Пещерата Бачо Киро е важен обект, който дава сведения за праисторията и развитието на съвременния човек – хомосапиенс. Смята се, че преди около 45 000 години тук става заселването на хора. Преди това – в продължение на няколко хилядолетия, нашите предци заселват части от Азия, идвайки от Африка.
Пещерата Бачо Киро е едно от местата, където се заселват първите представители на нашия вид. В нея са открити места, където става транжирането на убитите животни. Хомосапиенс се изхранват с всичко – от гъби и плодове до животни.
Пещерата Бачо Киро е един от обектите, които Регионален исторически музей – Габрово представя в годината на Европейското културно наследство. Още първите изследователи, след Освобождението, отчитат колко важен е този обект. През 1890 години Степан Юринич, тогава учител в Априловската гимназия, прави проучвания.
Съвременният човек са е появил на Балканите преди 45 хил. години
През 1920 година Рафаил Попов, основател на българската археология, прави сондажи в пещерата. По-късно други експедиции изследват Бачо Киро, а малко преди избухването на Втората световна война Дороти Гарът – първата жена, станала професор в Кеймридж , проучва пещерата Бачо Киро. Някои от откритите от нея материали тя оставя в институцията, предходник на Регионален исторически музей – Габрово, други взема със себе си, за да ги изследва.
Проучванията от началото на 70-те години на ХХ век, направени от полско-български екип, се определят от Росен Йосифов, археолог в РИМ – Габрово, като същинските.
Няколко години се правят системни проучвания, резултатите от които са впечатляващи. Доказва се, на базата на възможностите, които тогава науката дава, че пещерата е обитавана преди около 35-37 хиляди години.
Росен Йосифов пояснява, че Бачо Киро е обитавана през средния и късния палеолит. Намерените артефакти – кости, кремъчни предмети, дават основание да се определи една археологическа култура – Бачокириен (на името на обекта, в който са открити се наименуват артефактите, в случая от пещерата Бачо Киро).
„Тук са намерени най-ранните останки от хомосапиенс на Балканския полуостров, дори се счита, че са най-ранните в Европа“, разказва Росен Йосифов. Археологът допълва, че изследванията от 70-те години довеждат до издаването на монография на английски език, която е цитирана от всички сериозни изследователи на периода. В РИМ – Габрово се съхраняват открити при това проучване артефакти.
Праисторията е наука, в която се използват постиженията на много други науки – ДНК-анализи, въглеродни датировки и други. С развитието на тези науки става възможно да се прецизират фактите около тази най-трудна за изследване част от човешката история.
През 2015 година са подновени международните изследвания на пещерата Бачо Киро. Намерените са костни останки от хомосапиенс сега биват датирани с няколко хиляди години по-рано, отколкото се смяташе доскоро.
Пещерата е достъпна и е паметник на културата от национално значение. Тя е благоустроена и често се посещава от туристи. Бачо Киро е пример как, въпреки туристическия поток, могат да се правят проучвания и да се запази откритото, като в същото време се представя пред широката аудитория.
През последния сезон продължиха археологическите проучвания, които дадоха основание за нови датировки на отритите от хомосапиенс останки.
