Добре знаете за националната кампания на Дарик "Най-добрите лекари в София". Лекари от най-големите болници в София гласуваха и посочиха кои са най-добрите им колеги в 43 основни медицински специалности. След като успяхме да ви срещнем последователно с повечето национални консултанти по различните специалности, ви представяме и директорите на големите болници. Кампанията продължава с проф. Лъчезар Трайков, невролог, един от най-добрите специалисти по лечение на Алцхаймер и шеф на "Александровска" болница. В предаването „Кой говори" той обясни, че мозъкът е най-уязвимият човешки орган, а четенето е най-протективният фактор за мозъка, поддържа интелекта, както и нормалното стареене на мозъка.
Кога става притеснително, че забравяме? Колко пъти трябва да си забравя чашата например, че докторът да се притесни за мен?
Първо, значение има възрастта. Вие сте млада и сте далече от възрастта, която става много опасна за болните от Алцхаймер. Възрастта е основният рисков фактор.
Алцхаймерът кога атакува най-често?
Процентът започва рязко да се увеличава след 65-годишна възраст. Дотогава страдат не повече от 3% от хората по света. Но от 65- до 85-годишна възраст стават 30%, което означава всеки трети. Това е много сериозна градация на този процент. Така че това е едното нещо. А що се касае до това кой какво забравя, Вашата забравена чаша е едно от т. нар. доброкачествени забравяния. Към тях спадат и други. Например хората казват, срещнах един съученик и не се сещам за името му, видях един много известен актьор, а не се сещам как се казва и т. н. Това са т. нар. доброкачествени забравяния. И трябва да знаем, че в този ред на мисли паметта изключително много се влияе от вниманието. А за вниманието трябва да знаем, че е функция с ограничен обем, не е неограничено като функция. И тя контролира всички останали процеси, в това число и запомнянето.
Каква е разликата между деменция, склероза и Алцхаймер?
Подходът и лечението на тези болести са различни и това е нашата работа - да можем да направим точна диагноза. Алцхаймерът е най-честата форма на деменция. 50% от всички хора, които имат деменция, това е болест на Алцхаймер. Ако го кажем с медицинска терминология, деменцията е нарушение в паметта задължително, плюс нарушение в още една интелектуална сфера, която може да бъде речта, познавателните способности. И когато имате памет плюс още една нарушена сфера, те да са толкова тежко нарушени, че да започне да пречи на ежедневното функциониране, тогава ние казваме, че човекът е дементен. Дементен не означава, че човекът е глупав или недостатъчно интелигентен. Дементен не е и неразривна част от възрастта. Деменцията винаги е свързана с някаква причина, болестна причина. Или зад термина деменция се крият най-различни заболявания.
Човек може да е възрастен и да няма деменция?
Абсолютно. Познаваме столетници, които са с перфектно състояние на паметта. Е, има функции, при които с възрастта малко се снижава техният капацитет. Вниманието, превключваемостта, гъвкавостта на мисълта, също малко се забавят с възрастта. Но затова пък способността и желанието да се говори, както и речта и езикът, остават запазени. Даже понякога казваме, че възрастните говорят малко повече отколкото трябва. Хубавото е, че повечето от тях имат какво да кажат, но не толкова често ги слушаме.
А склерозата?
Склерозата както на медицински, така и на немедицински език означава мозъчно-съдово заболяване. Това означава, че има нещо, което променя еластичността на съдовете. Симптомите на двете заболявания си приличат, но специалистите ги разграничаваме. При мозъчно-съдовата склероза употребяваме термина „съдова деменция" или деменция със съдов произход. Обикновено в основата на тези проблеми, съдовите, стоят рисковите фактори артериално налягане, висок холестерол, висока кръвна захар, диабет А. Това са фактори, които увреждат под някаква форма съдовата стена или капацитета на съда. Мозъкът е такъв орган, че няма депа. Той се храни само с това, което му достави кръвта, кислород и глюкоза. С това се храни мозъкът. И ако спре количеството или намалее, функцията започва да намалява пропорционално.
