Бюджетът за догодина скара синдикати и работодатели. Според първите плановете на правителството да няма повишение в минималната работна заплата ще доведе до замразяване на доходите. На противоположно мнение са работодателите, които смятат, че средните доходи в страната растат, а в бюджета е важно да не се залага на безпринципни плащания.
„Минималната работна заплата остава 710 лв. въпреки обещанията на служебното правителство да я увеличи на 770 лв. Останалите възнаграждения се влияят от това. Депутатите биха могли да променят основен параметър като минималната работна заплата, ако служебното правителство беше постъпило отговорно и беше внесло базов вариант на бюджета. Ще настояваме да намерят начин и да актуализират минималната заплата”, каза пред NOVA икономистът от КТ „Подкрепа” Ваня Григорова.
„Минималната работна заплата се определя от МС, а не от НС. Това става ежегодно. Не съм съгласна, че доходите на гражданите са замразени. Статистиката показва, че растат. Средната работна заплата нараства с около 14%. Бизнесът вдига заплатите и не чака МС да определи някакви минимални равнища”, обясни зам.-председателят на БСК Мария Минчева.
Според Григорова изглежда сякаш бизнесът има пари да плаща, но не иска.
„Причината правителството да не коригира минималната заплата е да не нарушим критериите за влизане в еврозоната. Проблем е, че замразяваме минималната работна заплата до линията на бедност, за да влезем в еврозоната, при положение, че всички анализи сочат, че ние трябва ускорено да увеличаваме доходите, за да се доближим до тези в еврозоната. Този нездрав стремеж на всички политически сили на всяка цена да влезем в нея ще го платим ние. Темата за задълженията е тежко преекспонирана .В еврозоната има държави, които са много по-задлъжнели, отколкото в България”, поясни тя.
„Приликата между нас и прибалтийските държави е, че ръстът на възнагражденията надхвърля този на производителността на труда. Това е другият спор, който имаме със синдикатите. Правителството беше изправено пред три възможни опции – първата бе да внесе базов бюджет въз основа на това, което е прието. Тоест, да се внесе бюджет с 6,6% дефицит. Вторият бе да се внесе балансиран бюджет – 3% дефицит. Това означава, че някой от тези служебните министри трябва да вземе решение от къде и кои разходи да ореже, за да достигне балансиран бюджет. Третото е най-малкото зло на база на това, което се случи миналата година. Партиите се грижиха за собствените си потенциални резултати на изборите. При внесен бюджет всички започнаха да наддават. Получиха се редица изкривявания по отношение на пенсионните плащания”, твърди Минчева.
Двете коментираха и идеите на ГЕРБ и служебното правителство да се намалят цените на горивата. Според Григорова, когато се изземат средства от компания, за да се раздават на хората, е възможно тя да увеличи цените.
„Идеята на компенсациите е да борят корена на инфлацията – високите цени на енергоносителите”, поясни Минчева.
„Минималната работна заплата остава 710 лв. въпреки обещанията на служебното правителство да я увеличи на 770 лв. Останалите възнаграждения се влияят от това. Депутатите биха могли да променят основен параметър като минималната работна заплата, ако служебното правителство беше постъпило отговорно и беше внесло базов вариант на бюджета. Ще настояваме да намерят начин и да актуализират минималната заплата”, каза пред NOVA икономистът от КТ „Подкрепа” Ваня Григорова.
„Минималната работна заплата се определя от МС, а не от НС. Това става ежегодно. Не съм съгласна, че доходите на гражданите са замразени. Статистиката показва, че растат. Средната работна заплата нараства с около 14%. Бизнесът вдига заплатите и не чака МС да определи някакви минимални равнища”, обясни зам.-председателят на БСК Мария Минчева.
Според Григорова изглежда сякаш бизнесът има пари да плаща, но не иска.
„Причината правителството да не коригира минималната заплата е да не нарушим критериите за влизане в еврозоната. Проблем е, че замразяваме минималната работна заплата до линията на бедност, за да влезем в еврозоната, при положение, че всички анализи сочат, че ние трябва ускорено да увеличаваме доходите, за да се доближим до тези в еврозоната. Този нездрав стремеж на всички политически сили на всяка цена да влезем в нея ще го платим ние. Темата за задълженията е тежко преекспонирана .В еврозоната има държави, които са много по-задлъжнели, отколкото в България”, поясни тя.
„Приликата между нас и прибалтийските държави е, че ръстът на възнагражденията надхвърля този на производителността на труда. Това е другият спор, който имаме със синдикатите. Правителството беше изправено пред три възможни опции – първата бе да внесе базов бюджет въз основа на това, което е прието. Тоест, да се внесе бюджет с 6,6% дефицит. Вторият бе да се внесе балансиран бюджет – 3% дефицит. Това означава, че някой от тези служебните министри трябва да вземе решение от къде и кои разходи да ореже, за да достигне балансиран бюджет. Третото е най-малкото зло на база на това, което се случи миналата година. Партиите се грижиха за собствените си потенциални резултати на изборите. При внесен бюджет всички започнаха да наддават. Получиха се редица изкривявания по отношение на пенсионните плащания”, твърди Минчева.
Двете коментираха и идеите на ГЕРБ и служебното правителство да се намалят цените на горивата. Според Григорова, когато се изземат средства от компания, за да се раздават на хората, е възможно тя да увеличи цените.
„Идеята на компенсациите е да борят корена на инфлацията – високите цени на енергоносителите”, поясни Минчева.
