Във форумите информацията е доста едностранчива. Ако всичко е минало нормално при една жена, дали за бременност, дали за раждане или асистирана репродукция, тя пише малко. Това каза в предаването „Най-добрите лекари“ д-р Георги Вакрилов, началник сектор „Асистирана репродукция“ в Клиника „Репродуктивно здраве” в „Майчин дом“. Според него във форумите пишат тези, които са разочаровани и недоволни. И хората, четейки, се плашат, защото там се пишат предимно лоши неща. Ето какво още каза д-р Вакрилов пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: Д-р Вакрилов, продължавате ли да отчитате нарастване на двойките, които имат проблем със зачеването?
Д-р Вакрилов: Все повече и повече стои този проблем. Напоследък излиза една много тъжна статистика. При 2 млн. семейства в България, ние вече ги наричаме двойки, понеже не всички се женят, около 14% нямат деца. Това значи около 230 – 280 000 хил. семейства, т.е. около 14%.
Водещ: Тоест, ако прибавим и двойките, които нямат брак, тази цифра ще е по-висока?
Д-р Вакрилов: Да, може би ще е още по-висока. При двойките без брак няма как да бъде отчетено. Това, което забелязваме, е че все повече и повече такива двойки идват и търсят съдействие в нашите клиники. Може би защото хората научиха за съществуването на асистираната репродукция. Научиха, че някои състояния, в които преди време би било абсолютно невъзможно да имат собствено дете, сега става възможно, и то доста вероятно. Така че желанието и осведомеността на тези хора става все по-голяма и по-голяма. Може би затова става едно такова нарастване на търсенето на тези услуги. Напоследък все повече си говорим за мъжкия фактор. Когато аз учех медицина, се считаше, че женският фактор при проблемното забременяване е значително по-силно развит, отколкото мъжкия. Тоест, че жените са повече виновни за безплодието в една двойка. Сега се оказва, че не само са изравнени двата фактора, ами и мъжкият превалира. Преди се смяташе за неудобно, срамно един мъж да отиде да се изследва. Сега все повече мъже идват и се изследват. И те проявяват тази готовност да участват в системата за диагностициране на проблема.
Водещ: Колко време след като започне да прави опити, една двойка трябва да започне да се притеснява, че може да има проблем и трябва да се обърне към специалист?
Д-р Вакрилов: Преди време, когато започвахме да работим, смяташе се, че ако едно семейство няма деца 2 години, тогава се води за първичен стерилитет. В никакъв случай не трябва да се чака толкова много. Зависи и от възрастта на семейството, ако са млади хора, без да са имали някакви сериозни проблеми, могат да си позволят да изчакат малко повече, но в никакъв случай 2 години. 6 месеца, една година ако не стане, нека да дойдат. Оказва се в много случаи, че има някакъв проблем, който не чак толкова сложен за решаване.
Водещ: Когато опитите са неуспешни, къде първо трябва да отиде двойката - при акушер-гинеколог или при специалист като вас, който се занимава с асистирана репродукция.
Д-р Вакрилов: Може би при акушер-гинеколог, защото всички малко или много се занимаваме с безплодие. Ако съответният колега сметне, че този случай излиза извън неговите възможности, би трябвало да изпрати тази двойка в по-специализирано звено. Проблемът понякога е в някои напълно обикновени неща, едно възпалително заболяване - или при мъжа, или при жената. Едно недобро контролиране на овулацията. Знае се, че овулацията е на 14-ия ден. Хубаво, ама една жена, която има цикъл 50 дни, овулацията не й е на 14-ия ден, а е на 36-ия да речем. Те просто не знаят кога да го правят това бебе. Много такива случаи имаме, за които казваме, че са забременели от приказки. И ние се гордеем с тези случаи, защото в крайна сметка без почти никакви намеси при тези хора, сме им помогнали да си имат бебета. Това е не по-малко ценно, отколкото да направиш ин витро и да стане.
