Покривът е обща част на сградата, това гласи чл. 38 от Закона за собствеността. А според тълкувателно решение от 1983 г. общите части, в това число и покривът, не могат да бъдат обект на сделки, нито да се придобиват по давност. Това обясни пред NOVA професорът по административно право Иван Тодоров във връзка със скандала с покривната тераса на шефа на КОНПИ Пламен Георгиев.
По думите на проф. Тодоров, цитирайки закона, покривът не подлежи на делба. Според него в този случай, специално за терасата, законът е разрешил много еднозначно въпроса.
Пламен Георгиев намира историята с терасата за „компроматни глупости“
„Има желязна съдебна практика, която казва, че когато някой има достъп до покрива и само през този апартамент има достъп до покрива, това не го прави собственик и не му дава право да бъде собственик на този покрив. Причината – този покрив може по желание на съсобствениците да бъде променян, да бъде променяна термоизолацията и т.н.", коментира професорът.
"Това, че е включен в нотариалния акт не е проблем поради една проста причина – тази част от нотариалния акт, която касае терасата, е нищожна и не следва да се счита, че поражда правно действие”, коментира още той.
ПИБ: Покривната тераса към апартамента на Георгиев не е била предмет на оценка
„Обикновено в строителните книжа това, което се построява отгоре, става апартамент или жилище и се продава отделно, а това което си е покрив, си остава обща собственост, дори само оттам да има излаз на този покрив. Няма как да се заобиколи законът, има желязна съдебна практика с много решения, включително от 2018 г.”, заяви Иван Тодоров.
Относно това как КОНПИ ще проверява Пламен Георгиев, Тодоров отговори: „По принцип, той не може да проверява сам себе си, тъй като ще е в конфликт на интереси. Има си прокуратура, има си и други контролни органи, които мога да проверяват. Прокуратурата, ако има някакви съмнения, може да провери щателно всеки". И все пак по думите му Георгиев би могъл да си направи отвод и останалите членове на комисията да го проверят.
На двата полюса: Има ли небостъргачът в „Лозенец” валидно строително разрешително
Проф. Иван Тодоров коментира и темата със спорното разрешително за строеж на сградата „Златен век”: "Въпросът има две страни. Едната е самото разрешение за строеж. То е издадено през 2007 г. След това е презаверено, т.е. действието му е реновирано през 2012 г. Има отново 5-годишен срок за действие. През 2017 г., в рамките на този 5-годишен срок, излиза промяната на закона, която отлага губенето на действие за строеж. Моето мнение е, че разрешението за строеж е все още действащо. От друга страна, трябва да се прецени, ако това стигне до правораздавателните органи, какъвто шанс има след решението на ДНСК, дали въобще там може да се строи небостъргач”.
По думите му не е безконтролна възможността човек да си построи колкото си иска висока сграда на дадено място. „По начало в София не би трябвало да има пръснати небостъргачи, особено в южната част, които да закриват гледката към Витоша. Поради тази причина би следвало да има най-после едно законодателно решение, с което това да се забрани. Един небостъргач създава редица проблеми, особено за пътната инфраструктура”, коментира още той.
По думите на проф. Тодоров, цитирайки закона, покривът не подлежи на делба. Според него в този случай, специално за терасата, законът е разрешил много еднозначно въпроса.
Пламен Георгиев намира историята с терасата за „компроматни глупости“
„Има желязна съдебна практика, която казва, че когато някой има достъп до покрива и само през този апартамент има достъп до покрива, това не го прави собственик и не му дава право да бъде собственик на този покрив. Причината – този покрив може по желание на съсобствениците да бъде променян, да бъде променяна термоизолацията и т.н.", коментира професорът.
"Това, че е включен в нотариалния акт не е проблем поради една проста причина – тази част от нотариалния акт, която касае терасата, е нищожна и не следва да се счита, че поражда правно действие”, коментира още той.
ПИБ: Покривната тераса към апартамента на Георгиев не е била предмет на оценка
„Обикновено в строителните книжа това, което се построява отгоре, става апартамент или жилище и се продава отделно, а това което си е покрив, си остава обща собственост, дори само оттам да има излаз на този покрив. Няма как да се заобиколи законът, има желязна съдебна практика с много решения, включително от 2018 г.”, заяви Иван Тодоров.
Относно това как КОНПИ ще проверява Пламен Георгиев, Тодоров отговори: „По принцип, той не може да проверява сам себе си, тъй като ще е в конфликт на интереси. Има си прокуратура, има си и други контролни органи, които мога да проверяват. Прокуратурата, ако има някакви съмнения, може да провери щателно всеки". И все пак по думите му Георгиев би могъл да си направи отвод и останалите членове на комисията да го проверят.
На двата полюса: Има ли небостъргачът в „Лозенец” валидно строително разрешително
Проф. Иван Тодоров коментира и темата със спорното разрешително за строеж на сградата „Златен век”: "Въпросът има две страни. Едната е самото разрешение за строеж. То е издадено през 2007 г. След това е презаверено, т.е. действието му е реновирано през 2012 г. Има отново 5-годишен срок за действие. През 2017 г., в рамките на този 5-годишен срок, излиза промяната на закона, която отлага губенето на действие за строеж. Моето мнение е, че разрешението за строеж е все още действащо. От друга страна, трябва да се прецени, ако това стигне до правораздавателните органи, какъвто шанс има след решението на ДНСК, дали въобще там може да се строи небостъргач”.
По думите му не е безконтролна възможността човек да си построи колкото си иска висока сграда на дадено място. „По начало в София не би трябвало да има пръснати небостъргачи, особено в южната част, които да закриват гледката към Витоша. Поради тази причина би следвало да има най-после едно законодателно решение, с което това да се забрани. Един небостъргач създава редица проблеми, особено за пътната инфраструктура”, коментира още той.
