150 години от рождението на Тодор Йончев отбелязаха тържествено в Лом. Тодор Йончев, наречен олимпиеца, е човекът, благодарение на който България взема участие в Първите съвременни олимпийски игри в Атина през 1896г. Той е председател на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак", поставили началото на физическото възпитание и спорт в България. Влиза в историята като основател на първата кооперация в България, както и един от основателите на Съюза на химиците в България. Определен е за един от най-влиятелните българи, вписан в „Енциклопедия на България". Тодор Йончев е човекът, който се осмелява да оспори релативната теория на Айнщайн.
Със стилно тържество в ломското читалище беше отбелязана годишнината, на която присъстваха и наследници на Тодор Йончев. Водещ беше зам.кмета на града Зоя Апостолова, която представи и новата си книга по повод годишнината „Тодор Йончев - олимпиеца". На събитието присъстваха и народни представители от региона, преподаватели от НСА, както и председателя на СБГД „Юнак" Никола Проданов, който подари на общината и на наследниците Сребърна монета от 100-годишнината на дружеството. Община Лом даде „Почетен знак на кмета" на Зоя Апостолова и на Никола Проданов.
Биографични данни:
Тодор Йончев е роден в семейството на богатия местен търговец чорбаджи Йончо Тончев на 9 декември 1859г. Първоначалното си образование получава при даскал Кръстьо Пишурка. Класното си образование продължава във Виена като стипендиант на Австрийския ориенталски музей. Заслуга за това имат както Антим I, така и пътешественикът Феликс Каниц, докато бил в България. След завръщането си във Виена, Каниц, благодарение на „Ориеталския музей", приел да се учат там под негово ръководство 20 млади българи за учители. Сред тях бил и Тодор Йончев, който след завръщането си в България, е разпраделен от министъра на народното просвещение за учител в Шуменското държавно педагогическо училище. През 1885г. той заминава да продължи обучението си в Швейцария на бащини разноски, където завършва агрикултурна химия в Политехниката /замеделски и химически отдели/.
Докато следвал в Цюрих Тодор Йончев е бил редовен член на гимнастическите дружества, откъдето идва идеята за подобно обучение в нова България. През 1894г. в България пристигат 10 учители по гимнастика, за да преподават телесно възпитание, а през 1895 г. в се учредява СБГД „Юнак". Наколко години по-късно и във Враца се учредява дружество под името „Врачански юнак". В Олимпийските игри през `96г. България заминава с делегация от 5 човека, под ръководството на Тодор Йончев и един състезател- швейцарския учител Шарл Шампо, приел българска фамилия - Шампов. Той взема участие в състезанията по гимнастика, в "прескок кон надлъж". Така България става една от 14-те страни - участнички в Първите съвременни олимпийски игри.
Тодор Йончев има един син и две дъщери. Умира на 30 ноември 1940г. след като оставя дълбоки следи в българската история. През същата година синът му Илия е разстрелян от народния съд, като офицер от царската армия. Той е бил командир на оръжейните погреби в София.
Ето какво разказа внучката на Илия Ирена Йончева: „Аз знаех, че прадядо ми Тодор Йончев е основател на „Юнак", предимно като учен сме го възприемали ние. А и в къщи не се говореше много за това, след като дядо ми е разстрелян от народния съд. Самата аз завърших спортната гимназия на ЦСКА с лека атлетика и имах огромното желание да вляза във ВИФ, в Спортната академия. Но не можех да плувам и въпреки отличните оценки ме скъсаха. След години се научих да плувам, но вече късно. А сега по ирония на съдбата точно от Спортната академия са пристигнали за годишнината".
За честването от София пристигнаха четирима от наследниците на Тодор Йончев - правнуците Ирена, Александра и Димитър и праправнука Любомир.
