Меркел налага мълчание на сатирици, за да угоди на Ердоган
Меркел налага мълчание на сатирици, за да угоди на Ердоган / БГНЕС

Любовта е прекрасно нещо. Стрелите на Купидон намират най-неочаквани мишени. И за миг не изключвам възможността да разцъфне еротичен интерес между мъж и коза. На древните гърци очевидно им е хрумнала с митологизирането на Пан, сатирите и други копитни хибриди.

Бърза проверка в интернет разкрива, че, според Би Би Си, през 2006 г. суданец на име Томбе бил заварен в сексуален акт с коза и селските старейшини го накарали да плати зестра от 15 000 судански динара на собственика й, а след това да се ожени за животното. Доколкото ми е известно, все още са заедно.

Турският президент вдъхновява песни и стихотворения в Германия

Не мисля обаче, че който и да било вярва, че е имало някакъв романс между президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и някой нечовешки бозайник, без значение дали коза или нещо друго.

Така че когато един млад германски комик нарече турския лидер "козо. . . ц" в предаване с малочислена аудитория на 31 март, човек би могъл да си помисли, че най-подходящият отговор от гледна точка на Турция щеше да е достойно мълчание. Да, предполагам, че беше детинско. И да, приемам, че не беше особено добър вкус. Това обаче беше нещо, което наричаме шега.

Меркел налага мълчание на сатирици за да угоди на Ердоган
netinfo
Напълно изумително е, а и леко шокиращо, че турският лидер не го проумя. Този случай го вбеси и той впрегна цялата дипломатическа и политическа тежест на Турция в преследване на 35-годишния сатирик и водещ на телевизионно предаване Ян Бьомерман. Той и турското правителство официално настояха водещият да бъде съден за обида на държавен глава по силата на стар закон от 1871 г., когато на власт е бил кайзер Вилхелм Трети.

Меркел даде зелена светлина на разследването срещу комика, обидил Ердоган

Колкото и невероятно да изглежда, журналистът може да получи до пет години затвор. Това, което обаче е наистина невероятно и всъщност направо отвратително, е, че германското правителство се е съгласило да има съдебно преследване по изрична молба на Ангела Меркел. Не й се налагаше да прави това. Можеше да откаже. Въпросът зависеше изцяло от нея. Сума ти германски политици й казаха, че подобно съдебно действие би било възмутително посегателство над свободата на словото, проява на цензура, напомняща някои от най-мрачните моменти от историята на Германия през 20-и век.

Тя обаче реши раболепно да приеме искането на Ердоган - човек, който се е захванал със смразяващо потискане на свободата на словото в Турция. Ердоган стана президент само преди 18 месеца, обаче за този период прокуратурата заведе 1845 дела срещу обидили го хора, включително лекар, който пусна в социалните медии снимка на Ердоган до снимка на персонажа от "Хобитът" и "Властелинът на пръстените" Ам-Гъл.

Има ли прилика между Ердоган и Ам-гъл от „Властелинът на пръстените" (СНИМКИ)

Няма нужда да се казва, че казусът срещу Бьомерман е очевиден кьорфишек, или че германският съд няма да му даде ход. Помислете си за въздействието в Турция. Представете си как ще се почувствате, ако сте турски журналист и се тревожите какво можете да кажете, и виждате как Ангела Меркел, лидерът на най-населената и най-богата страна в ЕС, този клуб на уж либерални западни нации, малодушно угажда на един автократ.

Ще се почувствате сам, уплашен, че дори Германия не е пожелала да се застъпи за вас. И ще сте прав. Всеки знае защо тя го направи. Всеки знае защо Ангела Меркел е толкова цинично и толкова отчаяно решена да умилостиви турския лидер, или поне да не прави нищо, с което да го подразни - защото в следващите седмици и месеци можем да имаме нова миграционна криза в Източното Средиземноморие.

Ердоган не иска уроци по демокрация от Запада

Всички знаем, че първоначалният проблем бе изострен от политиката на отворени врати на Германия. Ангела Меркел зае поза на някаква Статуя на свободата на ЕС и резултатът бе притегателна сила, която заля Германия и други страни с дошли през Турция мигранти в невиждани от десетилетия измерения. А сега бе сключена сделка, крехка сделка, в която Турция се съгласява да вземе обратно бежанци от Гърция в замяна на пари и подновени обещания за членство в ЕС.

Турция обаче държи кранчето. Ако реши, Ердоган може отново да превърне тънката струйка в буен поток с опустошителни последствия не само за Меркел, но и за целия проект на интеграцията в ЕС. Британският референдум е на ръба на бръснача. Всички обичайни заподозрени се стараят да объркат британската общественост и да я убедят, че трябва да приеме растящата загуба на демократично самоуправление като цена на икономическото благоденствие.

Ердоган: Европа да погледне себе си, преди да казва на Турция какво да прави

Чухме мнението на МВФ (който напълно сгреши с азиатската криза), както и това на банките и на Конфедерацията на британските индустрии, всички от които сгрешиха за еврото. Хората от Давос - тези, чиито самолетни билети се плащат от данъкоплатеца, всички лобисти и директори на корпоративните въпроси в големите фирми, всички те стават все по-нервни, че са били разкрити, че хората могат да видят, че царят е гол и че Великобритания може да има славно бъдеще извън ЕС.

Всички те знаят, че в следващите седмици има едно събитие, което може да напомни на британците поне една важна точка в този дебат - че тази страна е изгубила контрола над границите си - и това е нова миграционна криза при границите на ЕС и вътре в самия ЕС. Това е една причина за Ангела да е толкова важно да се подмазва на Ердоган. Затова и тази нечувана съдебна процедура не предизвика и "гък" от Великобритания.

ЕС и Турция постигнаха договореност да съкратят потока на мигрантите

Никой не вярва, че Ердоган си пада по кози или че от президентския апартамент в Анкара се чува приглушено блеене. В едно свободно и плуралистично общество обаче няма причина някой сатирик да не може да се пошегува с това. Процесът на интеграция в ЕС означава цялостно подкопаване на демокрацията, а изглежда, че защитата на този процес означава подкопаване и на свободата на словото. Цялата ситуация е позорна.

Източник: БТА