Объркани съюзници, ухажвани противници, вълнения сред американската политическа класа: европейската обиколка на Доналд Тръмп и опита му за сближаване с Владимир Путин ускориха големия дипломатически трус, желан от президента иконоборец на САЩ, но изглежда предизвикаха също нова съпротива във Вашингтон.
Какво е бъдещето на американско-руските отношения, пита журналистът Франческо Фонтемаджи в коментар за АФП.
Гвоздеят на пътуването - срещата на върха в Хелзинки в понеделник с руския му колега, не доведе до никакви решения за множеството международни кризи, като се започне от Сирия, мине се през Иран и разоръжаването и се стигне до Украйна. Това предизвиква почти облекчение сред западните наблюдатели, които се опасяваха от изненадващи отстъпки от страна на Доналд Тръмп.
Двамата държавници обещаха да сложат ново начало на американско-руските отношения, които са достигнали една от най-ниските си точки.
Това беше едно от предизборните обещания на Доналд Тръмп, който досега беше възпиран от подозренията, предизвикани от руската афера: намесата на Москва в президентските избори в САЩ през 2016 г., потвърдена от американското разузнаване, и подозрения за сговор между екипа на републиканския кандидат и Кремъл. Всичко това е обект на разследване, което трови мандата на милиардера в Белия дом.
Но съществува риск, че изявлението на Доналд Тръмп на пресконференцията с Владимир Путин, по време на която той сякаш придаде по-голяма тежест на отричането от страна на руския президент, отколкото на докладите на собствените си разузнавателни служби, може да е засилило десетократно тези подозрения. Още повече, че стопанинът на Кремъл призна, че е желал победата на своя колега.
„Той не скри достатъчно картите си и изявлението му в Хелзинки се превърна в САЩ в стряскащо ужилване”, казва пред АФП Ъруан Лагадек, преподавател в университета „Джордж Вашингтон”. Вследствие на това Доналд Тръмп вероятно ще трябва отново да остави настрани затоплянето на руско-американските отношения.
От вторник насам той е принуден да дава обяснения, като твърди, че е допуснал грешка на езика и демонстрира доверието си в американското разузнаване, без да е ясно дали това ще се окаже достатъчно да успокои полемиката. Белият дом публикува изявление, изброяващо всички предприети мерки срещу „злонамерените действия на Русия” - лоша поличба за толкова желаното сближаване.
Кои са съюзниците и кои са противниците на САЩ? Хелзинки беше последният етап от обиколка, която подложи на тежко изпитание съюзниците на Вашингтон. НАТО, ЕС, Германия и Великобритания бяха подложени на критиките на президента на САЩ, както преди тях Канада и Г-7, на фона на търговска война.
Поради това контрастът с обявената хармония с руския президент, предполагаем противник на САЩ, беше изненадващ, особено след топлите снимки със севернокорейския лидер Ким Чен-ун през юни.
Тази обиколка „показа, че президентът вече няма никакви задръжки и действа съобразно дълбоките си вътрешни убеждения за това каква трябва да бъде ролята на Америка в света”, смята Томас Райт, от мозъчния тръст института „Брукингс”. Според него това включва „противопоставяне на съюзите и на свободната търговия и подкрепа за силните авторитарни лидери и за Русия”.
Инициативата за „сдържане” на президента - понякога наричана „оста на възрастните” - за която в началото на мандата на Тръмп се смяташе, че са организирали членове на неговата администрация, се е провалила, добавя със съжаление Томас Райт.
Според Ъруан Лагадек „Тръмп е доста предвидим: той е убеден, че трябва да спазва обещанията си, каквито и да са границите им” и „иска да бъде антиподът на Обама”, изтривайки решенията на своя предшественик от Демократическата партия. И няма значение дали това включва скъсване с десетилетия на дипломатически традиции.
Може ли Тръмп да издържи на това сътресение? Номерът с Путин може да е показал границите на неговия подход: гласовете в подкрепа на Тръмп са изключително редки във Вашингтон.
Някои като бившия дипломат Аарон Дейвид Милър, дори правят паралел с действията на Тръмп във връзка с Шарлотсвил. След насилието в този американски град президентът смрази политическата класа, поставяйки на равна нога расистките и антирасистките протестиращи. Този път той постави на равна нога САЩ и Америка.
„Два дни на позор, по време на които един американски президент говореше за морална равнопоставеност; не успя да осъди един противник на американците и групите, проповядващи омраза; и предаде американските ценности и интереси”, заяви той в Twitter.
Обаче „Русия е червена линия за републиканската върхушка, това е капката, която ще събуди съпротивата”, предупреждава Ъруан Лагадек и допълва: „Той ще се изправи пред незабавна враждебна реакция”.
Според преподавателя от университета „Джордж Вашингтон”, този епизод може дори да промени „вътрешното равновесие на американската политика”, защото „Конгресът ще се принуди да си върне контрола и да се сблъска с изпълнителната власт, за да държи под контрол Тръмп и външната му политика”.
Председателят на сенатската комисия по външните работи Боб Коркър изглежда му дава основание „Дигите най-накрая се пропукват”, заяви сенаторът републиканец в Twitter след критики, отправени от много негови колеги, дори от лагера на президента. „Време е Конгресът да премине към по-бързи действия и да си върнем прерогативите”.