Слабостите в играта на Черно море през погледа на спортния репортер
Слабостите в играта на Черно море през погледа на спортния репортер / Sofia Photo Agency

Мечтан старт от четири поредни победи и рязко сриване в следващите 4 кръга, от които активът е само точка. Това е картинката за Черно море от първите 8 кръга в А група. Ако в началото „моряците” загатнаха за класа и накараха феновете да мечтаят, то след това се загубиха в посредствеността. Къде се крият причините за тази игрова криза, от която трудно се вижда скорошно изплуване? Ето ги през погледа на един обикновен спортен репортер.

Погледнато реално в първите 4 кръга програмата на Черно море не изглеждаше особено трудна, ако се изключи домакинството на Левски, което пък по стечение на обстоятелствата се оказа и най-лесно. „Сините” бяха с кадрови проблеми на десния фланг, а и предвид краха на старта им в Лига Европа все още се лутаха без изграден игрови облик и самочувствие. „Моряците” подчиниха последователно Монтана, Левски, Ботев Враца и Миньор, но с играта си впечатлиха най-вече срещу „сините” и перничани. Венецуелската перла Ермес Паломино тъкмо показа, че се адаптира и дойде онази контузия, която го извади от следващите 3 мача и половина, в които „моряците”така и нямаха шанса да се прегърнат след гол в противниковата мрежа. Мнозина прозряха именно в отсъствието на Паломино слабата игра и липсата на голове срещу Литекс, Лудогорец, Локо Сф и Черноморец. Причините обаче са комплексни и липсата на венецуелеца е само една от тях.

Още със старта на сезона за тези, които следят по-отблизо събитията на „Тича” бе ясно, че според направената селекция и наличните играчи нямаше да има конкуренция на определени постове, а на други щяха да липсват точните изпълнители. И ако в първите 4 кръга нещата потръгнаха, то когато дойде ред Черно море да се изправи в серия от сериозни съперници слабостите лъснаха в цялата си „прелест”. Видя се, че когато определени футболисти „забуксуват” и изпаднат в игрова криза, няма кой да ги замести. Един отбор претендиращ да е фактор в първенството трябва да има по двама играчи на пост, които да се „захапят” в здрава битка за титулярното място. Тогава този, на когото треньорът е гласувал доверие ще изяде тревата, притискан от мисълта, че ако се издъни ще седне на резервната скамейка за сметка на другия. В наличния състав на Черно море няма алтернативни варианти на ключови позиции като левия бек, ляв и десен външен полузащитник и централен нападател. Ако Ивелин Янев се контузи или бъде наказан, или не задоволява с играта си, Стефан Генов ще трябва да изсмуква от пръстите си вариант за негов заместник. Тодор Колев постоянно е преследван от контузии, а и силата му е на фланга, а Попов бе взет по – скоро за опорен полузащитник. Стартовата 11-орка започва с Дончо Атанасов, защото няма кой друг да играе на неговия пост. А, че крилото не е във форма и изпадна в някаква дупка е повече от очевидно. Миро Манолов не може да бъде конкуренция на Паломино на този етап, защото дългото му отсъствие от терените все още го прави нерешителен пред гола. Вариантите за десния фланг опират до въртенето на Капитанов, Марчев и Николов, но те също изневеряват. Вратарят Илко Пиргов също не е във форма, но там поне Генов разполага с някаква алтернатива.

Сега .....за играта на Черно море. „Моряци”, спрете с този флипер и свалете малко топката на земята! Погледнато отстрани от трибуните в последните мачове играта на тима изглежда най-често така: Дълго изритване на топката по въздуха от защитата или вратаря най-често към единия от двамата флангови футболисти или към Божилов. При такива пасове въпросните играчи, очакващи топката стават обречени.С подобни изритвания на топката най-силната линия на тима-вътрешните дефанзивни полузащитници остава тотално изолирана от играта. А точно Георги Илиев и Самуел Камазола са импровизаторите, които е редно да градят атаките. Всичко започва от там, че никой от централите бранители на Черно море не се наема да изнесе топката , да я разиграе с опорните халфове, а те след това да я изнесат било то през центъра или с пасове към крилата. Играта на фланговите футболисти също куца много, ама много. Дончо Атанасов направи приличен мач срещу Левски и силен срещу Миньор и се срина в посредствеността. Не се възползва от бързината, която притежава, избягва да се надиграва с опонента си и не влиза достатъчно здраво в единоборствата. Силата на Атанасов е в скоростта му,но или пасовете към него са балонни, разбирайте обречени, или той не играе на ръба на засадата, за да изригне. Ситуацията е подобна и на другия фланг, където е очевадна нуждата от опитен типичен десен външен халф.. Въобще от първите 6 отбора във временното класиране „моряците” са най-зле във фланговите атаки, където няма скорост, изненада, импровизация, пробиви. А в съвременния футбол отбор без флангови атаки е като птица без криле. Паузата в първенството сякаш дойде навреме за „моряците”, които трябва да се възползват по най-бързия начин да сверят часовниците си и да изчистят хаотичността и прибързаността в играта си. Ако успеят да си върнат поне малко от спокойствието от пролетта и го съчетаят с по-продължително разиграване на топката и по-голяма концентрация в завършващия пас, ще компенсират донякъде слабостите от злополучната серия мачове, сринали ги до средата на таблицата.

Последвайте ни

Варна