Защо съпругите на държавните глави са обличали омачкани дрехи, поради какви причини са показвали голи рамене или са обличали достъпни марки облекла? Тоалетът им може да се превърне във въпрос от политическо, пише Би Би Си.
„Твоята жена трябва да води, а не да следва другите”, казвал на президента Кенеди дизайнерът Олег Касини, който изпълнявал полуофициалната длъжност „секретар по стила” на Жаклин Кенеди.
Причина за тази реплика станал вечерен тоалет с голи рамене: подобна волност се сторила прекалена дори на президента, който сам настоял Касини да се заеме с облеклото на първата дама. Опасенията били напразни, тъй като жените по цял свят наблюдавали с възторг госпожа Кенеди и се опитвали да ѝ подражават, доколкото им е било възможно.
Някога за съпругата на известен политик е било достатъчно да се облече прилично, от гледна точка на дипломатическия етикет и обществения морал. Не били необходими никакви допълнителни хитринки. Първата дама можела да участва активно в благотворителни и социални проекти, както правела Еленор Рузвелт или да се грижи тихо и кротко за удобствата на държавния глава. Новата ера започнала в средата XX век, когато президентските съпруги започнали да се показват по телевизията.
Изборът на правилния тоалет се превърнал във въпрос на политически престиж. Отдавна отминало времето, когато съпругата на президента Ейбрахам Линкълн е носила рокля на моделиера Чарлз Фредерик Уърт. Първата дама може да се възхищава колкото си иска от френските дизайнери, но удоволствието да носи техни модели, без да бъде критикувана за това, може да си позволи само Брижит Макрон. Останалите трябва да демонстрират подкрепата си към родните производители.
Това не ги огорчава никак, особено когато става въпрос за първите дами на африканските държави Естер Лунгу от Замбия, Хинда Деби от Чад, Моника Гейнгос от Намибия и Сика Белла Каборе от Буркина Фасо. Те с видимо удоволствие носят тоалети с характерни африкански рисунки и аксесоари, вдъхновени от традиционното облекло.
Всеки може да претърпи провал при избора на облекло, но за първата дама това може да има дълготрайни последици.
Появата на Мишел Обама с непокрита глава и ненужно ярко облекло при срещата с краля на Саудитска Арабия предизвика крайно неодобрение в ислямския свят. А посещението на Карла Бруни, облечена с намачкан костюм с панталон и износени обувки на инаугурацията на Франсоа Оланд по-скоро беше проява на обмислен жест, демонстриращ недоволство посредством стила на облеклото.
Впрочем, Мишел Обама не по-малко съзнателно опрости стила си на обличане, като започна да носи рокли от по-евтини вериги магазини, с цел демонстриране на „близост с народа”.
„Аз нямах 3 000 чифта обувки, а само 1060”, оправдава се Имелда Маркос – съпруга на сваления филипински диктатор Фердинанд Маркос.
Ева Перон също получи своята доза упреци заради излишно луксозните си тоалети.
Нанси Рейгън всячески подчертава, че роклите ѝ от известния с космическите цени дизайнер Джеймс Галанос не са много и тя много държи на тях.
Дори съпругите на лидерите на арабски държави, където разкошът е въпрос на чест, в наши дни, за да не дразнят излишно данъкоплатците, предпочитат по-скромното облекло, издържано в национален дух.
Раздразнение, примесено с възхищение – именно такива чувства предизвикаше у съветските граждани Раиса Горбачова, която се обличаше в „Дома на модата” в Москва. Жените на съветските лидери по традиция оставаха в сянка. За Никита Хрушчов се чуваха неодобрителни коментари, че „мъкне своята Нинка навсякъде”. Нина Хрушчова не се отказва от образа си на обикновена съветска жена и по време на посещението в САЩ контрастът с блестящата Жаклин Кенеди беше потресаващ. За сметка на това Раиса Горбачова не отстъпваше по нищо на Нанси Рейгън.
Да си първа дама не е никак лесно. Ако облече нещо много късо, отворено или впито по тялото, както правят Брижит Макрон и Мелания Тръмп, непременно ще последват критики в пресата. Ако облече нещо по-семпло и незабележимо, потребителите в мрежата ще възнегодуват, тъй като първата дама олицетворява всички жени в страната.