С каква професионална квалификация ще бъдат бъдещите асистенти по новия закон за личната помощ - този пропуск в законопроекта, приет на първо четене от Народното събрание, вижда Мария Попова, майка на дете с увреждане от Бургас. Тя не е част от инициативата "Системата ни убива", но подкрепя началото на реформата, положено с двата законопроекта, внесени в парламента. Според Мария у нас няма достатъчно на брой подготвени хора, които да бъдат лични асистенти на деца или на пълнолетни хора с увреждания, а освен за подготовката, управляващите трябва да помислят за престижа на професията и за нивото на заплащане.
Мария Попова е майка на дете със слепота и глухота. Към момента получава от държавата максималната семейна помощ от 930 лева, която използва за терапии и за социализацията на 11-годишния Георги. Момчето е четвъртокласник в едно от кварталните училища в Бургас и се обучава по индивидуална програма. За ходенето на училище и на терапии, които развиват уменията на Георги, отговаря Мария, но тя иска да намери асистент, който да прекарва с момчето поне по 4 часа на ден, и да й даде възможност да упражнява професията си на архитект.
„Неговият асистентът трябва да е посредник между него и околната среда, така че той да добива някакво познание, а не да остава някакъв предмет, за който се полагат грижи. Не е добре майката да води детето на училище, не помага за израстването“, разказа Мария.
Според Мария у нас липсва политика за подготовка на професионалисти, които да бъдат асистенти на хората с увреждания. В новия закон за личната помощ също не е посочено с каква квалификация трябва да бъде кандидатът за асистент, което за нея е пропуск, тъй като асистентите трябва да имат поне основни познания по ерготерапия, психология и педагогика, когато става въпрос за деца.
„Никъде не става дума за социалния престиж. Това не бива да са хора, които да са най- най-изпадналата част обществото. Това е една много благородна професия, трябва по някакъв начин да се популяризира. За качеството на заплащането трябва да се помисли. Може би чрез някакво публично-частно партньорство да бъде възможно тези хора повече пари да вземат, отколкото държавата е в състояние да отпусне“, посочи още майката.
Мария насърчава развитието на способностите на Георги, а едно от най-важните му умения е желанието да общува с хората.
Мария Попова е майка на дете със слепота и глухота. Към момента получава от държавата максималната семейна помощ от 930 лева, която използва за терапии и за социализацията на 11-годишния Георги. Момчето е четвъртокласник в едно от кварталните училища в Бургас и се обучава по индивидуална програма. За ходенето на училище и на терапии, които развиват уменията на Георги, отговаря Мария, но тя иска да намери асистент, който да прекарва с момчето поне по 4 часа на ден, и да й даде възможност да упражнява професията си на архитект.
„Неговият асистентът трябва да е посредник между него и околната среда, така че той да добива някакво познание, а не да остава някакъв предмет, за който се полагат грижи. Не е добре майката да води детето на училище, не помага за израстването“, разказа Мария.
снимки: Милен Острев
„Никъде не става дума за социалния престиж. Това не бива да са хора, които да са най- най-изпадналата част обществото. Това е една много благородна професия, трябва по някакъв начин да се популяризира. За качеството на заплащането трябва да се помисли. Може би чрез някакво публично-частно партньорство да бъде възможно тези хора повече пари да вземат, отколкото държавата е в състояние да отпусне“, посочи още майката.
Мария насърчава развитието на способностите на Георги, а едно от най-важните му умения е желанието да общува с хората.