„Важно е да не пресъхва интересът към историята на този регион, в който са корените на първата европейска цивилизация. Ние сме нейните наследници, колкото и патетично да звучи, защото няма прекъсване в живота и културата от началото на шестото хилядолетие до ден днешен.” С тези думи заместник председателят на БАН, член-кореспондентът, доктор на историческите науки Васил Николов откри научна конференция за приноса на българския Северозапад в културно-историческото многообразие на обединена Европа. Днес в Монтана се провежда Ден на българската наука, посветен на Европейската година на културното наследство. За събитията от деня усилия обединиха Община Монтана, Българската академия на науките, Регионалният академичен център, Държавният архив и Регионалният исторически музей.
В началото бе преподписан меморандум за сътрудничество между заместник председателя на БАН член-кореспондента и доктор на историческите науки Васил Николов и кмета на община Монтана Златко Живков.
Сътрудничеството между академията и местната власт започна преди 6 години. Тогава бе създаден Регионален академичен център. Двигател за разкриването и инициативите на центъра бе доцент Борислав Великов – председател на ХХХІХ Народно събрание, дългогодишен депутат от региона и член на настоятелството на БАН.
netinfo
„Ръководството на академията трябва да държи правителството и парламента отговорни за спазването на стратегията, вече приета за развитието на науката в страната", заяви Великов. Той уточни, че за тази година, според стратегическия документ, е трябвало да бъдат отпуснати за наука средства в размер на 0,38 на сто от брутния вътрешен продукт, а това не е станало. Според Великов, има големи шансове да бъде открит Регионален научен център за изследвания в Монтана. Две европейски оперативни програми дават възможност за финансиране на този проект. Това са „Наука за интелигентен растеж” и „Иновации и конкурентоспособност”.
Кметът Златко Живков, домакин на всички прояви, припомни, че БАН е институция с много сериозна история. Тя е създадена през втората половина на ХІХ век. През 2019 година академията ще чества своята 150-годишнина. „Дано отношението на държавата към нея се промени в следващия период", изрази надежди Живков. И допълни, че в Германия и във Финландия средствата, отделени за наука са три на сто от брутния вътрешен продукт на страните.
„Институтът по балканистика с център по тракология към БАН е готов да открие свой филиал в Монтана”, заяви неговият директор проф. дин Александър Костов. Той бе научен ръководител на конференцията, която беше проведена в галерия "Кирил Петров". Преди нея д-р Любомир Мечков представи фотоизложба на документи от най-стария архив в страната – този на БАН, която показва българският принос към културно-историческото многообразие на Обединена Европа.
„Северозападът заслужава изследване, защото историята показва, че в много случай региони забравени, отписани по някакъв начин, стават водещи. Надявам се това да се случи и тук, и Българската академия на науките да има принос в това отношение", заяви преди отпътуването си от Монтана член-кореспондентът, доктор на историческите науки Васил Николов.
