Българите не били нещастни, обичали да се представят за такива

Българите не били нещастни, обичали да се представят за такива
Българите не били нещастни, обичали да се представят за такива / www.sxc.hu
Българите не били нещастни, обичали да се представят за такива
54652
Българите не били нещастни, обичали да се представят за такива
  • Българите не били нещастни, обичали да се представят за такива

Българите не са нещастни, а по-скоро обичат да се представят за такива. Това сочат данните от изследване на Института за социални изследвания и маркетинг, проведено сред хиляда пълнолетни българи.

Данните от него опровергават широкоразпространената нагласа, че българите са нещастни и от тях става ясно, че хората у нас смятат за нещастни по-скоро другите около тях.

Социално-приемливото поведение на българите показва, че са нещастни. Това сочи изследването, озаглавено „Българите и щастието". Колкото до щастието, количественото му измерение сред сънародниците ни е малко над златната среда. По скалата от 0 до 10 личното щастие се остойностява на 5,57.

Щастието се свързва най-често със здравето, хармонията в семейството, спокойствието и сигурността. Високите доходи са едва на четвърто място по важност за щастливите българи. Като най-значими фактори за щастие анкетираните посочват децата, физическото здраве и добрите отношения в семейството.

Удовлетвореността от усещането, че страната ни просперира се оценява с 3,85 по 10-степенната скала. Като най-щастливи и удовлетворени се определят хората от 18 до 35 години, които имат високо образование и живеят в големите градове.

Най-нещастни и недоволни са възрастните нискообразовани хора, които живеят в малките градове и селата.

Българите се определят като по-нещастни от европейците, но в световен мащаб общата оценка на щастието ни е по-висока от средната за света.