Ранновизантийската и средновековна крепост Хоталич
РИМ-Габрово
/
Хоталич
Последният обект на недвижимото археологическото културно наследство, което РИМ-Габрово представя в годината на Европейското културно наследство, е ранновизантийската и средновековна крепост Хоталич. Тя е най-големият и най-посещаваният от туристи археологически обект в Габровска област.
Тук първите археологически разкопки са проведени през 1979-1980 г. под ръководството на Кина Койчева от ОИМ-Габрово. Впоследствие дълго време главните проучвания за идентифицирането на обекта прави неговият откривател - Симеон Симеонов от ИМ-Севлиево. Инцидентно на терена работят Бони Петрунова и Йордан Алексиев от НАИМ-БАН, а от 2010 г. Надежда Ботева от ИМ-Севлиево.
Хоталич, крепостта
Намира се в м. Джевизли бунар, на възвишението „Крушовски баир” от Севлиевските височини, под което от запад тече река Росица. Представлява типичен за региона многослоен обект, обитаван през различни исторически епохи. На хълма са регистрирани следи от обитаване с материали от VIII в. пр. Хр. и е проучена частично стена, строена от траките. След това през IV – VI в. на това място се е издигала ранновизантийска крепост със селище развиващо се под нея. Ранновизантийската стена, която опасвала хълма като венец, без ъгли или кули и с порта в южната част, е разрушена в VI-VII в.
Община Севлиево
Средновековната крепост възниква на това място около X в., като възстановява и преустройва отчасти по-ранната, а ранновизантийската крепост в средновековието е използвана за цитадела с площ от 15 дка. Тя е укрепена със здрави крепостни стени от север, запад и изток, широки от 1,6 до 2,6 м и била непристъпна от юг, заради скалния венец. При източния и западния вход (най-уязвимите участъци от стената) били построени отбранителни кули. Втората порта се намирала на източната крепостна стена. Вътре в цитаделата са разкрити „болярско“ жилище, малка църква, казармени и складови помещения.
Под нея се развивал външен град, заемащ площ от над 70 дка. Той се е състоял от 4 квартала, разделени с диатейхизми (цялата площ била затворена от юг със защитна стена, като към нея се спускали перпендикулярно други три стени, които разделяли града на квартали). Бил е гъсто застроен с жилищни и стопански постройки и три средновековни църкви. Градът се е развивал и извън стените, където също са регистрирани различни сгради. Градежът на двете крепостни стени (цитаделата и долният град) е от дялани камъни, споени с хоросан. На база досегашните проучвания, фактически тук съществува средновековен град, който се очертава най-малкото като съпоставим с известните от изворите Ловеч и Плевен.
DarikNews.bg
Животът на хълма просъществувал до XVII в. (крепостните функции реално преустановяват в края на XIV в., но още татарските нашествия през ХIII в. нанасят сериозни щети на обитателите), като от т. нар. “Батошевски надпис” става ясно, че средновековното Севлиево се е наричало Хотел или Хотелец, което османските турци по-късно транскрибират в своите данъчни регистри като “Хоталич”. Чак от 1618 г. в документи е отбелязано като село Селви.
Предполага се, че когато турците завземат Северна България разрушават крепостта Хоталич и прогонват населението, което се заселва в Долния Хоталич, на левия бряг на река Росица и го наричат Серви – Селви (Севлиево). Градът постепенно се разраства и привлича населението от крепостта Хоталич и околните селища.
Община Севлиево
През 1994 г. ранновизантийската и средновековна крепост Хоталич е обявена за паметник на културата от национално значение. В последно време тя беше обект на голям европейски проект за социализиране и днес представлява най-добре поддържаната археологическа недвижима културна ценност в Габровска област.
