Половината от астматиците у нас не са диагностицирани
100984
Your browser doesn’t support HTML5 audio
Половината от астматиците у нас не са диагностицирани
Половината от астматиците у нас не са диагностицирани
Половината от астматиците в България не са диагностицирани, а само 50 на сто от диагностицираните провеждат лечение. Това съобщиха пулмолози по време на кръгла маса за белодробното заболяване, която се проведе в парламента.
Липсата на кърмене, тютюнопушенето на родителите и замърсената околна среда са сред основните фактори, които отключват астма при децата.
Освен от липса на кърмене, рискът от отключване на астма се увеличава и при раждане чрез Цезарово сечение, обясни един от най-добрите алерголози у нас доц. Мария Стаевска: "Ако се роди естествено и след това бъде кърмено, шансът е доста различен от това, ако детето се роди с Цезарово сечение и не стане поселването на нормалните бактерии, както е при нормалното раждане. Ако се храни изкуствено, също се увеличава рискът".
"Единствено кърменето намалява риска от астма вече и при 6-7-годишни деца и 14-16-годишни деца. Всички останали фактори като ниско тегло при раждане, (което, между другото, е много свързано с тютюнопушенето), пушенето на майката и бащата, тоест пушене в къщи, антибиотиците в ранна детска възраст, особено първата година повлияват изключително неблагоприятно микробиома", обясни доц. Стаевска.
Симптомите на астмата се изразяват в пристъпи на кашлица, задух, затруднено дишане,хронична умора, чести настинки и проблеми със съня. Много често обаче от появата на тези симптоми до диагностицирането на астмата минават години.
"Много често при първичната помощ, общопрактикуващите лекари не мислят първо за астма, най-често смятат, че това е остър бронхит. Започват няколко курса антибиотици в опит да бъдат купирани тези симптоми. За съжаление, това води действително до много голямо забавяне на диагнозата. Знаете проблемите с направленията, лимитите на Здравната каса, да не говоря до болка познати неща", коментира още алерголожката.
Друг от проблемите, които доц. Стаевска изтъкна, е липсата на заплащане на основни методи за диагностика на астмата, какъвто е например спирометрията.