Виктор Лучиянов е водач на листата на коалиция “България без цензура” за 8-и Добрички изборен район. Той е 40-годишен, завършил е средното си образование в Балчик и финанси в ИУ- Варна. Живее и работи в Белия град, развил е собствен бизнес в областта на туризма и хотелиерството. От 2011 година е председател на Общинския съвет на Балчик, женен с едно дете. Надява се да се докаже в състезанието, наречено политика. “Моите приятели и познати знаят много добре, че с каквото съм се заел, съм го довел до успешен край. Няма да спра да се боря, надявам се да получа подкрепата на хората от Добруджа”, казва Лучиянов.
Каква е вашата политическа биография? Кога започнахте да се занимавате с политика и защо се впуснахте в нея?
Реално аз съм членувал само в една партия – ГЕРБ, от 2007 година до есента на 2013 година и това всички го знаят. До ден днешен смятам, че в партия ГЕРБ има изключително качествени хора. Аз напуснах, несъгласен с някои политики на ГЕРБ. Никой никога не може да ме обвини, че съм бил некоректен към моите бивши съпартийци. В края на краищата обаче човек намира някакъв нов път в живота си. Аз имам други виждания за бъдещето на България, конкретно на Добруджа и най-вече за Черноморието на север от Варна.
С какво не бяхте съгласен в ГЕРБ?
В ГЕРБ имаше политики, които бяха в разрез с моите виждания. Не приемах, че нямахме свобода да изразяваме мнението си и да говорим свободно това, което мислим. Може би това е партийната дисциплина, може би това е полезно, но аз не мога да представлявам такъв тип организация. И затова направих своя избор и поех в друга посока. Което не означява, че бившите ми колеги от ГЕРБ с нещо са ме обидили. Има политики, които бих критикувал във всеки политически проект. Не бих си позволил да критикувам отделна персона в определена партия, освен ако не става въпрос за някакви криминални прояви и действия в ущърб на населението на Добруджа. А що се отнася до политиките, бих критикувал политиките и на БСП, и на ГЕРБ, и на Атака, и на ДПС, ако аз ги определям за погрешни. А дали това е погрешно за обществото, самото то трябва да прецени – да свери аргументите и фактите, които аз излагам, с това, което биха казали колегите от другите партии.
Какъв беше вашият мотив да се присъедините към партия “България без цензура”?
Много хора ми задават този въпрос. Без съмнение, самият г-н Бареков със своето поведение в някои моменти е противоречив, но в края на краищата не греши само онзи, който нищо не прави. Ако нищо не говориш, нищо не правиш, ти без съмнение няма как да сгрешиш. Нещото, което ме накара да продължа да се занимавам с политика, е това, че в този проект абсолютно свободно може да се говори кой каквото мисли. Ние сме един от малкото политически проекти, в който водачът на листата не е спуснат отнякъде. Председателите на структурите в цялата област са местни хора, със собствено виждане за развитието на тяхното населено място и тези хора са оставени да работят свободно. Лидерът на партията не е директор, не е човек, от който трябва да се страхуваш, той е наш съратник.
Какво ви питат хората на предизборните срещи и вие какво обещавате?
Въздържам се да обещавам. Аз съм бизнесмен, в бизнеса човек трябва да обещава точно толкова, колкото може да плати в края на месеца. Няма как в момента да обещая на някого невъзможни неща и ако стана член на парламента, да се окаже, че обещаното не може да се случи. Мъча се да вдъхна надежда у хората, че нещата ще се променят, че животът им ще се подобри в следващите години.
Хората в Каварна ми дадоха една идея. Предстоят изключително тежки решения в новия парламент. Ясно е, че там ще има многопосочни интереси и съставянето на правителство би било много трудно. Аз взех решение, което сега декларирам на всяка среща, че това ще го правя. При гласуване на важните въпроси – избиране на правителство, гласуване на бюджета на държавата, за мегапроектите – аз директно ще се допитвам до хората. Ще си нося една урна, обикаляйки региона. На избирателите си ще кажа: “Вие ми дадохте право да ви представлявам в парламента. Кажете ми дали да подкрепя правителството, или да гласувам против?” И хората ще пуснат мнението си в урната. Ще ми е неудобно, ако това бъде в противоречие с линията на моята партия. Но аз ще се съобразя с гласа на моите избиратели. Това със сигурност ще разбуни духовете на сегашната политическа класа. Защото за пръв път депутатът ще бъде показалец на хората. Защото аз ще натисна “да” или “не” в зависимост от това какво са казали моите избиратели.
