В поредния епизод на рубриката „Арендаторите от Добруджа" ви представяме арендаторите братя Иван и Илко Павлови. От името на двамата пред Дарик радио и DarikNews.bg застава по-големият брат Иван Павлов. Той е „говорителят" на фамилията в редките случаи на появата им пред медиите. Всичко останало двамата братя планират и осъществяват заедно. За тях се носят легенди - за успеха и богатството им, за живота и бизнеса им. Родени са в Ген. Тошево през 1957 и 1961 г. По образование са зооинженери, дипломирани в Тракийския университет в Стара Загора. Те са първите арендатори в Добруджа, стартирали с арендуването на земя през 1990 г. Към момента обработват 48 хил. дка в 12 землища на община Ген.Тошево, Добричка област. Братя Павлови са и първите носители на отличията „Млад фермер" и „Агробизнесмен на България" през 1992 и 1993 г. Понастоящем Иван Павлов е председател на клуб „Агробизнесмен на България". Фамилията Павлови включва и младото попълнение от общо четирима наследници, които макар и с дипломи по право ще продължат да развиват семейния бизнес. За цената на успеха и богатството, за трудните битки в земеделието и живота eто какво казва арендаторът Иван Павлов:
Братя Павлови сред арендаторите на Добруджа и сред българските арендатори са едни според мен от най-митичните фигури, хора, за които се носят едва ли не легенди. Сега ще ви кажа някои от слуховете, които витаят за вас, пък вие ще ги потвърдите или опровергаете. Имате самолети, къщи на Малдивите или Сейшелите, отделно притежавате острови, много сте богати, не се появявате често по медиите, някаква тайнственост и мистериозност витае около вас. Има ли нещо вярно във всички тези слухове, г-н Павлов?
Разбира се, че има нещо вярно в това, но ако започнем отзад напред, от участието ни в медиите - ще ви кажа следното. В крайна сметка ние започнахме в далечната 1990 г., когато Великото Народно събрание беше приело Закона за земята. Тогава бяхме млади и напористи. Брат ми беше утвърден и признат за „Млад Агробизнесмен на България" - до 35 г.
Коя година е било това?
1992 г. е получил приза. Аз си спомням, че вече бях на 36 години и нямаше как да бъде моята кандидатура издигната, така че издигнахме неговата. Оттам започна първата ни медийна изява, след това минава през „Агробизнесмен на България" през 1993 г., ние сме двамата носители на този приз. В момента аз съм председател на клуба „Агробизнесмен на България", така че не бих казал, че нямаме медийни изяви. В първите години, когато бяхме млади и напористи, земеделието на България беше тръгнало съвсем в друго русло и ние положихме искрени и истински усилия, за да пречупим призмата, през която се гледа на това земеделие. Тогава думата фермер беше мръсна дума. Тогава ние имахме и искахме, знаехме какво искаме да променим. Например под наше давление през 1996 г. се промени една огромна несправедливост - кооперациите бяха освободени от данък печалба, а частните арендатори плащахме, знаете ли колко - 45% данък и оцелявахме по някакъв начин.
Промениха ли се съществено нещата в българското земеделие към по-добро?
Да, но вие влизате в друга тема, а аз искам да довършим това, което казахте.
Ще довършим задължително и за яхтите, и за самолетите.
Е да, но аз не обичам да бягам от въпросите.
Добре.
Истината е, че аз през далечната 1971 г. отидох в Механотехникума във Варна, селско момче, почуках на вратите на аероклуб, отвориха ми се и завърших курс като авиомеханик на летище Калиманци.
И оттогава е любовта ви към самолетите?
Вие не знам дали знаете какво значи да ти влезе вятър под шапката, да хвръкне. Това да стана пилот е било мечта, която не е спирала никога. Когато през 1994-95 г. видях първото, произведено в България летателно средство, което може да се закупи с пари, пък аз ги имах вече, просто си го купих. Но си купих делтапланер. Щях да си купя самолет, но тогава още не се продаваха самолети или поне аз още не знаех как да си го купя. Купих си делтапланер, летях с него две-три години, видя ми се твърде наивно и твърде малко за възможностите, които във времето успях да придобивам. След това изкарах курсове, станах пилот, пилоти сме в момента трима в нашата къща.
Какъв самолет имате сега?
Мисля, че около 2000 г. купихме самолет „Чесна" - четириместен, с който летим в страната, не сме правили още международни полети.
Вие може да го управлявате?
