Това твърди експертът - икономист Кольо Парамов.
Визитка:
Той е от т. нар. „огледални личности" на българския преход. Гъмжи от противоречия. Животът му, биографията му, за последните 26 години са ярко доказателство за това. Както и за пословичната истина, че хората, които знаят много и имат куража да изговарят неудобните истини, не са припознавани от никоя власт. Това е една от причините да стои все встрани от прожекторите и все да е в графата „експерт". Безспорно, политическите му леки люшкания и острият му език са го превърнали в една от най-интересните фигури в обществено-политическия живот на нова България.
Роден е на 2 август 1954 г. в Стара Загора, възпитаник е на тамошната Търговска гимназия.
Завършва СУ "Климент Орхидски" с две специалности - „Икономическа география" в Геолого-географския факултет и "Философия", а през 1989 г. продължава образованието си във ВИИ "Карл Маркс", сега УНСС. Там прави дипломна работа на тема: "Участието на България в международните валутно-финансови организации - МВФ, МБВР, ЕБВР - възможности и перспективи". Действителен куратор на този проект е тогавашният министър-председател Андрей Луканов, който наблюдава лично работата на дипломанта и му предоставя чувствителна информация по темата.
В софийския университет подготвя аспирантура на тема "Промишлените селища в България". Дисертацията и всички изследвания към нея са конфискувани от Шесто управление на ДС при МВР - Смолян. През същия период 1983-84 г. Държавна сигурност налага забрана на Географския институт при БАН и на Единния център за икономически изследвания на АОНСУ при ЦК на БКП да допуснат разглеждане на дисертацията. Шесто управление на ДС продължава да оказва натиск върху автора, докато в същото време Кольо Парамов работи като резидент с името ЯКОВ, под прикритие, в РО-разузнавателен отдел на "Управление гранични войски" при МВР.
Бил е два мандата кмет на село Ерма Река, стопански ръководител в Златоград, председател на Общинския съвет в града. В биографията си е записал и солидни години банкерски стаж. Той е и един от учредителите на ГОР - социалдемократическа формация от началото на 90-те години. Депутат в 36-тото Народно събрание. Бил е шеф на „Вътрешен контрол" на Централната банка. През 1996 г. е избран за Главен ревизор на БНБ. Остава на този пост до края на 1997 г. На практика Парамов е единственият Главен ревизор като длъжност и обхват на правомощията от 1943 г. до днес. След уволнението му длъжността е премахната в Закона за БНБ от правителството на Костов и е заменена с одитна персонификация, без правомощия по закон.
Като Главен ревизор на БНБ Парамов започва активна работа по "забравените" външнотърговски сметки и наличности от времето на комунизма на Запад, по операциите на Иван Костов като финансов министър, както и по операциите със 150-милионния доларов фонд за реконструкция и развитие от Световната Банка.
Тези му интереси стават повод да се направи предложение постът Главен ревизор на БНБ да се закрие. Не след дълго това става, а Парамов е уволнен.
Някои от неговите разработки и до днес са учебникарски - по отношение на осветляване на икономическата истина за българския преход и изчезналите български пари.
Сред тях са: Проекто-закон за уреждане на необслужваните кредити до 1990-1993 г., Основен доклад на комисията "Пушкаров" за състоянието на Военно-промишления комплекс - 1993/1994 г., Проекто-закон за "Устройствен закон за Бюджета на Република България". Финансистът е вносител на финансовото споразумание с банките-кредиторки от Лондонския клуб и автор на третия основен проект за Закон за Сметната палата.
Бил е кандидат кмет на София, а от месец е и кандидат за вицепрезидент на Република България за предстоящите тази есен избори в тандем с Жорж Ганчев.
На логичния въпрос на какво разчитат, твърди, че ще бъдат изненадата в тези избори, както и че ще гарантират пълна независимост на трите власти у нас: изпълнителна, законодателна, съдебна. На въпроса: Защо го прави?, дава лаконичен отговор: Защото държавата потъва като тесла в кладенец.
За президентската кампания ще разчитат на дарения. Дори са отворили банкова сметка за тази цел.
Преди дни Кольо Парамов бе на посещение в Казанлък. Един от акцентите на срещата с него бе и темата за зорко пазените тайни от миналото.
