Осем занаятчии ще вземат участие в Майсторската надпревара по каменоделство - едно от най-важните събития по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 6 до 9 септември. Те ще работят с камък, пресъздавайки предмет от Българското възраждане. Второто произведение, с което ще се представят е по техен избор.
 
За стиловите особености на каменната пластика по време на Българското възраждане разказва Георги Георгиев, уредник в музея е главен организатор на Майсторската надпревара.
 
„Каменни изображения от времето на Българското възраждане могат да се открият по чешми, мостове, църковни, административни и жилищни сгради, по надгробни плочи и оброчни кръстове.
 
Българската каменна пластика притежава богато сюжетно разнообразие, което е свързано с: изображения на хора, на светци и ангели; растителни мотиви; изображения на животни; различни архитектурни и геометрични форми; изображения на небесни светила и др.

 
Пресъздаването на образи и фигури на хора е характерен мотив по чешми и мостове. То е свързано с традиционните представи за „вграждането” на човешка сянка или човешки ръст, за да се гарантира здравината на съоръжението. Цели човешки фигури присъстват по църковни и манастирски сгради, както и по къщи. Най-често са представени строителите на сградите.
 
Единично или групово, най-вече по църковни сгради, присъстват изображенията на светци, ангели, архангели и др. Характерен мотив са конните фигури на светците Георги и Димитър. 

Други каменни изображения представят фигурите на животни. Обикновено се скулптира фигурата на лъв. Вярва се, че лъвът спи с отворени очи и охранява мястото, където е поставено изображението му. Други представяни животни са гълъбът, двуглавият орел, змията, рибата.
 
Някои митични персонажи украсяват пространството над вратите на възрожденските църкви. Това са ламята, драконът, птицата феникс и др.
 
Растителните мотиви украсяват чешми, входни врати, прозорци. Разпространен мотив е розата, карамфилът, лозата, кипарисът, дървото на живота. Типичен мотив в украсата на чешмите е розетата – художествена стилизация на многолистна маргарита.” 

Уредникът Георги Георгиев информира още за имената на осемте каменоделци, които ще участват в Надпреварата. Това са:
Валерий Ганчев от с. Кунино, обл. Враца;
Дарин Ганчев от София;
Елин Георгиев от Аксаково;
Индия Кърмова от София;
Петър Кръстев от Роман;
Петър Петров от с. Беляковец, обл. Велико Търново;
Румен Барфончофски от Враца;
Филип Филипов от София.
 
В Младежката секция от Майсторската надпревара по каменоделство са одобрени трима участници:
Денис Христов от Враца;
Иван Симеонов от Враца;
Павел Гетов от Роман.