Тук искам да подчертаем с какво се храни мозъкът, защото го казахте прекрасно и трябва да го помним.
Кислород и глюкоза.
Ясно е откъде се набавят тези неща.
Да, те се носят от кръвта. И мозъкът няма резерв, така че той е най-уязвимият от всички човешки органи. В момента, в който спре кранчето - спира съдът да доставя, минути след това започват необратимите проблеми. Много често е ставало дума в неврологията защо лечението на острия мозъчен инсулт не бележи такъв голям успех, както бележи лечението на сърдечните инфаркти. Отговорът е, защото все пак, без да обиждам кардиолозите, те работят с един мускул. Мускулът е много по-устойчива материя, много по-устойчива тъкан от мозъчната. Мускулът може до шест часа, ако в рамките на шест часа отпушим съда, тогава голяма част от последствията могат да бъдат спасени. Докато при мозъка този срок е три часа. След три часа нищо не може да се направи за мозъка. Дори да отпушим съда, може да стане и по-голяма беля след това.
Какво знае в момента науката за мозъка, т. е. какво мозъкът крие за себе си все още от науката?
Въпросът е много хубав. Задавам си го и аз, а и мои колеги всеки ден. Аз имах възможност известно време да работя във Франция. Заминах през 1993 година. Това е времето, когато се появиха най-съвременните апарати за изследване на мозъка. Появиха се ядрено-магнитните резонанси (ЯМР) с висока разрешителна способност. Аз имах възможността, работих няколко години с най-съвременната апаратура в един голям център в Орсе, близо до Париж, където имаше два-три ЯМР, центърът в Орсе е един от символите на френската мощ в науката на изобразяването на мозъка. Когато ме допуснаха до позитронната емисионна, започнахме изследванията на различните корови функции, бяхме страхотни ентусиасти с колегите там. Казахме си, всичко ще разберем. Давахме смели прогнози - след две години, след пет години, само ни дайте достатъчно средства, за да можем да работим - екип от хора, които познават всички тънкости на мозъка, и от другата страна специалисти по съответните апарати. Направихме един мултидисциплинарен екип и работихме много здраво. Много интересни неща проучихме и видяхме. Сега, 18 години по-късно, мога да кажа, че знаем малко повече от 1993 година. А някои от големите ни очаквания, като това, че ще разкрием най-после тайната на черната кутия, удариха на камък. И до момента продължаваме да имаме много тайни около функцията на мозъка. Появяват се в научното пространство даже скептици, които казват, че е възможно да сме тръгнали по погрешен път.
В смисъл?
На принципа, че изследваме функциите, изследваме фенотипа, това, което природата ни предоставя. Нашите възможности са се концентрирали върху индивида- такъв, какъвто го виждаме пред нас, но дали това е достатъчно, за да надникнем по-дълбоко във функциите, в съзнанието?
Как иначе да се подходи, ако не така?
Навремето имаше такива смели предложения. През 1995-1996 година се появиха във френския екип математици, които казаха: Ние можем да разучим мозъка, той е вид алгоритъм, вид компютър. Ако имаме тези апарати, с които работите в момента, както и специалистите, които разпознават различните функции, ние можем да разгадаем, да програмираме и да дадем отговор на всички въпроси. Не се случва така. Вярно, много хубави публикации станаха през тези години, някои от тях много интересни. Но в науката, а и в живота като че ли, винаги е така - хората, които претендират, че имат всички отговори, не са най-добрите съветници. Най-ценни са тези, които знаят всички въпроси и умеят да ги зададат. Така че в човешкия мозък, човешкото функциониране най-вече, има и такава голяма сфера, каквато е емоцията или интуицията, мотивацията. При компютър, ако говорим с езика на математиците и програмистите, къде е мотивацията? А ние имаме такава. Тя е като че ли нещо много по-различно.
