Днес е църковният празник Неделя месопустна, наричан още Месни заговезни. Месни заговезни е винаги в неделя - осем седмици преди Великден.
Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския) пост. Думата „заговезни“ идва от заговявам, започвам да постя.
На трапезата днес за последен път преди Възкресение се слагат ястия, приготвени от месо. Яде се кокошка или свинско месо, приготвя се и баница, в която има животинска мазнина. От Месни заговезни започва 40-дневният Великденски пост, през който не може да се консумират храни от животински произход и да се пие алкохол.
По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове - варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. Цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза
В събота преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите. Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.
До Великден следват хранителни и духовни пости. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
През тази година Великият пост, наричан още Света четиридесетница, започва от 2 март, понеделник, след Сирни Заговезни, които са на 1 март. Така Великият пост продължава през тази година от 2 март до 18 април.
Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския) пост. Думата „заговезни“ идва от заговявам, започвам да постя.
На трапезата днес за последен път преди Възкресение се слагат ястия, приготвени от месо. Яде се кокошка или свинско месо, приготвя се и баница, в която има животинска мазнина. От Месни заговезни започва 40-дневният Великденски пост, през който не може да се консумират храни от животински произход и да се пие алкохол.
По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове - варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. Цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза
В събота преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите. Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.
До Великден следват хранителни и духовни пости. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
През тази година Великият пост, наричан още Света четиридесетница, започва от 2 март, понеделник, след Сирни Заговезни, които са на 1 март. Така Великият пост продължава през тази година от 2 март до 18 април.
