Омбудсманът Мая Манолова разкритикува остро депутатите от социалната комисия в парламента и министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Причината е, че народните представители отказаха да приемат предложените промени в Кодекса на труда, с които се улеснява пътят на служители на фалирали фирми и предприятия към по-лесно и сигурно изплащане на заплатите. Манолова изчисли, че засегнати от решението на депутатите ще бъдат над 5000 служители. Работниците няма да си получат забавените с месеци заплати от фалирали фирми. По изчисления на Манолова сумата на неизплатените заплати е в размер на около 30 милиона лева. Според министъра на труда и социалната политика Бисер Петков причините да не се приемат промените в Кодекса са три – липса на време, пари и кадри.
Мая Манолова: Несправедливо е кметовете на малките населени места да нямат делегирани бюджети
Омбусманът Мая Манолова заяви в кулоарите на парламента, че депутате и социалният министър Бисер Петков допускат грешка с отказа си да не пордкрепят промените в Кодекса:
"Депутатите от социалната комисия и социалният министър попариха надеждите на хората с неплатени заплати, при фалит на предприятия да получат заработеното. Става дума за няколко хиляди души и дължими заплати в размер (общо - бел.ред.) на до 30 млн.лв.", заяви Манолова. Тя уточни, че става въпрос за "работниците от хранителната верига, която фалира, за работниците от един телеком, за работничките от Дупница, за шивачките от Ветрен, за работниците от Плевен, от Русе".
Според Манолова обаче, работниците няма да могат да си получат парите, защото социалната комисия е решила промените в Кодекса на труда да влязат в сила от 1 юли 2018 г., а работниците са с прекратени правоотношения от началото на 2017 г. Има две искания - текстовете да влязат в сила веднага и 12-месечният срок да отпадне, обясни Манолова. Тези искания обаче не са били приети в комисията, допълни тя.
"Възлага се на Инспекцията по труда да започва тези производства, но на инспекцията видите ли й трябвали 12 месеца да се подготви, за да пуска едни молби на база проверки, които извършва, че има неплатени заплати и че трябва да започне производство спрямо този работодател. Чак от 1 юли 2018 г. тя ще има този ангажимент", обясни Манолова.
В навечерието на Коледните празници, новината, която социалната комисия и социалният министър предават на българските граждани с неплатени заплати е, че те никога няма да си получат заплатите, каза Манолова и допълни: "Заради бездушие, заради нежелание да бъдат подкрепени тези, които имат най-голяма нужда от подкрепа и техните семейства".
"Не просто съм гневна. Аз съм отчаяна, защото поех пред тези хора ангажимент, че те ще си получат това, което са заработили. Вече не знам какво още мога да направя пред бездушието на най-социалните от народните представители - тези в социалната комисия, и на социалния министър", коментира Манолова. Тя заяви, че ще продължи да апелира за решаване на проблема и ще поиска среща с лидерите на парламентарните групи по въпроса. "Необходима е просто една промяна в закона и малко работа от администрацията", каза още омбудсманът.
Поредна измама, мошеник използва името на омбудсмана (ВИДЕО)
Малко след това министърът на труда и социалната политика Бисер Петков обясни какви са причините, заради които поправките в Кодекса на труда не бяха приети. Сред тях са и липса на кадри в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“:
„Предложението ГИТ да инициира производства по несъстоятелност е ново, направено от омбудсмана в процеса на обсъждане“, разясни социалният министър. Бисер Петков уточни, че е имало различни варианти кой да изпълнява тази роля - от управителя на НОИ през омбудсмана, НАП и последно - ГИТ. Отговорният подход е да бъдеш подготвен за новата функция, коментира той. Петков отбеляза, че и досега ведомството е изпълнявало контролни функции и от началото на годината са платени 14 млн. лв. забавени заплати.
„Но вече става дума не само за контрол, но и за правото на инициатива да бъде разкрито производство по несъстоятелност“, посочи социалният министър. Той разясни, че за да може ГИТ да изпълнява тази неприсъща специфична функция, трябва да разполага с допълнителен бюджет, включително и за покриване на разходите по тези производства, което е предвидено да е от бюджета на агенцията.
„Освен това щатът няма да е от трудови инспектори, тъй като ще се подготвят доказателства, с които да бъде подкрепен искът“, подчерта Бисер Петков. По думите му, за да получат работниците заплатите си, исковете трябва да бъдат добре подплатени с доказателства.