Тя е част от емоцията.
Да.
Емоционалните процеси, които протичат в мозъка, ако той бъде наблюдаван в този момент, може ли да бъде онагледено чрез консумирането на глюкоза в различните центрове?
Точно това не може. В началото си казахме, че знаем, че еди-коя си част на мозъка е малко повече свързана с езика, друга част е свързана повече с друга функция. И употребяваме термина центрове. Когато говорим по този начин, ние подхождаме и като че ли вече залагаме един погрешен модел в подхода си. Подхождаме на базата на досегашното ни познание и казваме нашето досегашно познание подсказва, че ако имаме апарат, който да ни показва кои центрове са ангажирани с дадена умствена задача, то значи ние ще сме наясно. Знаете ли как функционира мозъкът? Някои от тези функции сме ги изследвали за пръв път в света с тези апарати. Наблюдавахме пациенти с различни увреди и виждаме, че пациентът има някакъв дефицит. В един момент извършвахме наблюдения със здрави контроли, самите ние участвахме. Докато сме вътре в апарата, занимаваме се с някаква умствена задача, например езикова. Активизираха се не по-малко от 20 центъра в мозъка. За половината от тях ние нямахме обяснение, не знаехме въобще.
В крайна сметка повече са тайните или известните факти?
За мен повече са тайните. Когато говорим за мозък, не съм скептик, по-скоро съм реалист или човек, който е имал е възможността с това, с което разполага съвременната невронаука, да се докосна, да изследвам мозъка. В някои отношения съм бил един от първите, имал съм огромното вълнение с колегите да правим първи стъпки в снега. И въпреки всичко мога да кажа така, което не е песимизъм, а по-скоро би трябвало да зареди мен, а и младите колеги с ентусиазъм.
Дали животните мислят?
Животните имат умствена дейност, така да го кажем.
За бозайниците говорим?
Да, за бозайниците. Говорим за най-близките до нас. Това са примати, маймунските видове. Доста неща разбрахме в последните години, но когато говорим за интелект, според мен животните не са добър модел за изучаване на човешкия интелект, както и не са добър модел за изучаване на дементните състояния, въпреки че има някои, които развиват същите лоши белтъци, каквито развива и човешкият мозък по време на болестта на Алцхаймер. Някои от тях се използват, за да се види какъв е ефектът на някои молекули, някои бъдещи лекарства. Когато говорим за животинския интелект, той е доста по-различен, но имат мислене. С примати много интересни експерименти се водят, аз не съм специалист в областта, но от чисто любопитство съм прочитал някои интересни публикации. В института във Франция имахме екип, който се занимаваше с животни. Малко известен факт е, че лемурите с възрастта развиват в мозъка си същите амилоидни отлагания, каквито развиват болните от Алцхаймер.
Това прави ли ни свързани с лемурите в по-голяма степен?
Не ни прави в по-голяма степен свързани с лемурите. Когато погледнете един маймунски мозък на най-близкия вид до нас, ще видите, че обемът е по-малък, размерът е по-малък, но при мозъка размерът не е от значение, това винаги е било факт, доказан. Виждаме и една голяма разлика - челният дял едва пъти по-малък при маймунките.
Твърди се, че делфините са сред най-умните животни, имате ли информация? Или за кучетата и котките?
Не, никаква информация. Нямам научно наблюдение и не съм се интересувал. В института във Франция работеха само с лемури и то поради факта, че желанието беше да се изследват специално тези амилоидни отлагания, които са в мозъка, и да стане ясно защо едни животни развиват тези плаки по-бързо от други, тъй като и при човека е така. Ние знаем, че лошите белтъци, от които се образуват отлагания в мозъка, една от големите новини е, че те започват да се отлагат много рано, даже някъде около 50-те или преди 50-те години. Само че при някои хора започва да се проявява симптоматика след 60-65-годишна възраст, а други имат подобни лоши отлагания и белтъци и са на 100 години и нямат грам симптоматика. В последните години ние се обърнахме и към протекцията на мозъка. Когато говорим за протективни фактори, четенето е най-протективният фактор за мозъка. Четенето поддържа интелекта, поддържа нормално стареене на мозъка. Мисленето също, но четенето е това, което предизвиква, това, което провокира представността. То минава през функции, които стимулират интелекта.
