Славянската азбука е свещено писмо, припомня езиковедът Магдалена Абаджиева
Първата славянска азбука - глаголицата, е мислена като свещено писмо. Когато получава задачата да преведе богослужебните книги, Св. Константин-Кирил Философ създава оригинална графична система, като поставя словото наистина в началото - така, както пише и в Библията. Славянската азбука, в първата буква на която е кръстът, е имала предназначение да разпространява божествените истини, припомня за БТА гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева от Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" в БАН.
Писмеността е била изключително важна за утвърждаването на идентичността на славяните и за развитието на славянската култура.
iStock/Getty Images
Светите братя са подложили солунския български диалект, който са владеели, на много внимателен анализ и са отделили тези звукове, които е трябвало да бъдат означени с букви. В глаголицата на всяка буква съответства конкретен звук от езика. Кирил и Методий е трябвало да преценят кои звукове могат да доведат до промяна в смисъла на дадена дума. Когато напишем "река" и "ръка", това са две отделни думи, но когато чуем "ръка" и "ръкъ", разбираме, че това са диалектни варианти на една и съща дума, произнесена по различен начин, посочва езиковедът. Във втория случай имаме варианти на една и съща фонема, докато в първия - две различни фонеми.
Затова е толкова важно делото на Светите братя, защото извършеният от тях анализ и азбуката като концепция за записване на славянската реч е фундамент, допълва Магдалена Абаджиева. Той се използва при създаването на втората славянска азбука - кирилицата. Анализът вече е бил извършен, било е ясно кои са типичните за солунския диалект звукове, които се нуждаят от отделни букви. Кирилицата използва 24 букви от гръцкото писмо, към които са добавени 12 букви за означаването на онези звукове, които съществуват в българския език, а липсват в гръцкия.
Днес много се спекулира с това чии са буквите от кирилицата и как е правилно да наричаме тази азбука, смята изследователят на езика и подчертава, че важното в случая е организирането на азбуката като система спрямо спецификите на славянската реч. Кирилицата използва модела на глаголицата и няма как да съществува без нея.
iStock/Getty Images
"Буквите сега ни заобикалят отвсякъде - те са по билбордовете, върху дрехите ни, на рекламните брошури в пощенските ни кутии. Тъжно е, че стремежът към откриването на буквите понякога се свежда до това да прочетем думата "промоция" върху етикет в хранителния магазин. Тъжно е, че буквите много често имат кратък живот и свършват в кошчето за боклук", отбелязва езиковедът. Тревожи я фактът, че присъствието на латиницата в ежедневието ни е доста осезаемо. "Скоро дори видях реклама, при която бяха използвани умлаути върху български букви, за да може нашата кирилица да наподоби немския език на марката, която беше рекламирана", дава пример тя.
Според нея това се случва, защото знанието ни за езика е недостатъчно. То напоследък се свежда до това дали владеем правописа или не, което безспорно е важно, но да се знае един език е нещо много повече от писане без правописни грешки и включва вникване в традицията, в историята, в това, на което сме наследници. Затова в Института за български език към БАН се разработват и организират различни викторини по български език, включително и по старобългарски.
Осъзнаването на важността от изучаването на историята на българския език може да ни предпази от това с лека ръка да омаловажаваме една азбука, установявана с години, коментира д-р Магдалена Абаджиева преди Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Като добавим и факта, че предаването на азбуката е изисквало преписване на ръка - колко много лични почерци и истории са включени в пътя на българската азбука до нашите ръце и очи, посочва тя. Колко много усилия, търпение, последователност, пазителство са били нужни да бъдат преписвани българските книги, защото това е бил единственият начин за тяхното разпространение.
iStock/Getty Images
Според нея трябва да се връщаме по-често към този начин на предаване на словото - да пишем на ръка, защото така буквите стават продължение на ръцете ни, улавят ритмите на тялото ни, влизат в пълен синхрон с нашето съзнание и ни помагат да осъществим контрол върху ума си и да го развиваме по-пълноценно.