Аз съм бреветиран пилот.
Яхта имате ли?
Да, разбира се, имам и яхта също. Ако някой си мисли, че е скъпо - този самолет струва около 47 хиляди евра. Старичък е, но достатъчно добре обслужван, за да може да лети. Острови нямам и не искам да имам и няма смисъл, защото когато купиш остров, ти се вързваш с нещо. От години насам вече нашето семейство осъзна, че зимата е време за почивка, а не за работа и притеснения.
Къде прекарвате зимите?
Сменяме местата.
В топлите страни?
Да. Но не по начина, по който го правят и си го обясняват повечето българи. Ние просто можем да отидем и да наемем една къща за около 5000 евро на брега на океана. За три месеца това, ако го сметнете за 10 души идва като без пари. Да си купуваш храна от магазина, да си готвиш вкъщи, да си хващаш риба от морето и да я приготвиш по най-добрите рецепти, които можеш да си направиш, така че с едни 10-ина хиляди евро да изкараш зимните месеци, да не си в България и да слушаш колко токът е скъп.
Въпреки това не сте променили адреса на постоянното си местожителство, оставате си в Генерал Тошево, въпреки че сте обиколили света.
Това може да го говорят само хора, които не ни познават. Значи ние си ръководим бизнеса еднолично. Ние нямаме агрономи, нямаме помощни хора, които да ни управляват нещата. Управляваме ги лично.
Това е защото не се доверявате на външни хора или защо?
Това е защото обичаме земеделието и искаме да бъдем първични. Просто правим го по този начин, защото така е истинско. Кефът е голям, сблъскваш се с трудности наистина, но от първо лице единствено число отговорността тогава на 100% си е твоя, така обичаме.
Наистина този път разговорът с вас тръгна в обратна посока, няма значение обаче. Преди да се фокусираме върху земята и земеделието с няколко думи само да хвърлим светлина и върху един друг въпрос. Преди малко повече от месец бяхте медийно атакувани за един ваш имот в резервата Яйлата. Какво се случва - ще строите ли там или не и последно незаконно ли беше това строителство на вила, на хижа, на хотел - какво беше всъщност?
Може ли да бъде незаконно строителство, извършено с всички надлежно издадени строителни книжа, влязло в сила строително разрешение и т.н.? Аз смятам, че по никой начин и то ще се докаже, че не е незаконно. Тука става дума не затова дали е законно или незаконно, а дали в България законите могат да бъдат зачитани и дали, когато да кажем 50 или 100 или малко повече екозащитници протестират и държавата иска да им направи реверанс, може да погази закона с цел да удовлетвори тези, които не искат да зачетат чуждата собственост.
Текат съдебни дела, това ли да разбирам в момента?
Да, значи разбирайте, че се издадоха документи, които влязоха в съда и ще почакаме за резултата. Не искам да коментирам повече по тази тема.
Направихте преди година-две един друг голям удар, за който писаха всички колеги. Не знам доколко е вярно и това, че продадохте на китайци известна част от вашите декари, за да строят ветроенергиен парк и беше обявено официално, че направихте сделка за 60 млн. лв.
Това е мит, който не е нито верен, нито стоят така нещата, но има истина в това. Значи ние осигурихме вещно право, за да се развие този проект, ако се случи - има хонорар, който ще получим.
Тоест сделката изобщо не е финализирана?
Сделката не е финализирана. Никой не купува, никой не би дал 60 милиона за нещо, което никой не знае дали ще се случи.
И на този етап китайци няма да правят ветроенергиен парк в Генерал Тошево?
Не съм казал това, напротив. Те работят по проекта и аз се надявам да направят и се надявам в крайна сметка в нашата община да има ветропарк.
Но?
Но това, че притежаваш земя и че си осигурил някаква земя, това че си направил всички необходими документи за толкова голямо начинание, каквото е този проект, просто не е реално да си мислите, че това е основното.
Не сте взели такива пари, за каквито се говори?
Не сме взели никакви пари, не само такива, защото не се е състояло начинанието, но сме осигурили нашето съгласие да дадем право на този проект да се развие с документи, които са перфектни.
Зооинженери сте казахте по образование, по професия, вие и вашият брат. Как се случи, как стана така - законът през 1990 г. като се прие, раздържавяването на земята, как скочихте в този бизнес?