Кислород, глюкоза и четене. Чудесна рецепта ни казахте. Сега да поговорим за „Най-добрите лекари". Вярвате ли, че това ще озонира малко атмосферата във вашата гилдия?
Да.
Много Ваши колеги казаха, че са убедени, че наистина носи позитивна енергия това усилие да откроим най-добрите, че мотивира. Вярвате ли, че е така?
Аз не съм привърженик на термина „най-добрия". Изключително приветствам и поддържам кампанията, най-вече поради факта, че се създава изключително позитивна атмосфера и се създава повод да се говори положително за медицина и за здравеопазване, защото слагате от самото начало позитивен акцент - най-добрия. При такъв анонс надявам се все повече в България да говорим за най-добрите страни, за най-добрите случки, за най-спасените животи, за най-трудните казуси, които сме разрешили. Естествено, има едно изкушение да почнем да говорим "тъй като аз съм най-добрият, другите са по-лоши". Нека да оставим това настрани. Когато говорим за най-добрия, да говорим само позитивно, това е, което трябва да се случи. Това е, което вашата кампания прави, това е най-добрата й страна. Това за мен е повод да заговори всеки било за неговата болница, специалност, себе си, за каквото и да е, да говори със самочувствие и да говори добри неща. В сферата на здравеопазването в момента има огромна нужда от позитивна енергия.
От кислород.
От кислород и глюкоза. Защото когато го насищаме само с негативна енергия и атмосфера и с негативни факти, упреци и нападки, хули и измислици, първият, който губи, е пациентът. Ние сме след това. Ние сме човешки същества, лекарите не можем да останем безразлични и безучастни.
Още повече, че стресът и отговорността ви са големи.
Винаги съм казвал на мои ученици, студенти, аспиранти, по-млади колеги, а и на моите връстници, човек пред болния не бива да се взима прекалено на сериозно. Това, че съм професор, специалист - да, но болният стои над всичко. Няма срам и не бива човек да изпитва някакво неудобство да попита колегите си, да ги събере и това е, мисля, най-доброто поведение, златното поведение в медицината. Така би трябвало да бъде. Да, всички лекари много обичаме да срещнем благодарния поглед на нашите пациенти. Изключително сме щастливи тогава. Но това много често, особено в специалност като неврологията, не се случва. При нас една част от болестите са дегенеративни, както болестта на Алцхаймер, за които не знаем причината. А след като не знаем причината, не можем да го излекуваме дефинитивно. Така е и с болестта на Паркинсон. Другите болести са автоимунни, никой до ден днешен не знае причината за автоимунното страдание, което значи, че не можем дефинитивно да го излекуваме. Това е една фрустрираща специалност, но не е единствената. Не искам да изкарам невролозите мъченици, далече съм от тази мисъл. При повечето специалности всеки ден е така, особено в големите болници. При нас идват най-тежките казуси, при нас и в сходните на нас болници идват най-тежките казуси от цяла България. И в този ред на мисли отговорността е още по-голяма, защото след нас няма никой. Хората няма къде да отидат на друго място. Ние трябва да дадем максимален отговор на техните очаквания. За съжаление, в здравеопазването и здравето на човека има много неясноти и невинаги можем да отговорим, но съвестта ни ще бъде чиста, когато знаем, че сме положили максималното добросъвестно усилие.
Има ли сега интерес сред колегите Ви, любопитство какво се крие в анкетите, които в момента се обработват, кои лекари са получили най-много подкрепа от своите колеги, най-висока оценка?
