Знамето на поделението в Смолян е било развято от капитан Крум Караиванов, изпълняващ длъжността заместник-началник на Учебен център за високопланинска подготовка и младши сержант Трендафил Кехайов - инструктор по алпийска и ски подготовка в Учебният център на 101 алпийски полк - Смолян.
Това е станало минути, след като двамата покорили върха, който се намира на 4 478 метра височина и се счита за един от най-опасните на планетата, но въпреки това привлича около 2000 алпинисти годишно, които искат да го изскачат.
През 2018 г. двамата военнослужещи стъпват на връх Пунта Пеня, който със своите 3 343 метра е най-високият връх на Мармолада и на Доломитите. През 2019 г. те са част от отбора на алпийския полк, завършил успешно най-престижното и тежко военно състезание „Еделвайс райд" в Австрия, в което изминават 40 км и преодоляват 4 000 метра положителна денивелация за 2 дни с раници от по 25 кг и оръжие.
Планирането за изкачването на връх Матерхорн започва още през зимния период с добра предварителна подготовка - с ежедневни занятия по специализирана ски подготовка, по-късно по време на летния полеви лагер, на курсовете по специализирана алпийска подготовка и тренировъчни изкачвания в Рила и Пирин.
На 22 юли, военнослужещите по време на домашен полагаем отпуск, подпомогнати финансово от спортен клуб „ Алпинист 101“ - Смолян, се отправят от България към Швейцария, като за 36 часа преминават през Сърбия, Хърватска, Словения, Италия, достигат Швейцария и се настаняват в къмпинг Теш, намиращ се на 22 км от Цермат - изходната точка за достигане на крайната цел.
На 24 юли, след нощ, прекарана в къмпинга, се отправят към хижа Хьорнли, намираща се на 3 260 м., откъдето започва изкачването към върха. Същият ден вечерта достигат заслон Соловей - 4 000 м. и там остават за климатизация и почивка.
На 25 юли в 05.30 часа, тръгват към върха. Теренът е изключително труден, стръмен и опасен. Движейки се с равномерно темпо, двамата достигат до снежният пояс на 4 300 м. В 10.00 часа върхът е достигнат и чувството на радост и задоволство е видимо.
Гледката е величествена. В далечината се виждат покритите със сняг и лед върхове Брайтхорн, Поллух, Кастор, Лискам. След няколко снимки започва по-трудната част от това приключение - слизането до изходната точка.
Спускайки се по фиксирани въжета, малко преди заслона, започва да вали градушка и да духа силен вятър. За щастие на двамата заслонът е близо и те успяват да се подслонят.
С напредването на вечерта времето става все по-кошмарно. Вятърът се усилва, падат гръмотевици, вали градушка. Взема се решение вечерта да се прекара в заслон Соловей.
На 26 юли, утрото възнаграждава двамата военнослужещи с изключително тихо и спокойно време, което е знак да тръгнат надолу. След 4-часово спускане достигат хижа Хьорнли, където двамата се поздравяват с успеха.
Следва слизане до лифта, оттам до Цермат и прибиране в къмпинга.Там правят дълга почивка и се подготвят за пътуването към България.
И двамата военнослужещи са категорични, че това е успех за целия личен състав на 101 алпийски полк и без подкрепата от спортен клуб „Алпинист 101“ и от командира полковник Димитър Кацаров това не би било възможно да се случи.