Намаше как да заобиколим тези в икономиката. Логично беше. Оттам и започнахме.
.........................................
Г-н Парамов, кои са трите най-сериозно пазени тайни за състоянието на българската икономика в момента?
Първата и фундаментална тайна е за първоначалното натрупване на капитала. Тя е безспорна като условие. Част от обкръжението на Тодор Живков наслои една фалшива теза, че за всичко по прехода е виновен само и единствено Андрей Луканов. Това е най-фалшивата и долнопробна лъжа на Живковистите, защото така или иначе впоследствие се доказа, че това нито е вярно, нито е точно, нито е ясно представено. Аз самият съм вносител на финансовото споразумание с банките-кредиторки от Лондонския клуб от май 1994 година, откъдето стана ясно, че България беше взела 398 броя заема на обща стойност 10 млрд. 530 млн. долара. При преговорите, които водехме тогава, и при подготовката, ние успяхме да спестим около 40% или 5 млрд. и 200 млн. долара по Споразумението с Лондонския клуб и този проектозакон беше внесен, за съжаление, само от мен. Политическите сили и другите не желаеха да приемат отгворността да се ангажират с този закон. Всъщност, първоначалното натрупване на капитала е фундаментален проблем, защото, ако не беше разпределен така капиталът, нямаше да има толкова разнопосочна стартова капиталистическа база върху средствата за производство и нямаше да има толкова грозно забогатели хора. Разликата е именно тази, защото в крайна сметка стандартът на живот, който в момента е в долна мъртва точка, за разлика от ЕС, в България е обезсърчен, унижен, поставен на един доста нисък пиедестал не заради друго, а заради най-отвратителното и най- гадното отношение на прехода от някакъв псевдосоциализъм, към прехода към един гнил капитализъм. Има едни други много крадени пари. Така остана и въпросът с парите във външнотърговските дружества, които са в общ размер 1 млрд. 530 млн. долара. Аз направих един последващ опит през 1997 година да запечатам „Валутно управление" на БНБ, като Главен ревизор, издебнах момент. Подготвях се дълго и грижливо по тази тема. Бях усетен, че моят замисъл е да отида до архива, който се пазеше старателно до 1989 година и трябваше да се пази до 1999 година. Исках да използвам архива. В момента, в който бях разбран, че моята идея е да се ползва активът на Външнотърговската банка и на банката в Бейрут - „Литекс Банк" - / бел. авт. „Литекс Банк" е българо-ливанска банка, създадена в Бейрут, Ливан, през 1966 г. с активи на Българската външнотърговска банка (БВБ) на стойност почти 2 млн. лева с 97% българско участие и общ капитал от 2,2 млн. лева. От 1985 до 1989 г. председател на „Литекс Банк" е Чавдар Кънчев. През 1998 г. Булбанк продава „Литекс Банк" на ливански инвеститори/, аз щях да разкрия всичките 388 външнотръговски дружества, които имаха стартов капитал, налични пари, оборотни, от този милиард 530 милиона долара. Те също бяха присвоени по най-грубия начин. От тези пари в България, цифром и словом, се върна едно външнотърговско предприятие в Белгия за 2 млн. и половина долара, по курс на деня тогава 2 лева и 5 стотинки, или за 5 млн. лева. Останалото ...
Каква е съдбата сега на другите 387 предприятия?
Те са закрити всичките. Парите им са изтеглени от пълномощниците и от управляващите. Имам предвид, че са около 500 души, защото 80 предприятия от тези имаха по 2-ма пълномощници, останалите по един. Тоест, непотърсените пари от тези предприятия, от външнотърговските дружества, на практика поставиха скелета, стартовите основи на парите на тези капиталисти и те тръгнаха напред.
И тези 400 души къде са в момента? Затворът е илюзия за тях ...
Тези 400 души, с тези стартови пари, успяха да стартират масовата приватизация, впоследствие направиха фондовете, после успяха да стартират и вторичните планове - другите пенсионни фондове, които към днешна дата в наличност имат около 10 млрд. лева. Просто тази валова комбинация от застъпване и подсигуряване на пари за стартове, за реализация и пари за увеличение, и пари за вторично ограбване на приватизацията докара до това състояние.
