Златина Толева е мултидисциплинарен артист и е завършила антропология - образование, което успява да приложи по своеобразен начин в разнопосочните инициативи, с които се занимава. Работила е в Националната комисия на България за ЮНЕСКО, реализира мултикултурните събития на "Глобал Вижън Съркъл". Тя е отличена в „40 до 40" заради провокативния си проект "Театър на сетивния Лабиринт". Театърът на сетивния лабиринт без съмнение е изкуство на бъдещето, защото успява да преплете в себе си елементи на пърформанс, театър и музика. Неговите събития се случват на тъмно, за да провокират и изострят въображението и сетивата - обонянието, вкуса, слуха, тактилността. Златина е отдадена и на още един предизвикателен проект - "Институт за изследване на тишината".
Как да разпознаваме живота като ценен миг и възможност да се преоткриваме, защо във всеки човек се крие безграничен творчески потенциал и с какво можем да провокираме всичките си сетива да започнат да възприемат друг вид реалност? Отговори на тези въпроси и полезни житейски мъдрости ни сподели Златина в интервюто си за Дарик радио.
Какво представлява "Театър на сетивния лабиринт" ?
Златина Толева: За него трудно се говори, тъй като е преживяване отвъд думите и то трябва да бъде преживяно. Ако трябва да опиша, ще кажа, че той е един интерактивен пърформанс, в който публиката не е поставена в ролята на зрител, в която класическия театър я поставя. Тук всеки зрител е сътворец и участник в театралното взаимодействие. Това е театрален процес, който въвлича и отваря всички сетива. Често се случва да се ходи в тъмното или със затворени очи и това дава възможност останалите ти сетива да се събудят и да възприемат друг вид реалност, освен това, което ни дава визуалното.
Какво отношение към това има антропологията ?
Това е театър, който е site specific и работи с конкретния контекст на мястото и общността. Антропологичният интерес към общностите, към новото и неизследваното много добре се вписва и ми дава възможност да изследвам.
Съжалявам за нетактичния въпрос, но колко Ви остава до 40 ?
Още 10 години.
С гостите от 40 до 40 често обсъждаме тази граница, и стигаме до извода, че тя е само формална. Това е момента, в който може би опита и ентусиазма са на едно ниво.
Възрастта, дали 40 или друга, е едно число. Не мисля, че тя е определяща за ентусиазма, а по скоро очите, през които гледаме. Светът е необятен и всъщност във всеки един момент човек може да се насочи към откриване на нещо ново и това му носи радост и вдъхновение.
Най-ценният урок от родителите е...
Безусловната любов, с която са ме дарили.
Много от отличените в „40 до 40" споделят подобни неща. Смятате ли, че родителското отношение способства за успешното развитие на една личност?
Много е важна цялостната среда, в която човек израства - да го подкрепя безусловно, да му дава сила и признание. Ако човек израсне по този начин и се формира като личност с идеята, е той е уникален и ценен, това ще му даде сила да посрещне всякакви предизвикателства.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
„Курс по чудеса".
Може би колкото и да работи човек за успеха, винаги му трябва и някаква искра, как мислите ?
Като казах чудо, имах предвид чудото на малките, ежедневни неща: на срещата на двама човека, на това да откриеш интересна светлина в прозореца на съседа. Тази специфична настройка, която придобива ума и съзнанието, за да разпознава живота като чудо и като уникален миг, който ни е даден като възможност за преоткриване и радост. Може би, ако живееш с усещането, че живееш в един свят на чудеса, а не разомагьосан и банален, това ти отваря също много повече възможности.
Успехът за мен е...
Успехът за мен е да намериш онова, което е най-подходящо за теб.
Това не е ли вид чудо ?
Да и най-голямото чудо според мен е да се разпознаеш и да си намериш призванието, да го отстояваш и да вървиш по пътя си.
Какъв беше този процес за Вас ? Лесно ли се открихте ?
Този процес при мен все още не е свършил. Радвам се, че постоянно мога да експериментирам с много различни неща, с които се занимавам. Антропологията е част от този процес, защото тя е доста широка и дава възможност човек да изследва различни посоки. Не е лесен този процес, но е вълнуващ.
Вярвам във...
Вярвам в безграничния творчески потенциал и креативността на всеки човек. Тук не говоря за твореца и за изкуството с главно „И", а за кративната творческа енергия, която е присъща на всяко дете. Ако тя не бъде заглушена от нормите на обществото, прави човека творец.
Вие вярвате във всеки, но не всеки вярва в себе си. Как мотивирате, как запалвате искрата у хората около Вас ?
Това може би е свързано с факта, че често си даваме по-ниска оценка, от колкото другите ни дават. Това, което ние правим с екипа на „Глобал Вижън Съркъл" и Театъра на сетивния лабиринт е да предоставяме възможности за игра и за сътворчество. Много е важно човек да има среда, която го подкрепя да започне да твори, от колкото да бъде сам ,затворен, с високите си критерии за това кое е хубаво и правилно.
Като малка исках да...
Исках да стана танцьорка.
Какво се случи с тази мечта ?
Тя е до голяма степен реализирана. Всъщност аз съм танцьор по душа и винаги съм се занимавала с танци. Докато учих в университета осъзнах, че всъщност има нещо нереализирано в тази посока за мен, а и този път не беше напълно затворен и започнах да уча танцов театър. Тогава осъзнах, че танцът ме интересува повече като средство за комуникация, за връзка със себе си и с другите, отколкото като изпълнителско изкуство. За това в момента използвам танците именно като изразно средство, но нямам желание да бъда балерина например.
Как приемате участието си в мини обществото "40 до 40" ?
Аз всъщност не знаех, че съм номинирана. Разбрах от една приятелка, която също е сред отличените. Видях мисията на проекта и се зарадвах, че съм част от едно общество на креативни и вдъхновяващи хора. После разгледах останалите отличени и се оказа, че с много от тях се познавам, правим общи проекти и се движим в една посока. А близките ми го приеха като нещо естествено.
Давам си сметка понякога, че наличието на едно такова общество - заредено с позитивизъм, което вярва, че няма граница, което знае, че чудесата се случват, ако достатъчно силно вярваш в тях и работиш за тях - може да предизвика негативни усещания у обикновен песимист. Така ли е и какво бихте казала на такива хора ?
На такива хора просто им отваряме пространство да се присъединят, привличаме ги, а дори им даваме повече внимание, тъй като песимистично настроените хора се чувстват по-зле и имат нужда от повече грижи и внимание. Въвличаме ги, но ги оставяме сами да изберат дали да тръгнат по нашия път.
Дали успехът е въпрос на личен избор ?
Да и на лично светоусещане, защото хората са удовлетворени от различни неща, мотивират ги различни цели. За това е много трудно да съдиш някой от собствената си позиция, защото гледате от различни камбанарии.
Кой е най-странният коментар, който си чувала за себе си, по повод на това, с което се занимаваш?
Сега ми изникна в съзнанието, когато разказвам на баща ми какъв ще е новият ми проект например, и той ми казва „аха, ти учиш и работиш все за безработна". Може би тази свобода на проектно действие му се струва различно от това, което той познава.
