Неправителствени организации и общественозначими личности огласиха открито писмо, в което настояха да се анализират причините, довели до така наречения Възродителен процес през 70-те и 80-те години на миналия век, свързан с опитите за асимилацията на мюсюлманското население. Писмото е провокирано от гласуваната през януари декларация, в която Народното събрание обяви, че категорично осъжда асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското общество. Според учени и политици приемането на тази декларация е поредният връх в историята на националното ни самоунижение за последните 2 десетилетия, защото вината за Възродителния процес е колкото на България, толкова и на Турция.
Дни преди срещата Борисов - Ердоган, неправителствени организации, политици и учени настояха в писмо внимателно и цялостно да се изследват всички обстоятелства, свързани с взаимоотношенията между България и Турция през десетилетията. По думите на председателя на общобългарската фондация „Тангра ТанНакРа" така щяло да се докаже, че България е тласната към този краен акт - Възродителния процес, от агресивната политика на Турция към обсебване на това тяхно малцинство: „Не може едностранно България да се слага на подсъдимата скамейка постоянно, и другата страна, пренебрегвайки собствения си принос, да търси реваншизъм и да настройва днешните поколения едни срещу други на базата на едно идеологизирано, силно политизирано и немодерно поведение".
По думите на заместник-председателя на ВМРО Костадин Костадинов вината за така наречения Възродителен процес е колкото на България, толкова и на Турция:
„Това, което се случи с приемането на тази декларация, е поредният връх в историята на самоунижението ни за последните 20 години. Кога българското правителство, загрижено за това да се извинява за пореден път за Възродителния процес, ще потърси правата и на българското малцинство в Турция, и кога то ще поиска реципрочно извинение от страна на Турция? Това са въпросите, на които ще търсим отговор, и които ще се опитаме да направим максимално популярни сред българското общество."
Писмото е адресирано до президента и премиера на България, до Народното събрание, до посланици на държавите членки на Европейския съюз, както и до посланиците на Съединените щати, Турция и Русия.