Знаете в Добруджа как е, няма такива, които да не са земеделци, всички са земеделци. Ние сме наистина зооинженери по професия и аз работих 7 години в голямо животновъдно предприятие като ръководител. Познавах животновъдството много добре, знаех с колко трудности е свързано и беше ми дотегнало да се занимавам с животновъдство. Но сметнахме, че много бързо можем да влезем в земеделската професия, тъй като я познавахме и нея.
Почнахте постепенно да вземате земя?
Не постепенно. Когато обявихме, че ще арендуваме земя, първата година наехме 10 хил.дка, защото толкова можехме да си позволим да обработваме.
А имаше ли вече арендатори, вие сте сред първите ли?
Ние сме първите частни арендатори, които наеха земя от собственици и създадоха нещо, което е на 100% несвързано нито с ТКЗС, нито с каквото и да било друго.
С 10 хиляди дка тръгнахте?
С 10 хиляди дка, защото толкова можехме да си позволим да обработваме.
Техника имахте ли някаква?
Закупихме, но разбира се силите ни не бяха много.
Кредити теглихте ли, г-н Павлов?
Разбира се и то не един, и то редовно, ритмично и много. Втората година напливът за земя стана толкова голям, че увеличихме на 45 хил.дка, които в един последващ момент стана ясно, че много трудно можем да обработваме. Някъде във времето след около 4-5 години ги намалихме отново на около 30 хил.дка.
И кога пак ги увеличихте на близо 50 хил.дка?
В последните да кажем 15 години.
Решили сте, че това е оптималният вариант и не желаете повече да увеличавате масивите?
За да увеличиш масивите в Добруджа трябва да натиснеш някого, за да го натиснеш трябва да е с много силно финансиране, което не е ясно дали ще бъде изгодно или не. Мисля, че сме постигнали нещо в земеделието, което много трудно може оттук нататък да се доразвива. Всъщност върхът няма край.
Възползвате ли се от европейските програми за финансиране?
Естествено, то иначе е невъзможно. Всъщност кое е най-важното, за да можеш да участваш в тези програми? Най-важното нещо е да имаш светъл бизнес, всичко да ти е абсолютно прозрачно. Нашите отчети подлежат на одит и са публични, всеки може да ги види. Поне за собствения си бизнес мога да кажа, че 1 000% е на светло, изцяло. Това позволява лесно да участваш в програмите, първо по САПАРД, която приключи преди 6-7 години, където участвахме интензивно, след това по 121 мярка също. Благодарение на това, че работим по правилата е лесно да си нагодим бизнес плановете по проектите, за да може да се случват нещата бързо и ясно.
А претенции, забележки спрямо държавата имате ли, тя трябва ли да се намеси във вашия сектор?
Да. В момента като лична кауза съм приел да убедя колкото може мои колеги, че трябва да въздействаме по начин, който е адекватен на правителствата, които и да са те, за да имаме нулева ставка на ДДС за зърното, както е в Румъния. Ще ви кажа някои от аргументите. От зърното държавата няма пряк принос към бюджета от това дали има или няма ставка, тъй като зърното не се консумира в продукт като зърно, то влиза в преработка във всички случаи. Ако се обложи с ДДС в следващия момент, в който влиза в преработка, приходът за бюджета ще е един и същ, няма да има абсолютно никаква загуба за бюджета.
Защо тогава няма чуваемост от страна на държавата?
Ще стигна и дотам. Ако искате да ви го кажа набързо с една дума - защото няма светъл бизнес в земеделието на голяма част от земеделците.
Голяма част е в сивата икономика?
Да. И да продължа тезата си. Ако държавата наистина не би загубила нито лев от това, че ще въведе нулева ставка при ДДС, тогава моментално ще изчезнат дедесарските вериги със зърната и ще стане един съвсем легален бизнес, какъвто направиха румънците. Това е първият огромен ефект, който ще имаме за бюджета. Вторият аргумент в тази посока е следният - Констанца е най-голямото зърнено пристанище в Европа, оказа се, че е по-голямо и от Ротердам. Без Констанца България не може да си продаде зърната. Там има седем държави, които са свързани с река Дунав, ежедневно вървят по 120 шлепа по 2 хиляди тона в едната и другата посока.
И какво предлагате вие?
