/ / iStock/Getty Images
Страхът, че медицинският екип не би положил достатъчно грижи за спасяването на човек, е преобладаваща причина за отказ
Три четвърти от българите биха потърсили трансплантация при нужда, но едва една трета биха дали съгласие за донорство на органи. Това показва проучване, извършено в края на септември чрез 800 интервюта, по поръчка на Министерството на здравеопазване. Допитването е извършено от социологическа агенция "Алфа рисърч".

1151 души чакат за трансплантация у нас

Според 57 на сто от участниците сред гражданите липсва съгласие за донорство, тъй като се страхуват, че при евентуален инцидент медицинският екип не би положил достатъчно грижи за спасяването на съответния човек. Над 40 на сто от анкетираните мислят, че донорство липсва заради страховете на хората "да не предизвикват съдбата", а 34 на сто мислят, че хората "не искат да мислят за фатални неща". Близо всеки пети от допитаните смята, че даряването се отказва заради морално-религиозни причини. Колкото по-ниско е образованието и социалният статус на хората, толкова по-високи са суеверията.

Под закана за лекарски протест ремонтират отделение в "Александровска"

Към момента 35.2 на сто от хората декларират съгласие да станат донори при евентуален инцидент. Над 50 на сто смятат, че хората сами трябва да декларират желанието си за донорство. В момента законодателството ни изисква изрично деклариране на отказ от донорство.

Разкриха канал за донорство на бъбреци у нас

Колкото повече се говори по темата в семейството, токова повече нараства делът на хората, склонни да дадат съгласие за даряване на орган след смъртта си или след смъртта на близък. Със семейството си и с близки са разговаряли за донорството едва 12 на сто, а в държавите от ЕС този дял е 40 на сто. Близо 60 на сто от пълнолетните българи посочват, че никога не са се срещали с информация за донорство на органи.

МЗ с нов проект за донорство и трансплантация на органи

За настъпила мозъчна смърт се произнася комисия от различни лекари специалисти, като нито един от тях не е ангажиран с донорската ситуация и това е една от сериозните гаранции, че не би могло да има злоупотреба, каза Росен Иванов, директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Всички действия в една донорска ситуация са предмет на строго описване и събиране на доказателствен материал, подчерта Иванов.

Министър Ананиев каза още, че в програмата за донорство и трансплантации се предвиждат средства за съответното възнаграждение за координатори по донорство, предвиждат се обучения на екипите и др. По думите му са осигурени и средства и апаратура за предтрансплантационен и следтрансплантационен период на пациентите.
БТА