Съвременният човек има необходимост от известна подготовка, за да посрещне Гергьовден. Не е толкова просто, колкото може да си помисли някой. Е, да, възможно е човек да го преживее в домашна обстановка. Да си купи агнешко месо, сирене и погача от магазина. Да погледа по телевизията или във Фейсбук как се залюляват гергьовденските люлки и кантар, как се играе гергьовденското хоро. Наистина е възможно и така.
Но който иска да усети истински празника – мястото е „Етър”-а. Още на 5 май в музея се представят традициите, свързани с Гергьовден. Така посетителите научават не само практическите действия за празника, но и тяхната символика. Ако хората в миналото толкова ревностно се придържат към традициите, това означава, че знаят за отражението им върху човека, фамилията, населеното място.
Защо хорото е гергьовденско? Защото се играе на деня, посветен на св. Георги, в песента, която озвучава музей „Етър”, Гергана е главната героиня, а съдбата й дотолкова вълнува останалите, че са я разказали в мелодия.
Силвия Георгиева танцува във фолклорен ансамбъл „Боженци”. В „Етър”-а тя не само се хвана на хорото, но се залюля и на люлка.
„Обичам българските песни и танци. Традициите трябва да се спазват и да се предават на децата ни. Така ще пребъдем през вековете”, убедена е Силвия Георгиева. Тя обяснява, че на хорото се хващаш за здраве. На люлката пък се залюляваш, за да има благодат през годината. Велимира Стоилова, която също като Силвия е в народна носия, е научила, че залюляването на люлката на Гергьовден помага да намериш любимия човек. Той вече е до нея, но Велимира се качва на люлката „за здраве”, както според нея гласи поверието.
Мариела Георгиева за първи път бие масло. Това се случва в автентична обстановка, а Мариела може да види това толкова нетрадиционно за нашата действителност действие от истински кулинарен майстор – Вейлада Мутафчиева. Мариела Георгиева много държи да бъде снимана в Балканската мандра, където посетителите не само наблюдават, но могат и да се включат активно в създаването на този ценен хранителен продукт. Съпругът на Мариела и техният син помагат активно с камерите на мобилните телефони за съхраняване на спомена за това преживяване.
„Днес никой не прави такова нещо. Затова искам да е документирано. Колко съм научила, ще се разбере от резултата”, усмихва се Мариела.
Демонстраторът Вейлада Мутафчиева разказва какво е необходимо, за да се получи истинско масло. На първо място – стадо, което да издоиш. Млякото се оставя да прокисне ден-два, след което се налива в буталката и започва неговото ръчно биене. Процесът е дълъг, но резултатите са удивителни. Вейлада обяснява, че при биенето на масло не важи познатото от телевизионния екран, но спорно внушение, че нещата стават „бързо, лесно, вкусно”. Бавно, трудно, затова пък с уникален вкус – така се създава маслото в Балканската мандра.
В хляба, който се приготвя на Гергьовден има много символика. Водата, която се използва е „мълчана” и е взета от три кладенеца. В нея са потопени билки. Върху погачата са изобразени кошара, овце, слънце.
Какво още се слага като изображение и какъв смисъл има всяко – може да разберете от специалистите, които на 6 май представят в музей „Етър” тази част от гергьовденската обредност.
В музея вече започва нещо особено интересно – постановката „Юнаци с умни калпаци”. Предназначена за публика от всяка възраст, с много хумор, тя разказва за четирима юнаци, които пазят селото си от една ламя. Дали пък всеки от тях не се изживява като един човешки вариант на св. Георги, който побеждава змея?