„Предполагам, че още веднъж ще бъдат огледани всички текстове“, така министърът отговори на въпрос дали все пак ще има ощетени работници, ако промяната влезе в сила от юли догодина.
Според омбудсмана обаче е необходима само една промяна в закона и малко работа от страна на администрацията, за да се решат проблемите на работниците със забавени заплати. Манолова допълни, че ще продължи разговорите с парламентарните ръководства на партиите.
Мая Манолова: Несправедливо е кметовете на малките населени места да нямат делегирани бюджети
Омбусманът Мая Манолова заяви в кулоарите на парламента, че депутате и социалният министър Бисер Петков допускат грешка с отказа си да не пордкрепят промените в Кодекса:
"Депутатите от социалната комисия и социалният министър попариха надеждите на хората с неплатени заплати, при фалит на предприятия да получат заработеното. Става дума за няколко хиляди души и дължими заплати в размер (общо - бел.ред.) на до 30 млн.лв.", заяви Манолова. Тя уточни, че става въпрос за "работниците от хранителната верига, която фалира, за работниците от един телеком, за работничките от Дупница, за шивачките от Ветрен, за работниците от Плевен, от Русе".
Според Манолова обаче, работниците няма да могат да си получат парите, защото социалната комисия е решила промените в Кодекса на труда да влязат в сила от 1 юли 2018 г., а работниците са с прекратени правоотношения от началото на 2017 г. Има две искания - текстовете да влязат в сила веднага и 12-месечният срок да отпадне, обясни Манолова. Тези искания обаче не са били приети в комисията, допълни тя.
"Възлага се на Инспекцията по труда да започва тези производства, но на инспекцията видите ли й трябвали 12 месеца да се подготви, за да пуска едни молби на база проверки, които извършва, че има неплатени заплати и че трябва да започне производство спрямо този работодател. Чак от 1 юли 2018 г. тя ще има този ангажимент", обясни Манолова.
В навечерието на Коледните празници, новината, която социалната комисия и социалният министър предават на българските граждани с неплатени заплати е, че те никога няма да си получат заплатите, каза Манолова и допълни: "Заради бездушие, заради нежелание да бъдат подкрепени тези, които имат най-голяма нужда от подкрепа и техните семейства".
"Не просто съм гневна. Аз съм отчаяна, защото поех пред тези хора ангажимент, че те ще си получат това, което са заработили. Вече не знам какво още мога да направя пред бездушието на най-социалните от народните представители - тези в социалната комисия, и на социалния министър", коментира Манолова. Тя заяви, че ще продължи да апелира за решаване на проблема и ще поиска среща с лидерите на парламентарните групи по въпроса. "Необходима е просто една промяна в закона и малко работа от администрацията", каза още омбудсманът.
Поредна измама, мошеник използва името на омбудсмана (ВИДЕО)
Малко след това министърът на труда и социалната политика Бисер Петков обясни какви са причините, заради които поправките в Кодекса на труда не бяха приети. Сред тях са и липса на кадри в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“:
„Предложението ГИТ да инициира производства по несъстоятелност е ново, направено от омбудсмана в процеса на обсъждане“, разясни социалният министър. Бисер Петков уточни, че е имало различни варианти кой да изпълнява тази роля - от управителя на НОИ през омбудсмана, НАП и последно - ГИТ. Отговорният подход е да бъдеш подготвен за новата функция, коментира той. Петков отбеляза, че и досега ведомството е изпълнявало контролни функции и от началото на годината са платени 14 млн. лв. забавени заплати.
„Но вече става дума не само за контрол, но и за правото на инициатива да бъде разкрито производство по несъстоятелност“, посочи социалният министър. Той разясни, че за да може ГИТ да изпълнява тази неприсъща специфична функция, трябва да разполага с допълнителен бюджет, включително и за покриване на разходите по тези производства, което е предвидено да е от бюджета на агенцията.
„Освен това щатът няма да е от трудови инспектори, тъй като ще се подготвят доказателства, с които да бъде подкрепен искът“, подчерта Бисер Петков. По думите му, за да получат работниците заплатите си, исковете трябва да бъдат добре подплатени с доказателства.
„Предполагам, че още веднъж ще бъдат огледани всички текстове“, така министърът отговори на въпрос дали все пак ще има ощетени работници, ако промяната влезе в сила от юли догодина.
Според омбудсмана обаче е необходима само една промяна в закона и малко работа от страна на администрацията, за да се решат проблемите на работниците със забавени заплати. Манолова допълни, че ще продължи разговорите с парламентарните ръководства на партиите.