И колко тогава общо пари държавни за тези 26 години, изкарани от хората, са откраднати?
Моите скромни прости изчисления са слединте: има едни 15, 5 млрд. евро, които са изнесени навън, това са около 31 млрд. лева по сегашния курс. Има едни около 9 млрд. долара, които се наляха в комплекса Слънчев бряг и по Черноморието, като обратен офшорен капитал. Това са изнесени пари навън и върнати като инвестиционен ресурс в България, на които пари сега се плащат и фалшиви лихви, защото тези пари са подсигурени на 100% като капитал. Ето ви един пример: занасяте на остров Мавриций, примерно, 2 млн. долара и от банката на остров Мавриций, теглите заем за 2 млн. долара за 15 години. Вие обаче сте внесли там 2 млн. и 200 хиляди. Тук, през БНБ, сте декларирали, че имате заем от банка в Мавриций 2 млн. долара. Имате хотел, построен в Слънчев бряг за 2 млн. долара. Всяка година от печалбата отчислявате по 25-30 хиляди долара и ги пращате пак в Мавриций, за да плащате уж лихвите по този заем, който там сте теглили. Така 15 години. После, на 15-тата година узаконявате вашия хотел на пъпа на Слънчев бряг с един прекрасен заем в Мавриций, с едни изплатени лихви и главници на Мавриций и в момента, в който сте ги изплатили, имате хем хотел на Слънчев бряг, хем имате там 2 млн. долара в офшорката сухи ваши пари, които винаги са си били там. И са били гаранционната база до изплащането на заема. И това го умножавате по 500 и се явяват едни 500 души тук, в България. И от другата страна се явяват едни 300, стават 800 души. И други 200 души, наследници на Живковата камарила, или стават около 1000 души. Има още 1000 слуги и 1000 носачи. Ето, това са 3-те хиляди души, които избират 240 души политическа класа в България, които пък от своя страна определят целия масраф и цялата система у нас по най-безобразен начин.
Тоест, излиза, че вече 26 години ни управляват едни 3 200 души, които „въртят" страната на пръстите си?
Толкова, да. Това правят. Останалите до 6 милиона са аргати и слуги.
И нямат никакъв шанс да са нещо друго, да станат нещо друго?
Нищо не могат да бъдат останалите, защото 87-88% са на долно ниво, имате 5-6% устойчиви, 5-6 % средна класа, която мъждука в рамките на един приличен жизнен стандарт, не европейски, а балкански приличен жизнен стандарт, и около 1%-1,5% са тези, които могат да реализират всичко, което пожелаят.
Тогава накъде сте тръгнали? И вашата кауза е обречена?
Не, не е обречена. Ние стартираме с един много ясен профил пред хората. Ще кажем и много истини и по всяка вероятност може и да си навредим. Вероятността да си навредим е голяма, но в крайна сметка, след като знаем всичко това, защо да не го направим достояние на хората?
А кои са другите две зорко пазени тайни за българската икономика?
Втората голяма тайна е по отношение на всичко онова, което сме имали като взаимоотношения със Съветския съюз и със СИВ, като база и като фундамент. Като база за изграждане на държавата и договорите, които са препроектирани, като реализация за това. Третата тайна е днешната ни зависимост в международен план. А тя е фундаментална от гледна точка на перспективата. Ние все още не можем нито да знаем, нито да вземем отношение, аджеба, къде, по какъв начин, до каква степен изгодата ни ще бъде гарантирана.
Това означава ли, че българският сценарий в икономически и геостратегически план е мрачен?
Да. Свързано с геостратегически план, аз не съм много радостен по отношение на финансовата ни връзка. Защо гърците, например, успяха да вземат 197 милиарда и половина долара подарък? Ние не успяхме да вземем 1 милиард и 100 милиона междинен заем, на който плащахме 7,75% лихви. Значи, нашата точка на уравновесяване на интересите, прокарана през Милен Велчев, Лидия Шулева и компания, е в долна мъртва точка. Като гледате в сравнителен план това, което са ползвали гърците и ние, просто сме в долна мъртва точка. Несравнимо е. Изводите тогава за бъдещето ни се налагат сами.