Предлагам следното нещо. Търговецът, за да купи зърното трябва да отдели 20% ДДС, да ги даде на някой и след това да се осъществи сделката, като той има едни загуби. Той ще купи зърно от България точно тогава, когато зърното в Румъния свърши на 100%, тъй като там ставката е нулева. Или ще улесним търговията със зърно, от което ще качим цената на зърното в България. Как ще я качим? Много просто. Търговецът няма да отделя 20% за ДДС да ги даде на някоя посредническа фирма. Всеки от българските земеделци ще може да продава от първа ръка, сега не могат, тъй като големите международни купувачи не се занимават с малки български фирми, а купуват хиляди тонове, не се занимават с дребни количества. Дълга е темата.
Няма да се отказвате от тази битка?
Няма да се откажа, но съм нечут от Асоциацията на зърнопроизводителите.
Защо така?
Защото Асоциацията представлява всички зърнопроизводители, повечето малки, част от които, да кажем не по-малко от 20-30% са в сивия сектор.
С какви посеви сеете вашите площи?
Три основни култури обичаме. Основно нашата любов е царевицата. Познати сме в България като царевичарите на България. Царевицата ни е основната култура, за нещастие тази година е в много окаяно състояние, тъй като валежите точно в Ген.Тошево са никакви. Пшеница също, която е традиционна за нашия район, и рапица.
Правите впечатление на човек, който е оптимист по природа. Много от вашите колеги се притесняват от метеорологичните условия, от сушата, от загуби, много са споделяли, че са били на ръба да се откажат от земеделието. При вас такъв момент имало ли е?
Не, не съм си го и помислял даже. Предното десетгодие имаме две нулеви години - 2001 и 2007 г. Тотална загуба, тъй като от цялата площ произвеждаш точно нула, това беше 2001 г. и 2007 г. беше почти на нула.
И как се възстановява човек да тръгне отново след такава загуба?
Как се възстановява - има кредити. Има разумни финансови рискове, които човек трябва да поема, да знае докъде и колко.
Ама вижте какво се случва сега в света. Тази финансова, икономическа, всеобхватна криза, отразява ли се тя и на вашия бизнес?
Вие мислите ли, че има бизнес, който е защитен от фалит? Аз мисля, че такъв бизнес в света няма. Това, че имам самочувствие и казвам, че няма да се откажа и, че обичам този бизнес, не следва, че не оценявам риска в земеделието. Това е една рулетка.
Хазартен тип ли сте?
Не съм. По принцип не съм хазартен тип, обаче като става дума да засея и да очаквам природата да ми реши съдбата, просто го правя и това ми е любимо.
А вярващ човек ли сте?
Всички в нашата фамилия са вярващи. Обичаме първо религиозните, второ семейните традиции. Всички от фамилията сме семейно свързани, което също е една вяра.
Питах и други арендатори, да питам и вас. Комфортно ли се чувствате в държава като България? Когато сте успели, напреднали, чувствате ли завист от страни?
Разбирам какво искате да кажете и ще ви кажа, че се чувствам много комфортно, абсолютно. В град като Генерал Тошево имам чувството, че сме уважавани хора, в страната - по същия начин. Може би зад гърба ми понякога е имало доста завист и злоба, сигурно се е случвало, но аз не мога да ги усетя тези неща. Над тези неща съм, недосегаем съм за тях. Просто това, което аз давам на хората, винаги е добро и винаги се опитвам да гледам позитивно, колкото мога да помогна на когото и да било, така че очаквам и наистина това, което получавам е добро.
Мечтаете ли си за нещо оттук насетне?
Да, за почивка.
Ама как я разбирате почивката вие?
По начин, по който синовете и въобще децата поемат бизнеса на 100% и можем да се отделим.
А вие какво да правите, да пътувате, да обикаляте или как си почивате най-добре?
Все пак ние сме работили досега през живота си непрекъснато. С една почивка от два месеца през зимата тази психика не може да се реанимира.
И какво, вие къде си се представяте? На един плаж?
Ох, не ме питайте.
С коктейл или как, как се виждате?
Не, не. Аз си се представям на един самотен остров в една сламена колиба. Вярвайте ми, аз никога не съм ходил досега в скъп ризорт. Наистина съм обикалял много острови, но никога не съм ползвал услугите на която и да било туристическа агенция. Винаги си купувам самолетния билет и заминавам за някъде, където преди това не съм чувал нищо за там. Отивам и си наемам място, което да е близо до морето, просто по най, най - примитивния начин, по който може да си го представи човек. Сигурно няма да ми повярвате, но точно в такова дървено бунгало, което струва 20 лв. на ден, в такова бунгало посрещам изгрева и залеза, когато почивам.
