На 16 ноември църквата почита паметта на Свети Матей. За живота на светия евангелист са запазени малко сведения.
Той е бил брат на Св. апостол Яков Алфеев и както други апостоли, проповядвал Христовото учение и ходил в много и далечни страни: Мидия, Персия, Партия и Индия.
Преданието разказва, че Матей отишъл при един див народ с лоши нрави и обичаи. Там му се явил Господ, дал му жезъл и му заповядал да го забие в земята, като обещал, че тоя жезъл ще принесе плодове, а от корена му ще протече чуден извор.
Матей, като събрал всички жители, посадил жезъла, който цъфнал и пред очите на изумения народ се покрил с чудни плодове. От корена му бликнал бистър извор. Всички се затичали към това дърво, пили вода от появилия се извор и, по внушение на апостол и приемали тук Св. Кръщение, след което излизали от водата духовно обновени. Св. евангелист Матей завършил живота си мъченически. Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса.
Когато искали да го вземат, за да го подложат на мъчение, лицето му поразило гонителите с чудесна светлина. Те ослепели, но той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му подвиг. И когато накрай той предал Богу духа си, мъчителите с ужас и изумление изповядали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни. Обикновено на иконите, изобразяващи Св. Матей, изобразяват до него, като тайнствен символ на евангелиста, ангелоподобен човек, изразявайки с това кротостта на неговия дух и чистотата на учението.
