе си. Но за здравия разум беше ясно, че това е пропаганда. И второ, това… денят за размисъл поначало при нас девалвира и нарушаването му е ставало по много различни начини през годините, така че сега, макар че сега беше драстично, това чак да се касират изборите не е основание. Но това, както и едното, и другото… едното го реши ЦИК, а това, другото, пък ще го решава Конституционният съд, така че какво значение има аз какво мисля.

Другата седмица ще изберете генерален директор на Българското национално радио, на държавното радио.

Много се надявам.

12 кандидати. Там също има абсурдни ограничения. Стефан Димитров, Найден Андреев, хора, цял живот работили в радио, понеже нямали пет години стаж на хартия не можели да участват…

Вижте, аз самият имам много по-либерално отношение, много по-близко до живия живот, но вие сте юрист, господин Вълчев, и знаете формализма на правото. И ние бяхме изправени пред това, пред една комисия, която решаваше по строги формални критерии, и общо взето с малки изключения съветът се солидаризира с комисията, че няма какво да… Ако не заради друго, заради това да са равни условията на кандидатите, защото ако един го пуснеш, защото знаеш, че има място в…

Да, тогава ще дойде и друг без бележка от радио, че е работил…

Да, тогава какво ще стане, какво ще стане? Трудно е, така че с най-голямо съжаление, защото действително в тази група, която отпаднаха, бяха важни имена… И аз съм сигурен, че те отпаднаха, за съжаление, в смисъл не на базата на някакво свое виновно поведение или някаква причина, същинска, а на базата на един закон, който си заслужава да се промени в това отношение.