Ако сте прекарали напрегната работна седмица сред смога на София, ден в природата през уикенда ще ви се отрази добре. За щастие столицата ни е заобиколена от красиви планини, които предлагат прекрасни условия за туризъм с добре маркирани и поддържани маршрути. Един от тях екопътеката в Лозенската планина, водеща до връх Половрак, който привлича стотици туристи и зима, и лете.
Планинският въздух, красивите гледки отвисоко, приятната умора от разходката, както и необходимостта да изгорите калориите, натрупани около празничните трапези, са само част от причините да го изкачите.
Със своите скромни 1182 метра, връх Половрак е трети по височина в Лозенската планина, която географски спада към Ихтиманската Средна гора. До горе има няколко маршрута, като най-предпочитан е този от село Лозен (Долни Лозен). Началото му започва от централата на БЧК, а до върха може да стигнете за около 2 часа, водейки се по червената маркировка.
„Едно от най-хубавите села в софийската околност“ - така писателят Стоян Чилингиров описва село Лозен, намиращо се в подножието на планината, между магистрала „Тракия“ и „Околовръстното шосе“ на София.
Името на върха се среща още като Полуврак, Полувраг и Половраг, а според изследователите има тракийски произход и означава „орлов поглед“ или „орлов взор“. Изкачвайки се до горе, човек наистина има чувството, че се е сдобил с такъв.
Пътеката има и образователен елемент. Тя преминава през манастира „Свети Спас“, който е най-източната обител на възникналия през XIII век манастирски комплекс Мала Света гора. Плячкосан от османците през 1382 година, манастирът е възстановен през XVII век и приютява в себе си училище и калиграфска школа. След това манастирът е опожарен, но през 1821 година е издигнат наново от старите си основи. Тогава е изградена и сега съществуващата църква, чиито стенописи изографисал самият Никола Образописов, подпомаган от ученици от прочутата Самоковска школа.
През Възраждането манастирът се превръща в средище на националноосвободителното движение, а легендите дори разказват, че в него е отсядал самият Апостол на свободата Васил Левски.
До 1900-та годината Лозенската обител е мъжки манастир, но после се преобразува в девически.
Дворът му може да се окаже познат за любителите на българското кино, защото в него са снимани някои от сцените на култовия криминален сериал „Под прикритие“.
Пътеката пък е осеяна с чешми, пейки за почивка и беседки, а красивата широколистна гора ще бъде прекрасен фон за всяка снимка.
Няколко метра под самия връх се намира Мемориалът на незнайния четник от Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Преданието разказва, че в горите под върха се е крил бунтовник, на когото овчарите от селото носили храна и дрехи. След предателство обаче той е заловен и убит. След Освобождението на гроба му е издигнат малък паметник и оформен парк.
„Вместо кандила блещукат звездите на назнайно падналите български великани“, гласи надписът на паметника.
И така, вече сте на самия връх, а от него се разкрива изключителна панорамна гледка към София и Софийското равно поле, Стара планина, Витоша, Плана, Рила, язовир „Искър“ и селата Лозен и Долни Пасарел.
Каквато и да е личната ви причината да ходите в планината, помнете едно - тя ни дава много и не ни иска нищо в замяна, затова я пазете чиста!