В продължение на година и половина Сливен разполага с парче от Кръстното дърво без това да стане широко известно. Частицата е била вградена в последния модул на металния 33-метров кръст, който се издига над града.
Свещеник Йоан от катедралния храм „Св. Димитър" разказа пред Дарик, че той самият занесъл частицата на хълма по поръка на Сливенския митрополит Иоаникий още през пролетта на 2009 година. Дотогава тя се пазела в сградата на митрополията. Парчето от кръста, на който е бил разпнат Христос, било подарено от Проватския епископ Игнатий, който е посланик на Българската православна църква в Москва, а до неотдавна бе протосингел в Сливен.
Частицата била в малък реликварий, представляващ скромна малка кутийка, прилична на саркофаг, която съдържала малка тресчица. Реликвата е била вградена в най-горната секция на металния кръст в присъствието на основните дарители - братята Димитър и Зафир Гочеви и други дарители от сдружение „Ника", за да се предпази от посегателства. Поставена е в специална кутия, заварена във вътрешната част на голямата тръба на тялото на кръста. След това сегментът е качен и сглобен най-отгоре в конструкцията. Още по време на строежа е имало оскверняване с графити в основата.
„Всяко нещо, което е докоснато от Божествената благодат, то е осветено, но и всяко нещо човек го осквернява и при освещаването свещениците отиват, за да възвърнат отново чистотата, но на кръста, не и на частицата, която остава неосквернена". Така свещеникът коментира битуващото богословско мнение, че не е възможно самият кръст да бъде осветен от човек, та бил той и патриарх, след като в него има част от дървото, до което се е опирало тялото Христово.
Така стана ясно, че кръстът ще бъде осветен, сигурно в присъствието на други владици от страната, но първото право остава за Иоаникий.
Сливенският Епархийски съвет, обсъждайки предложението и проекта за кръста над града, единодушно прие през 2007 г. той да се монтира, за да напомня на днешните жители и на бъдещите поколения, че Сливен е древен християнски град и наследник на град Туида. И е град, който, според Епифанивия епархийски списък, отразяващ иерархическата система на църковната организация от времето на Юстиниян Велики до 733 година е наследник на "Малката Света Гора" от времето на Второто българско царство.
