До седем години две трети от населението на Земята ще изпитва остър недостиг на питейна вода, сочат данни на Световната банка. Като природен ресурс прясната вода е изчерпаема, но продължаваме да я приемаме като даденост и липсва култура за пестеливото ѝ ползване, заяви пред „Дарик” Валентин Катранджиев, експерт към Българското геополитическо дружество. В България, където годната за пиене вода е само 1 процент от общия обем водни ресурси, с изсичането на горите се нанасят непоправими щети, посочи специалистът. Заради намаляването на водните ресурси в световен мащаб вече се говори за междудържавни водни конфликти и войни.
Водата покрива 70% от земната повърхност, но в по-голямата си част това са солени водни ресурси. Прясната вода e само 2% и е съсредоточена основно в ледниците, което препятства достъпа до нея. Само 1 процент от прясната питейна вода е подходяща за пряка човешка употреба. Потребностите от вода растат, а водните ресурси намаляват.
Ето най-големите опасности през 2018 година
Основните причини са промените в климата, замърсяването и пресъхването на водоемите, засилената градска урбанизация и не на последно място ръстът на населението в световен мащаб, посочи Валентин Катранджиев.
„На годишна база населението нараства с 80 млн. души, което според експертите води до увеличено търсене на водни ресурси с 64 млрд. куб. метра“, посочи Катранджиев.
България разполага с близо 20 млрд. куб. метра вода. От тях прясната питейна вода е само 1 процент и е съсредоточена основно в езерата. Подземните водни ресурси, които съставляват 40% от общия воден ресурс, са много важни, но се наблюдава тревожна тенденция, свързана с изсичането на горите.
„Особено тези голи сечи във вододайните зони - те нанасят огромна вреда на подпочвените води и водят до разрушаване на екосистемите“, допълни експертът.
Учени прогнозират климатична катастрофа към 2100 г.
Недоброто управление на водните ресурси също е причина за недостига на вода на вода, коментира Валентин Катранджиев и даде пример:
„В района на Югозападна България, западните склонове на Рила планина, имаме най-голям излишък на вода, той осем пъти превишава потреблението, но странно защо през летните месеци редица населени места изпитват недостиг на питейна вода. Това е, защото липсват акумулиращи обеми, т.е. изграждане на водохранилище за улавяне на водите от пролетното пълноводие“.
Заради недостига на вода, стратегическите речни басейни и езера, които се ползват от няколко държави, могат да бъдат източник на конфликти между държавите, посочи експертът и даде пример с Тибетското плато, което чест от територията на Китай:
„Там се формират тибетските ледници. Те захранват на практика най-голямата речна система. Говорим за страни, като Китай, Индия, Бангладеш, Пакистан... Разбира се, има и други региони, например Израел, Йордания и Палестина, които си поделят водите на река Йордан. Между Сирия и Турция една не се стигна до въоръжен сблъсък 98 г., когато Турция имаше планове за изграждане на язовир на река Ефрат“.
Отношението към този природен ресурс трябва да се промени и да се научим да го пестим, категоричен е Валентин Катранджиев.
Водата покрива 70% от земната повърхност, но в по-голямата си част това са солени водни ресурси. Прясната вода e само 2% и е съсредоточена основно в ледниците, което препятства достъпа до нея. Само 1 процент от прясната питейна вода е подходяща за пряка човешка употреба. Потребностите от вода растат, а водните ресурси намаляват.
Ето най-големите опасности през 2018 година
Основните причини са промените в климата, замърсяването и пресъхването на водоемите, засилената градска урбанизация и не на последно място ръстът на населението в световен мащаб, посочи Валентин Катранджиев.
„На годишна база населението нараства с 80 млн. души, което според експертите води до увеличено търсене на водни ресурси с 64 млрд. куб. метра“, посочи Катранджиев.
България разполага с близо 20 млрд. куб. метра вода. От тях прясната питейна вода е само 1 процент и е съсредоточена основно в езерата. Подземните водни ресурси, които съставляват 40% от общия воден ресурс, са много важни, но се наблюдава тревожна тенденция, свързана с изсичането на горите.
„Особено тези голи сечи във вододайните зони - те нанасят огромна вреда на подпочвените води и водят до разрушаване на екосистемите“, допълни експертът.
Учени прогнозират климатична катастрофа към 2100 г.
Недоброто управление на водните ресурси също е причина за недостига на вода на вода, коментира Валентин Катранджиев и даде пример:
„В района на Югозападна България, западните склонове на Рила планина, имаме най-голям излишък на вода, той осем пъти превишава потреблението, но странно защо през летните месеци редица населени места изпитват недостиг на питейна вода. Това е, защото липсват акумулиращи обеми, т.е. изграждане на водохранилище за улавяне на водите от пролетното пълноводие“.
Заради недостига на вода, стратегическите речни басейни и езера, които се ползват от няколко държави, могат да бъдат източник на конфликти между държавите, посочи експертът и даде пример с Тибетското плато, което чест от територията на Китай:
„Там се формират тибетските ледници. Те захранват на практика най-голямата речна система. Говорим за страни, като Китай, Индия, Бангладеш, Пакистан... Разбира се, има и други региони, например Израел, Йордания и Палестина, които си поделят водите на река Йордан. Между Сирия и Турция една не се стигна до въоръжен сблъсък 98 г., когато Турция имаше планове за изграждане на язовир на река Ефрат“.
Отношението към този природен ресурс трябва да се промени и да се научим да го пестим, категоричен е Валентин Катранджиев.