Водещ: Смятате ли, че има клиники в България, където малко прибързано се прави ин витро? Не се изчерпват другите ресурси на медицината, преди да се премине към тази процедура?
Д-р Вакрилов: Това е световен проблем. Не толкова от комерсиална гледна точка, колкото, да кажем, един център, който е специализиран да прави само ин витро, той може да прави това. Другите методи просто не ги използва, може би и поради липса на възможности. Това, което се опитваме да направим в последната година и половина в „Майчин дом“, е да се прави всичко от А до Я. Стерилитетът не е само асистирана репродукция. Стерилитетът е първоначалното обхващане на тези двойки, намирането на простичките проблеми и решаването им. Ако не могат да се решат, има хирургични методи. Като изключим, че ролята на отворената хирургия намалява, лапароскопиите, тъй наречените миниинвазивни, безкръвни методи навлизат все повече и повече. Вярно е, че апаратурата е скъпа, вярно е, че не навсякъде я има, но те дават много големи възможности да не се стига до т.нар. тежка артилерия – ин витрото. Трябва да се намери това, което ще бъде най-добре за съответната двойка и което ще им даде най-голям шанс да забременеят в най-скоро време. Не е казано, че трябва да бъде точно еди-кой си метод. Трябва да имаш по-голям арсенал от оръжия, за да знаеш кое да избереш.
Водещ: До каква степен според вас влияе върху успеваемостта психологическото състояние на двойката, защото знаем, че много двойки изпадат в постоянна тревожност, разочарование?
Д-р Вакрилов: В големите клиники на Запад, първият контакт на една безплодна двойка е с психолога. Психологът, който е специалист точно в тази област да направи първия контакт с тях, да разбере проблемите им, да разбере психологичното им състояние, е много важен. Чак след това той поднася информацията на лекуващия екип, който е много улеснен след това да знае какво може да очаква от тази безплодна двойка.
Водещ: А в България, вие се явявате и психолози…
Д-р Вакрилов: Да, малко или много научихме една втора професия. И сме стигнали до извода, че много помага, ако успеем да убедим пациентите, че правим всичко за тях и да им създадем някакво положително мислене. Това е съветът, който винаги им го даваме. Дори и при отрицателен резултат им казваме да гледат напред и да мислят положително. И ако пациентите се убедят в това, според мен 50% от нещата са свършени. Другите 50% са вече медицинската част.
Водещ: Кой е най-успешният случай в практиката ви?
Д-р Вакрилов: Като си помисля, ние, „инвитраджиите“, си говорим истории. Първите близнаци от ин витро, които ми се родиха може би в първите месеци, когато започнах да работя през 1990 г. Две момиченце от Долни Дъбник, Плевенско. Те са вече големи жени. Първото „замразено“ бебе през 2001 г. И първите „замразени“ близнаци - аз ги наричам космонавти-хибернатори. Това се случи през 2005 г. и го смятам за един от най-големите ми успехи.
Водещ: Какво ви е мнението за всички тези форуми, в които жените през този период се съветват, дават си информация, споделят си страховете, поставят си диагнози. Не пораждат ли обаче тези форуми и много заблуди и грешни информации, с които се срещат хората, когато ги ползват?
Д-р Вакрилов: Когато дойдат такива пациентки и започнат самите те да искат определени неща, да обясняват какво да им се направи, аз ги питам откъде са го научили. Те казват - „от интернет“ и аз винаги им казвам да спрат да се консултират с „доктор Гугъл“, защото е много опасно. Във форумите информацията е доста едностранчива. Ако всичко е минало нормално при една жена, дали за бременност, дали за раждане или асистирана репродукция, тя пише малко. Пишат тези, които са разочаровани и недоволни. И хората, четейки тези форуми, се плашат, защото там се пишат предимно лоши неща. Една от заблудите е, че при децата родени, чрез асистирана репродукция, има по-голяма вероятност за малформации. Това определено не е така. Това е един от големите митове.
Цялото интервю с д-р Вакрилов може да чуете тук.
