- Спомени за Калоянчев
На 87-годишна възраст почина един от най-големите ни актьори Георги Калоянчев.
Калата, както го наричаха всички, слезе от театралната сцена през лятото на 2007 г., защото казваше, че не иска да става за смях пред публиката, която го обича. Признаваше обаче, че всяка вечер преди да заспи се връща в спомените си за най-силните години на Сатиричния театър, на който е един от основателите. Някои от емблематичните му роли там са в „Сако от велур”, „Големанов”, „Старчето и стрелата”.
В киното има близо 70 филма.
Мнозина наричаха Георги Калоянчев актьорозавър. Заради способността му да играе всичко - и в театъра и в киното.
Калата е от Бургас. Държавното висше театрално училище завършва през 1952 г. Веднага след това го взимат в трупата на Народния театър, но ролите, които получава там не са нищо особено - обикновено замества отсъстващи по болест актьори.
Първият му филм е от 1951 г. - „Утро над родината”. Там играе циганчето Сали.
Няколко години след това Калоянчев преминава в трупата на новосъздадения Сатиричен театър.
Следват поредица от незабравими образи в незабравими филми - Спиро в „Специалист по всичко”, инспекторът в „Инспекторът и нощта”, Езоп в „Езоп”, Ганьо Балкански в „Бай Ганьо”...
В последните няколко години Георги Калоянчев, който винаги е умеел да ни разсмива, плачеше много. Чувстваше се сам. Усещаше, че е забравен. Беше му истински мъчно за отминалите години. Болеше го заради това, че не може да работи както преди. От смъртта признаваше, че го е страх, но казваше, че му е време за нея.
На 21 април 2008 г. в Сатиричния театър Георги Калоянчев отбеляза 50 години на сцената му. На бенефиса се събраха едни от най-добрите му приятели и колеги.
Ето с какви думи го описа тогава актьорът Славчо Пеев: „Той е извън мерки. Господ много му е дал. На сцената аз съм играл с него над 550 пъти „Сако от велур”. Ние тогава сме спирали, за да го гледаме как играе. Магия е. Той ни омагьосваше”.
Актрисата Мартина Вачкова го нарече „учителят”: „Той е учителят. Той не учи с думи, не учи с лекции, той учи с това, което показва на сцената. Гледаш и ако можеш. И той го казва това: Който може, той остава. И казва, че трябва да има някаква Божия искра и голям шанс, голям късмет. И че много хора пропускат този късмет”.
За Емилия Радева Калата е: „Уникален актьор. Като човек е много сърдечен. Като партньор е много всеотдаен”.
А певицата Йорданка Христова каза през 2008 г. за него: „Калоянчев е епоха. Калоянчев е символ. Калоянчев е единствен, велик, голям. За мен той е един изключителен приятел. Колкото е голям, толкова е и скромен и велик като човек”.
В края на август журналистът от Дарик Теодора Симова гостува в дома на Калата в Банкя. Тогава чрез нея той пожела да каже на всички, които обичат следното: „Искам да кажа да продължат да ме обичат. И в театъра, и в живота, и на улицата. Навсякъде. Защото аз не съм изневерил на публиката. Аз я обичам публиката или сега по модерно казано - феновете. Обичам ги и ще продължа да ги обичам. Да!”.
Ето още от едно от последните интервюта с Георги Калоянчев:
Четох във вестниците, че сте сам, забравен се чувствате, така ли е?
Вярно е. Никой не идва! Като вратата се отвори, всички гледаме надолу да видим кой дойде. Обикновено са кучетата...Племенницата е в съседния двор, тя е певица в Музикалния театър, Eделина Кънева се казва. Слабост ми е тя. Балдъзата идва от време навреме.
Искате да идват по-често артистите?
Да, да говорим за театъра, да си спомним неща, които съм преживял, с които съм играл на сцената, с които съм радвал публиката. Тя е ставала на крака да ми ръкопляска. Ей за това искам да говорим. А сега няма, никой няма...
Видял сте много Българии, как изглежда сегашната?
Аз не съм ходил в сегашната България.
Тук от двора в Банкя как изглежда?
Тук е хубаво - зеленина, плодове, цветя. Ако така изглежда България, това е добре. Там е работата, че не изглежда така. Има много мръсотии, бой, убийства, кражби, изнасилвания...
В последно време много големи артисти и интелектуалци си отидоха от този свят, от тази България...
Да бе, сега на мен ми е редът...(смее се)
Може ли този свят на бездуховност и пошлост да се отрази физически на живота на артиста?
Сигурно се отразява. Но там е работата, че след като почине актьорът, тогава го дават. А преди това какво е работил, с какво се е занимавал, не го дават.
Страхувате ли се от такава забрава? Не мисля, че са ви забравили хората...
Страхувам се, разбира се. Като изляза навън по улиците, това рядко се случва, хората ме спират, усмихват ми се насреща. Така разбирам, че този човек ме е гледал в големите ми роли.
Като се сетите за някоя роля и се натъжавате много…
Натъжавам се, защото си спомням какво е било. Да накараш цялата публика да затихне в гробна тишина и само твоят глас да звучи на сцената, това малко ли е, а?!?
Кога един артист трябва да слезе от сцената? Някои казват, че искат да умрат на сцената.
Да! Помня. Имаше някои от старите артисти от Народния театър умряха на самата сцена. По-щастлив от този момент няма.
Такава ли е мечтаната смърт за актьора, на сцената?
Да, хубаво е да умреш на сцената, словото ти да умре там...
Поклонението пред Георги Калоянчев ще бъде в петък (21 декември) от 12.00 ч. в Сатиричния театър.
