5 партии влизат в следващия парламент, две са на ръба
5 партии влизат в следващия парламент, две са на ръба
Новата политическа ситуация в страната е довела до спад в подкрепата за двете основни партии - по-голям при ГЕРБ - между юли и август, а през септември и октомври особена нова динамика няма. Така обобщават анализаторите от "Галъп интернешънъл болкан" социологическата ситуация у нас в последните няколко месеца според данните от редовните ежемесечни независими изследвания на агенцията, включително и последното проучване "лице в лице" между 1 и 9 октомври сред 803 души.
Като че ли спря динамиката и в искането за предсрочни избори - не продължи да расте, макар да остана високо, коментират те. Според тях коронавирусът е довел до рязък ръст на икономическата тревога още преди протестите, но след това тя е спряла да расте и се е установила на новите си по-тревожни нива. Времето ще покаже дали обществената тревога за икономиката ще продължи да се увеличава, скоро ще стане ясно дали цялостното "зацикляне" е "плато" преди успокояване или е "стъпало" към още по-негативни периоди, отбелязват от "Галъп".
Днес подкрепата за основните формации е останала по-ниска отпреди и е на практика еднаква при БСП и ГЕРБ, показват данните от последното изследване, проведено между 1 и 9 октомври. Така се е заличил и авансът, който ГЕРБ имаше преди това. БСП и ГЕРБ се движат в последните три месеца на нива от около 13-15 на сто от всички имащи право на глас в открит въпрос, докато преди началото на протестите се движеха между 18 и 22 на сто с превес на ГЕРБ. В момента БСП има декларативна подкрепа от 13,5 на сто, а ГЕРБ - от 13 процента, според данните от проучването.
След първоначалния трус през юли-август, през септември и октомври настава по-скоро повторяемост на данните, отчитат от "Галъп". Засега изключението от настанилата се статичност е едно основно - расте сумата на отговорите от типа "няма да гласувам" или "не подкрепям никого" (до общо 37,6 процента през този месец).
Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще. Затова има и търсене за "трети вариант" - негласуване или извънпарламентарни и нови формации. На това се дължи и високият резултат, а може би дори и продължаващ ръст на "Има такъв народ" - до 8,6 на сто от всички имащи право на глас през този месец.
Сега трябва да се види дали и доколко новата ситуация с коронавируса ще повлияе и на политическите нагласи.
ДПС остава стабилно и дори е показало белези на укрепване в хода на протеста, а в този месец е на ниво 6,9 на сто от всички имащи право на глас.
"Демократична България" е взела още през лятото "стъпало" нагоре - от традиционните си 2-3 на сто от всички имащи право на глас, до близо 6 процента, но после не е продължила нагоре и сега дори показва белези на ерозия до 5 на сто през октомври. Във вътрешнокоалиционните баланси своята тежест решително е умножила "Да, България". Другата протестна формация - мрежата около Мая Манолова - също леко "отскочи" в началото на протестите до ръба за влизане в НС, и сега се движи по този ръб с 2,5 на сто от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави сектор от около 140 хиляди потенциални гласа, коментират анализаторите. Според тях важно обстоятелство при Манолова е, че пролетта и лятото на практика са съвпаднали със самото създаване на нейната мрежа, а успехът зависи от възможността за нейното разширяване.
От "Галъп" посочват, че "Обединени патриоти" още преди политическия трус от лятото са около ръба за влизане в НС и засега като че ли не са претърпели нова сериозна щета от протеста. През октомври те имат 2,3 на сто, или около 130 хиляди потенциални гласове - около бариерата на последните избори за Народно събрание. "Воля" също не се е повлияла особено - партията се движи на константни нива, при които самостоятелното влизане в НС би било трудно, ако изборите са днес. През октомври "Воля" е с 1,8 на сто или потенциал от близо 100 хиляди гласа, според данните.
От "Галъп" уточняват, че в калкулацията на гласове следва да се отчита, че не всички от тях са еднакво "твърди" и в оставащите месеци решаваща ще се окаже кампанията, "финалния спринт", който различните формации могат да направят и т.н. Измежду останалите формации засега никой няма видим "отскок", но е възможно да има скрита подкрепа, която да се прояви в самите избори, коментират анализаторите и допълват, че така засега седем формации имат перспектива да са в следващия парламент, като две от тях са около ръба.
Според данните на агенцията искането за предсрочни избори се е споделяло в началото на протеста от над 40 на сто, но повече от 50 на сто са били против. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на протести, искането за предсрочни избори е надделяло и е стигнало до една втора "за" срещу една трета "против". През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно, като според данните и тук няма продължаващ ръст, но няма и осезаем спад.
Колкото до самите избори, към този момент, надделяват онези, които смятат, че те не се очертават свободни и честни, коментират от "Галъп". 19,2 на сто очакват изборите да бъдат свободни и честни, но 52,6 процента смятат обратното. Останалите се колебаят. Сред скептиците личат най-вече привърженици на опозиционни формации.
Другият основен обществен фактор е идването на кризата с коронавируса през пролетта и очакваните последици за икономиката на страната. Данните по този показател също показват, че има стабилизация, но на нови, по-тревожни, нива. Тези тревожни нива са отчетени за пръв път през юли. Политическата нестабилност обикновено влияе допълнително на масовите очаквания за стопанството, но през октомври се вижда, че засега тя не е успяла да задълбочи тревогата. Няма обаче и осезаем спад в тревогата, а отново "стъпало" или "плато", констатират анализаторите.
Ако през последните години очакванията икономическото положение да се остане същото или да се влоши са движат на нива между 30 и 40 на сто, а очакванията за подобрение - около 15 на сто, то след началото на коронавируса, очакванията за влошаване достигнаха над 50 на сто в началото на юли, очакванията да няма промяна спаднаха до под една четвърт, а очакванията за подобряване - до под 10 на сто. През този месец 53,7 на сто очакват влошаване в икономиката в непосредствено бъдеще, 24 процента не очакват промяна, а подобряване очакват 7,8 на сто. Има и известен процент колебаещи се. За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г.
По-умерена е тревогата по отношение на личните финанси на домакинствата. При негативни очаквания за собствените финанси, рязко достигащи в последните години 30 на сто, през юли 2020 г. тази граница беше премината, макар и през октомври да има известно уталагане на тревогата до 29 на сто. Положителните очаквания пък са слезли около и една десета - където отдавна не бяха стигали. През октомври са 11 на сто. Неутралните очаквания се колебаят около 40 процента, а конкретно през този месец са 39,4 на сто. Има и дял колебание.
Като цяло очакванията за финансите на домакинствата засега не са толкова тревожни. Това вероятно се дължи и на не толкова резкия ръст на безработица. Ако се съди по декларативните данни от изследванията на "Галъп интернешънъл болкан", които сега показват 5,8 на сто, то безработицата е на по-високи нива на фона на предходни месеци, но на по-ниски - на фона на близки предходни години. Анализаторите уточняват, че тепърва следва да се отчитат развитията при новите нива на зараза.