/ БГНЕС
Прилаганата политика за управлението на Природен парк „Витоша“ от отговорните органи е съобразена с европейското и национално законодателство и е насочена към опазване и съхраняване на защитената територия. За постигане на ефективно управление на защитената територия обаче са необходими допълнителни усилия от компетентните органи. Това установи одита на Сметната палата за ефективността при управлението на Природен парк „Витоша” за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г.

Какви са констатациите на Сметната палата?

Природен парк „Витоша“ се управлява с план от периода 2005-2014 г., който не е актуализиран, а това е основен инструмент за управлението, опазването и ползването на територията на парка. В същото време до 2021 г. е постигнато само 75 на сто изпълнение на заложените в този план мерки от 2005 г., което не допринася в достатъчна степен за ефективното управление на защитената територия.

"От министъра на околната среда и водите през 2013 г. е утвърдено задание за разработване на проект на актуализация на Плана и е осигурено финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“. През октомври 2015 г. проектът е внесен в МОСВ за съгласуване, а в края на 2016 г. е верифицирана сумата по окончателното плащане на изпълнителя. В продължение на седем години обаче Министерството бави приемането на плана", отбелязват от Сметната палата. 

Започват проверки за нерегламентирано палене на огън в Природен парк „Витоша“

Оттам подчертават, че лошата практика показва липса на институционална воля и е индикатор за наличието на сериозен систематичен проблем и по отношение на други паркове и заплашва ефективността и устойчивостта на управлението на защитените територии.

На електронната страница на МОСВ е публикувана информация за влезли в сила планове за управление за 9 от общо 11 природни парка. За пет от тях няма приети актуализирани планове въпреки изтеклия 10-годишен период. Това са

- ПП „Рилски манастир“, срокът за изпълнение на плана за управление на който е изтекъл през 2013 г.;
- ПП „Витоша“; срокът за изпълнение на плана за управление на който е изтекъл през 2014 г.;
- ПП „Шуменско плато“, срокът за изпълнение на плана за управление на който е изтекъл през 2018 г. ;
- ПП „Врачански балкан“ и ПП „Златни пясъци“, срокът за изпълнение на плановете за управление на които е изтекъл през 2020 г.
За два природни парка изобщо не е изпълнено изискването за приемане на план за управление:
- за ПП „Сините камъни“ няма план за управление, въпреки отдавна изтеклия законов срок за неговото приемане;
- за ПП „Странджа“ е разработен план за управление, приет през 2004 г.,  който поради възражения на общините Малко Търново и Царево е преработен и  през 2006 г. е депозиран в МОСВ .

Към края на 2022 г. все още няма приет план за управление на природния парк.

"Планът за управление на ПП „Българка“, приет с решение на МС в края на 2021 г., е внесен от дирекция ПП „Българка“ в МОСВ още през 2014 г., като процедурата продължава също 7 години. Подобен е случаят с ПП „Персина“, при който възлагането е през 2003 г., а планът е внесен от МОСВ и приет с решение на МС едва през 2016 г.", се отчита в доклада. 

И се отбелязва още, че необяснимо дългата продължителност на процедурата по утвърждаване на плановете от МОСВ води до неактуалност на посочените данни и извършените проучвания, които са направени по време на изготвяне на проекта на план за управление и риск актуалното състояние на парка да не съответства на посоченото в плана.

"Друг съществен недостатък е, че според Закона за защитените територии (ЗЗТ) и Наредбата за разработване на планове за управление няма изисквания плановете за управление да съдържат остойностяване на предложените мероприятия, програми, дейности и проекти, което създава риск за регулярното осигуряване на необходимите бюджетни средства. Няма и задължение за конкретни срокове за изпълнение на мерките, проектите, оперативните задачи, а също и в работните планове. Установяват се и срокове, които са изтекли преди планът да бъде приет", пише в него.