Естествено, има интерес, но не е основната ежедневна тема. В Александровска болница според мен работят много голям брой специалисти, но има само 110-120 хабилитирани лица - доценти, професори.
Колко лекари са общо?
1600 човека работят общо в болницата. Хабилитираните са около 120, преподавателите са около 500 човека, което означава асистенти, доценти, професори. Това е сърцето на факултета, сърцето на университета - емоционално, а и силата. 2/3 от националните консултанти са в тази болница. На голяма част от моите колеги, тези, за които говоря, егото е сравнително добре почесано, те знаят, че са най-добрите, знаят, че са много добри, да не казвам най-добрите. И интересът е голям, консултациите им са пълни за месеци напред.
Има ли нещо ново в „Александровска" болница, за което да ни разкажете?
Много неща са се случили , но очакваме и сме с надеждата. Имахме много сериозна подкрепа от страна на министерството, но по-скоро от страна правителството, защото бяхме подкрепени с един наш проект на МРРБ, в който ние сме един от бенефициентите. Става дума за 13 млн. лева. Става въпрос за апаратура. В „Александровска" болница работи един от двата позитронно-емисионни томографа. Искрено бяхме подкрепени, не мога да не го кажа, и лично от премиера, с неговата лична подкрепа нещата се случиха, финализираха, така да го кажем. И средства за изотоп получихме. Но това, което трябва, за да се окомплектова, е един нов хубав ЯМР, за този, за който говорих преди малко, който видях за първи път през 1993 година във Франция. Искрено се надявам до края на тази година или началото на следващата да се случи това и с Александровска болница.
Какво ще вижда този томограф?
Този томограф ще вижда в много по-големи детайли, което означава, че ще има големия шанс някои диагнози да ги поставяме малко по-рано.
Той ще вижда цялото тяло?
Цялото тяло, да.
Има ли такова нещо някъде в България?
Магнитен резонанс има на много места в България, точно този тип се надявам да е първият в страната.
Това значи по-точни диагнози на какъв тип заболявания?
По-точни и по-ранни. Говорим за много заболявания, например в областта на неврологията е множествената склероза, включително някои с ранна съдова патолгия и други, които и сега се поставят, но изследванията костват много повече време.
Онкозаболяания?
Ранни метастази в най-ранната фаза. Съчетанието на позитронно-емисионната томография, която ние имаме, и ЯМР като този, който сме планирали, гарантира изключително ранната диагноза на метастазата. За съжаление, метастазата, онко тъканите консумират повече глюкоза, там метаболизмът е много активен. Местенцата, които виждаме на позитронния апарат, че консумират много глюкоза, знаем, че това са ранни метастази.
Много пъти говорихте за глюкоза днес, глюкоза равно ли е на захар?
Не е равно на захар. И трябва също да се внимава с този термин. Това е хранителен продукт. Захарта е част от глюкозата, но не единствена и не бива да се абсолютизира.
Колко ще бъде модерен този апарат, на световно ниво ли ще е?
На световно ниво, между 30-те процента на водещите апарати в света, така да го наречем. Не е най-най-най. Този, който ще вземем, в много от страните вече е широко разпространена практика, за нас ще бъде първият. Но е изключително добър и достатъчен като степен и като ниво, за да вършим една добра работа.
Кога ще го имате в „Александровска" болница?
Надявам се да е до края на тази година или началото на следващата. Министерство на здравеопазването провежда тръжните процедури. Предвидени са и средства за урологичната практика, за две прекрасни коремни хирургии. Казват, имаме много средства в страната, искаме да правим нови болници. Навсякъде какъв е проблемът? Проблемът са специалистите. В „Александровска" ние имаме специалистите и затова винаги се обръщаме към министерството и към правителството, „Александровска" е институция, на която си струва да й бъде подадена ръка, защото там има много сериозни специалисти, които ако получат адекватни условия на труд, сграден фонд, апаратура, заплащане, ще могат да свършат най-добрата работа.