По този начин, за главните неща аз ще се допитвам до хората няколко пъти годишно, ще правя един вид вътрешни избори. Това е нещо, което не е правено досега в България.
А и хората ще могат по всяко време да ви се обадят по телефона, да ви попитат нещо или да ви поставят проблем.
Намеквате за това, че в областта са разлепени мои агитацонни материали с моя личен телефонен номер. Много хора ми се обаждат, само за да разберат дали наистина това е моят номер. Даже едни хора се бяха обзаложили дали ще вдигна аз, или някоя секретарка. Това не е пиар ход, наистина вдигам аз на всеки, който звъни. Бих искал да кажа на хората, че телефонът ми е отворен за тях. Това го направих, за да покажа, че не се страхувам от нищо, че могат да ми се задават всякакви въпроси.
Кажете наколко думи за листата ви.
Заложили сме почти изцяло на местни хора. Например Антония Станева – на 27 години, от Каварна, със забележителна експертиза. Завършила е международно право в Хага, специализирала е в Лондон. И знаете ли кое е странното - че този човек не може да си намери работа в България. Тя е направила избор да се върне в България, въпреки че би си намерила работа по света и може да бъде много добре платена. Но тя казва: „Аз ще живея в България, не приемам това, че трябва да живея в чужбина. Пламен Парушев – млад човек, балчиклия, бивш университетски преподавател в Стопанската академия в Свищов, Величка Касабова - юрист, Желчо Петров – бизнесмен, достатъчно известен в Добрич, математик и шахматист, мъдър човек, Павлинка Пасева от Тервел, Васил Добрев от Ген. Тошево - все качествени хора са в листата.
Направете прогноза как ще се представи ББЦ в региона.
Аз смятам, че едното депутатско място е сигурно. Въпросът е дали ще намерим сили, ако не ни попречат, да спечелим и второ. Ще ви кажа само, че преди три месеца нашата млада организация спечели в област Добрич 15% от гласовете на евроизборите. На нас ни трябва в момента много малко, за да получим и втори мандат. Всички сътрудници и председатели на общински структури са между хората. Ние тук няма да заложим на скъпи концерти и скъпи билбордове. Нашата цел е да сме между хората, които си мислят, че са забравени и те наистина са забаравени, да се срещаме с тях, те да споделят проблемите си. Оттам насетне всичко ще се реши на 5 октомври, но няма да залагаме на скъпа кампания.
Вашият живот как би се променил, ако станете депутат?
На практика от 2011 година аз съм делегирал всичко в бизнеса на моя съдружник. Аз не мисля, че един депутат трябва да бъде закотвен в София. Ако той се дистанцира от хората, те стават апатични към политиката, а какво по лошо за един народен избранник да бъде недолюбван от избирателите си. Уверявам ви, в Добрич има доста недолюбвани политици от всички партии. Не бих искал да съм на тяхното място. С хората в село Хаджи Димитър си спомнихме за „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски. Тя звучи много актуално в момента – как дрипльото станал принц и как боговете му станали братя. Само че преди това си продал душата на дявола. Ето това не бива никой да прави.
Ако станете депутат, как ще взаимодействате с останалите народни представители от региона?
Мисля, че хората от листите в региона тази година са добър избор. Като започнем със Светла Бъчварова от БСП лява България - без съмнение експерт, Румен Иванов от ГЕРБ - с доста опит като депутат, проф.Иван Станков от АБВ и др. Този път като личности са подбрани достатъчно силни и качествени хора. Какви политики обаче ще следват – те сами трябва да отговорят. Дано не бъдат подчинени на господарите си в София. Защото аз господар нямам и ще бъда подчинен на хората с урната. И наистина се моля, тези мои колеги да бъдат достойни представители на Добруджа.
