Парламентът намали партийната субсидия от 11 на 1 лев за действителен глас и разреши на партиите да получават дарения от юридически лица. При очевидното желание на ГЕРБ промените да се приемат бързо, народните представителите удължиха работното си време и отложиха предварително обявения дневен ред, за да разгледат и приемат заложените в Закона за бюджета текстове. Поправките минаха с подкрепата на ДПС, които са вносители на едно от предложенията за „отваряне“ на партийното финансиране. Като „данък корупция“ обяви заместник-председателят на парламентарната група „БСП за България“ Драгомир Стойнев възможността партиите да се финансират от юридически лица.
Със започването на пленарното заседание председателят на парламента Цвета Караянчева предложи второто четене на промените в Закона за бюджета да влязат като първа точка, с които се намалява партийната субсидия и се разрешава финансиране на партиите от юридически лица. Опозицията в лицето на БСП възнегодува. Драгомир Стойнев заяви, че се налага силово точка в дневния ред, която изцяло променя политическата система:
„Бе съвсем нормално тази точка да влезе в дневния ред и да бъде обсъдена, а не точно сега в последния момент за един доклад, който трябваше да е готов преди една седмица, вие да налагате силово точка в дневния ред и да искате изцяло промяна в политическата система в страната“, каза Стойнев.
БГНЕС
Зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Крум Зарков заяви, че темата за партийните субсидии не е била обсъдена по същество, а е послужила за прикритие на други грешки и проблеми, включително грешката на финансовия министър при изчисляването на субсидиите. Пенчо Милков - също от левицата, пък добави, че намаляването на субсидиите е само временна бухалка срещу опозиционните партии, като целта е преди местните избори политическите алтернативи да останат без финансиране.
Против разглеждането на промените гласуваха 67 народни представители от БСП и 15 от „Обединени патриоти”.
А ето как депутатът от ГЕРБ Георги Марков защити предложението на правителството за намаляване на субсидията на 1 лев за действителен глас:
„Защо ние трябва да хрантутим партиите с 1%, за да използват лошата избирателна система и ниския праг от 4%, да влизат като Реформаторския блок тук. Едните в опозиция, другите в управление и да нанасят удар след удар на парламентарната демокрация и да я превръщат в парламентарна лудница“.
Да търсим нови идеи и нови хора, пък тогава да мислим отново да се върнем към субсидии, добави Георги Марков.
БГНЕС
Председателят на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова заяви вчера, че идеята е сега да се орежат субсидиите, а след това да се търсят по-рационални решения за финансиране на политическите партии.
Лидерът на Атака Волен Сидеров потвърди подкрепата си за предлаганите от ГЕРБ промени.
БГНЕС
Още по време на тричасовите дебати преди обяд стана ясно, че и ДПС ще подкрепи предложението на управляващите. Лидерът Мустафа Карадайъ изтъкна за пореден път позицията на партията, че демокрацията трябва да се защити, като се осигури прозрачното финансиране на партиите чрез държавна субсидия.
„Като краен резултат се случва едно и също. Всяка партия, освен ДПС, залита в полето на популизма с надеждата, че ДПС е отговорна и тя ще пресече техния популизъм. Понякога ще подкрепим и някои ваши популистки предложения“, коментира Карадайъ.
Предложението на Движението за права и свободи партийната субсидия да се сведе до нула не се прие, но ДПС заедно с ГЕРБ, Воля и Атака прокара внесените от Министерски съвет промени, с които субсидията се намали от 11 на 1 лев за действителен глас.
След това решение народните представители пристъпиха към промените, които разрешават на партиите да приемат дарения от физически и юридически лица. Такива промени са внесли Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС, както и Валери Симеонов и Христиан Митев.
БГНЕС
Лидерът на БСП Корнелия зададе следните въпроси към вносителите:
„Ще имат ли право фирми, които имат задължения към бюджета на България да спонсорират партии, които управляват в момента България? Второ, ще имат ли право фирми, които получават обществени поръчки, да спонсорират партии, които участват в управлението на страната и раздават обществените поръчки? Трети въпрос - ще могат ли фирми, регистрирани в офшорни зони, да финансират партии в България? Четвърто, ще могат ли религиозни юридически лица - български и чужди, да финансират българските партии? И петият ми въпрос е ще могат ли неправителствени организации - български и чужди, като юридически лица с нестопанска цел, да финансират български партии?“
Отговори й Валери Симеонов, който се разграничи от предложението на ДПС, в което няма таван на годишните дарения, какъвто той предлага.
БГНЕС
Лидерът на Националния фронт за спасение на България предложи редакция, която забранява на юридически лица с просрочени публични плащания, както и такива, регистрирани в офшорни зони да правят дарения. Той се отказа обаче от първоначалната си идея ограничението да важи и за фирми, които изпълняват обществени поръчки.
От БСП се опасяват, че с формулировката „юридическо лице“ ще могат да се заобикалят ограниченията за дарения от религиозни институции и неправителствени организации, например.
В крайна сметка парламентът одобри финансирането на партии от физически и юридически лица с направената редакция. Текстът беше заложен в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета, с които се променя Законът за политическите партии и Изборният кодекс. Промените предвиждат още партиите с поне 1 процент действителни гласове да ползват партийни офиси без да плащат наем. Депутатите отхвърлиха обаче предложението на БСП неусвоените до 3 юни т.г. партийни субсидии да се върнат на държавния бюджет.
Като „данък корупция“ обяви Драгомир Стойнев промените, които дават право на партиите да се финансират от юридически лица и обясни отрицателни си вот:
„Вие, които от управляващите, искате да имате по-малко администрация и по-малко данъци, де факто в момента нарушавате своя предизборна програма, защото въвеждате нов данък и това е данък корупция, данък за всяка фирма, която не подпомага управляващите и не финансира управляващите“.
Юлиян Ангелов от ВМРО пък заяви, че „цялата държава ще се разпредели между определени бизнесмени по общини. Нали се сещаме всички общински пари през които фирми ще минат,“ попита той.
Промените ще влязат в сила след обнародването им в „Държавен вестник“, а не от 1 юли, както беше записано първоначално.
