Габровският исторически музей съхранява частички от българската светиня - Самарското знаме.Изработено през 1876 г. от жителите на град Самара и връчено на българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война, то се превръща в символ на героичния дух. Самарското знаме е първото бойно знаме, наградено с медал за храброст.Частици от тази реликва могат да видят и посетителите на историческия музей. Те са дарени от наследниците на Иван Лазаров Донков и на Велислава Палаузова - Чохаджиева, член на Комитета по въздигане на паметника на Шипка. И двете дарения имат общ корен, разказва Даниела Цонела от историческия музей. Самарското знаме е прибрано след Освобождението в царския дворец.
По време на тържествата за 45-годишнина от Шипченските боеве и полагане основния камък на на Паметника на свободата знамето след шествие през няколко града, сред които и Габрово, е изложено в казанлъшкото читалище „Искра". През нощта от коприната се отронват частици, които са подарени на присъстващите ветерани опълченци - сред тях и габровци. След толкова много години днес частичките от малиновочервения цвят на Самарското знаме са поизбелели, но тяхната сила остава непокътната, а споменът за десетките загинали в защита на знамето жив.
Габрово е градът непосредствено свързан със защитата на Шипченския проход, но габровци вписват свои страници и в боевете при Стара Загора и Шейново. Част от тях са отличени за мъжеството и героизма. В боя за защита на Самарското знаме при Стара Загора са ранени Христо Николаев, Васил Христов и Димитър Станев, а Георги Петков е убит. На националния празник си заслужава да си спомним за тяхната храброст и за силата на Самарското знаме. За това помагат и малките поизбелели малиновочервени частици, които са изложени във временната експозиция на музея.
